Определение № 815 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12036/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на М. Назарчук, гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила в България, с настоящ адрес: гр. Варна, [адрес], лично и като законен представител на малолетното дете А. Назарчук, чрез адвокат П. Желев, срещу Заповед №ЗСПД/Д-В/28404 от 19.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. С Определение от 27.11.2023 г. по адм. дело № 2379/2023 г., Административен съд – Варна е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата за разглеждане на Административен съд София - град. Приел е, че по аргумент от чл. 133, ал. 1, изр. 2 от АПК, спорът следва да се разгледа от Административния съд София – град, тъй като посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина. С Определение № 10965 от 11.12.2023 г. по адм. дело № 11548/2023 г., Административен съд София – град е повдигнал спор за подсъдност, по съображения, че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Варна. АССГ е приел, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, съгласно легалното определение на чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и понятието „адрес в чужбина“ е лишено от правен и фактически смисъл и не може да бъде меродавно за целите на съдопроизводството. Съдът се е позовал на нормите на ЗУБ относно издаването на регистрационна карта на лица с предоставена временна закрила /чл. 41, ал. 1, т. от ЗУБ/, както и на обстоятелството, че тази карта отразява само настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Приел е, че съгласно чл. 84 от ЗУБ, оспорването на актове по този закон се определя според настоящия адрес по регистрационна карта и тази постановка е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. Съобразил е също и принципите за бързина и достъпност на административното правосъдие, визирани в чл. 11 и 12 от АПК. По изложените събражения Административен съд София – град е приел, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изречение 2 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото и прецени актовете на съдилищата по спора за подсъдност, на основание чл. 135, ал. 4 от АПК приема следното от фактическа и правна страна: Жалбоподателката, като лице с предоставена временна закрила в България, е с единствен известен и установен по делото адрес - посоченият в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, настоящ адрес в гр. Пловдив. По делото няма събрани доказателства за наличие на постоянен адрес. В сравнение със старата редакция на АПК /от 2006 г./, уреждаща местната подсъдност /съобразяваща единствено района, в който е седалището на органа, издал оспорения административен акт/, сега действащите разпоредби целят да улеснят жалбоподателите при разглеждане на съдебните спорове като дават предимство на постоянния или настоящия адрес, респективно седалището на жалбоподателя. Макар в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК да не се сочи изрично настоящият адрес като критерий за подсъдността, в конкретния казус той е единственият наличен такъв, като в същото време и съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт. Предвид горното, настоящият състав приема, че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Варна. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,