Определение № 177 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 271/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „АЦМ“ ЕООД, [населено място], срещу определение №50289 от 21.11.2022г. по т.д. №195/2022г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С него е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение №103/05.10.2021г. по в. т. д. №289/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено р ешение №260061/16.03.2021г. по т. д.№431/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което по предявения от синдика на „Сано България“АД /н./ на основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ отменителен иск е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Сано България“АД /н/ сключеният между „Сано България“ АД и „АЦМ“ ЕООД договор за покупко - продажба на три собствени на дружеството недвижими имота, находящи се в землището на [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, м.“Воденицата“, обективиран в нотариален акт №101/24.09.2015г., вписан с акт №178 том LVIII дело 12397/15г. вх. Рег.№22121/24.09.2015г. на СВп Варна към АВп Варна. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Поддържа, че спорът не е търговски по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, тъй като предявеният от синдика на „Сано България“АД /н./ иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ е специален иск за попълване на масата на несъстоятелността. Ответникът по частната жалба – Ц. В. М., в качеството на синдик на „Сано България“АД /н./ не изразява становище по същата. Длъжникът „Сано България“АД /н./ не изразява становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от„АЦМ“ ЕООД, [населено място], касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че цената на иска – 1563 лв., е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.3 от ГПК. Обжалваното въззивно решение, с оглед цената на предявения иск, не попада в обхвата на актовете, подлежащи на касационен контрол. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях обуславящи искове. Законодателят е въвел обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените въззивни решения – паричната оценка на предмета на съответното дело. Съобразно предмета на материалноправния спор, делото е търговско /чл.365, т.4 от ГПК/, а цената на разгледания от апелативния съд иск е под предвидения имуществен праг за допустимост на касационно обжалване. В случая, цената на отменителния иск по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 от ГПК, е 308,70 лв. за първия имот, 658,60 лв. за втория имот и 568,70 лв. за третия имот, прехвърлени с договора за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №101/24.09.2015г. Предвид изложеното, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК