Определение № 279 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3340/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 3829/26.05.2020 г. от К. Г. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. А. И., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 166 от 11 март 2020 г. в частта му за разноските. Поддържа се, че присъдените в полза на ответника Х. А. П. разноски от 3530,00 лева за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция са прекомерни, поради което се иска намаляване на размера им. В срока за отговор ответникът Х. А. П., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. А., излага становище за неоснователност на молбата. Оспорва доводите за прекомерност на присъдените разноски, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение било в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и било съобразено с фактическата и правна сложност на делото. С горепосоченото определение, постановено в производството по чл. 288 ГПК, касационният съд не допусна касационно обжалване на решение № 1236 от 23 май 2019 г., постановено по гр.д. № 4999/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което се потвърждава решение № 3106 от 16 май 2018 г., постановено по гр.д. № 11372/2016 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявените от К. П. (Б.) искове против Х. П. за заплащане на сумата от 100000 лева, преведена с платежно нареждане от 18.04.2013 г., като дадена без основание, евентуално като дадена на неосъществено основание, евентуално като дадена на отпаднало основание, и в тежест на Б. са присъдени разноски. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молбата е неоснователна. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Поддържаното в настоящата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е своевременно заявено, тъй като ответникът по касационната жалба е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателства за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на касатора, а производството пред касационната инстанция е приключило на фазата на селекция на касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК, без провеждане на открито съдебно заседание. В случая ответникът П. е подал писмен отговор на касационната жалба, по която материалният интерес е в размер на 100000 лева. В отговора е заявено становище за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като са обсъдени поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, посочената в него съдебна практика и относимостта ѝ към правния спор. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество. При тези обстоятелства касационният съд приема, че размерът на претендираните и присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника кореспондира на фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,