Определение № 5105 от 08.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от град Провадия, чрез адв. Д. Ч. от Адвокатска колегия – В., срещу въззивно решение № 164 от 20.02.2024 година, постановено по в. гр. дело № 2082 по описа за 2023 година на Варненския окръжен съд в частта му, в която след частична отмяна на решение № 122 от 18.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1202 по описа за 2022 г. на Районен съд – Провадия, въззивният съд е определил режим на личен контакт на бащата М. С. М. с адрес в град Провадия, ул. ••• с детето С. М.ов М. с адрес в град В., ул. •••, както следва: 1/ До навършване на тригодишна възраст: - всяка нечетна седмица от годината за времето от 10 часа до 17 часа в събота; - всяка четна седмица от годината за времето от 10 часа до 17 часа в неделя; - през коледните празници - от 10 часа на 25 декември до 17 часа на 25 декември; - през великденските празници - от 10 часа до 17 часа в понеделник /Светли понеделник/; - на 16 май /рождения ден на детето/ - от 10 часа до 17 часа; -на 30 декември /рождения ден на бащата/ - от 10 часа до 17 часа; - пет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, от 10 часа до 19 часа всеки ден без преспиване, по договорка между родителите, а при непостигане на такава - от 01 август до 05 август; 2/ След навършване на тригодишна възраст на детето: - всяка нечетна седмица от годината от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване; - на рождения ден на детето /16 май/ всяка нечетна година - за времето от 17 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с преспиване, а всяка нечетна година - за времето от 17 часа на 15 май до 12 часа на 16 май с преспиване; - на рождения ден на бащата /30 декември/ - от 10 часа до 18 часа; - през коледната ваканция - всяка четна година от 10 часа на 23 декември до 20 часа на 29 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30 декември до 18 часа на 03 януари с преспиване; - през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до 19 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до 19 часа в понеделник с преспиване; - 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката с преспиване, като могат да бъдат разделени на периоди по договорка между родителите, а при непостигане на такава - от 10 часа на 01 юли до 19 часа на 15 юли и от 10 часа на 15 август до 19 часа на 30 август; 3/ Бащата ще взема детето от дома, където се отглежда, и ще го връща обратно там; 4/ През описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се прилага останалият режим на лични отношения; 5/ Във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. По подробни изложени съображения жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови разширен режим на лични контакти с детето.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът се позовава на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС (Решение № 22 от 06.07.2022 година постановено по гр. дело № 1241 по описа за 2021 година на ВКС, 4 г.о. и др.) и на Постановление № 1 от 12.11.1974 година, постановено по гр. дело № 3 по описа за 1974 година на Пленума на ВС. Формулирани са следните въпроси:

1. При какви предпоставки съдът следва да уважи претенцията на неотглеждащия родител да полага преките и непосредствени грижи за детето през една пълна седмица в месеца?

2. Достатъчно ли е неотглеждащия родител да вижда своето дете един път на седмица за 7 часа, за да може да изгради доверителна и емоционална връзка с детето в ранна детска възраст от 1 година и 10 месеца?

3. Следва ли при определяне на режима на лични отношения да се отчетат установените в процеса дискредитиращи и отчуждаващи практики от страна на отглеждащият родител, установени в хода на делото от социални служители?

4. Следва ли при ползването на такива практики и при установен в процеса качествен родителски капацитет на неотглеждащият родител-баща да се определя разширен режим на лични отношения в аспект една пълна седмица в месеца и половината от всички ваканции, официални празници и лични празници на детето? Следва ли да направи съвкупна преценка на всички събрани доказателства по делото, а не само тези подкрепящи тезата на майката?

5. В интерес на детето ли е в разширения режим на лични отношения да бъдат задължително включени всички ученически ваканции, всички официални празници и всички лични празници на детето?

6. Какво представлява заложеният в чл. 59, ал. 3 от СК от законодателя текст „по друго време“? Включва ли този термин личните празници на бащата - рожден ден и имен ден, личните празници на разширения семеен кръг от роднини, личните празници на децата от разширения семеен кръг - братовчеди и личните празници на близки до неотглеждащия родител лица?

Според касатора, въззивното решение следва да се допусне на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като постановеният съдебен акт на касационната инстанция ще допринесе за развитие на правото в интерес на бъдещото поколение деца при новите отношения между техните родители.

Ответната по касация страна е депозирала писмен отговор на касационната жалба чрез адвокат И. В. от АК - В., пълномощник на Х. И., в който отговор се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

С атакуваното в настоящото производство въззивно съдебно решение, съдът е отбелязал, че пред въззивната инстанция спорът между страните е относно режима на лични отношения между бащата и детето и относно размера на дължимата от него издръжка за непълнолетното дете, доколкото постановеното първоинстанционно решение в частта досежно предоставяне упражняването на родителските права на майката и определяне местоживеенето на детето е влязло в сила като необжалвано. Относно режима на лични отношения между бащата и детето, според въззивния съд, Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето. Съдът е отбелязал, че чрез определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители и че поддържането на лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Съдът се е мотивирал, че нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, е безспорна и че в съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Съдът е посочил, че Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8 ЕКПЧ. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето. Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят, комуто не са предоставени родителските права по отношение на децата, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения.

Съдът е приел, че от събраните пред двете инстанции доказателства /писмени и гласни/ се установява по категоричен начин, че диалог между родителите на детето С. липсва - те са в тежък конфликт, понякога водят разговори, касаещи детето, но това неминуемо води до нови конфликти, в тази вражда са намесени и разширените семейства на всеки един от тях, които допълнително усложняват и без това комплицираните отношения. И двамата родители на думи се „борят“ за детето си, но няма никакво съмнение, че под "борба за детето" нито един от тях не разбира предприемане на действия и готовност за компромиси в името на неговото добруване, а по-скоро означава надделяване над другия в резултат на влошените им взаимоотношения. Всеки от родителите преследва цел, която по никакъв начин не е свързана с грижите и добруването на детето. Противоречието между думи и дела прави голословно патетично заявеното, че това се прави в името на детето. Съдът е констатирал, че и двамата родители показват положително отношение и приемане на детето, разпознават индивидуалните му характеристики и нужди, стараят се да ги удовлетворяват; имат съхранен родителски капацитет, поради което и всеки от родителите е способен да полага адекватна грижа за детето, както и да взема адекватни решения във връзка с отглеждането и възпитанието му. Родителите са силно привързани към С., обичат го, а детето от своя страна показва доверие и обич и към двамата. Липсват данни за рисково поведение на майката или бащата спрямо детето. Според въззивния съд, с оглед възрастта на детето и обстоятелството, че майката се е преместила да живее заедно с детето в град В., а бащата живее в град Провадия, който е на разстояние от около 50 км, е целесъобразно да бъде определен режим на лични контакти, който да избегне пътуването на това разстояние през сравнително кратки интервали от време, тъй като би било твърде натоварващо физически и психически за малкото дете. Ниската възраст на детето, невъзможността му към настоящия момент да се обслужва и да изрази посредством слово желанията си, несъгласията си или състоянието си и необходимостта от присъствието на майката изключват то да бъде отделено от майката за вечерния период и то на такова разстояние. По тази причина съдът е приел, че са налице предпоставки за определяне на режим на лични контакти с преходен период. Обстоятелството, че за осъществяване на режима на лични отношения е необходимо пътуване в рамките на 40-50 минути следва да бъде отчетено при определянето на начален и краен час на режима, съобразявайки необходимото време за подготовка на детето преди пътуването и почивка след пътуването. С оглед изложеното въззивният съд е определил следния режим на лични отношения на бащата с детето: 1/ До навършване на тригодишна възраст: - всяка нечетна седмица от годината за времето от 10 часа до 17 часа в събота; - всяка четна седмица от годината за времето от 10 часа до 17 часа в неделя; - през коледните празници - от 10 часа на 25 декември до 17 часа на 25 декември; - през великденските празници - от 10 часа до 17 часа в понеделник /Светли понеделник/; - на 16 май /рождения ден на детето/ - от 10 часа до 17 часа; -на 30 декември /рождения ден на бащата/ - от 10 часа до 17 часа; - пет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, от 10 часа до 19 часа всеки ден без преспиване, по договорка между родителите, а при непостигане на такава - от 01 август до 05 август; 2/ След навършване на тригодишна възраст на детето: - всяка нечетна седмица от годината от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване; - на рождения ден на детето /16 май/ всяка нечетна година - за времето от 17 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с преспиване, а всяка нечетна година - за времето от 17 часа на 15 май до 12 часа на 16 май с преспиване; - на рождения ден на бащата /30 декември/ - от 10 часа до 18 часа; - през коледната ваканция - всяка четна година от 10 часа на 23 декември до 20 часа на 29 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30 декември до 18 часа на 03 януари с преспиване; - през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до 19 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до 19 часа в понеделник с преспиване; - 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката с преспиване, като могат да бъдат разделени на периоди по договорка между родителите, а при непостигане на такава - от 10 часа на 01 юли до 19 часа на 15 юли и от 10 часа на 15 август до 19 часа на 30 август; 3/ Бащата ще взема детето от дома, където се отглежда, и ще го връща обратно там; 4/ През описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се прилага останалият режим на лични отношения; 5/ Във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите. Съдът е отменил в тази част решението на първоинстанционния съд е определил режим на лични отношения на бащата с детето С. в посочената по-горе насока.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са формулирани като принципни и теоретични и част от тях не са били разглеждани от въззивния съд и не са обусловили изхода на спора. Като цяло обаче тези въпроси се свеждат до един общ и обобщен въпрос, а именно: какви са критериите, от които следва да изхожда съдът при определяне на режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

По така формулирания обобщен и уточнен от касационната инстанция правен въпрос съобразно правомощията й с оглед дадените в ТР № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС разяснения, същият отговаря на общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване, но не и на допълнителната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В практиката на ВКС по така посочения въпрос (решение по гр. д. 2911/2021, 4 г. о. на ВКС; решение по гр. дело № 4184 по описа за 2017 г., на 4 г. о.; решение по гр. дело № 3367 по описа за 2020 година на 3 г. о. на ВКС; решение по гр. д. № 1115 по описа за 2019 г., 3 г.о. на ВКС; решение по гр. д. № 3484/2020 г. на 3 г. о. на ВКС; решение по гр.д. № 1953 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о, решение по гр. дело № 2/2023 на ІІІ г.о,ч на ВКС и др.) трайно се приема, че при сезиране на съда с въпрос за регулирането на отношенията, свързани с режима на лични отношения с родител, който не упражнява родителските права, следва да се отчетат всички обстоятелства, относно нормалното развитие на децата, като целта на съдебния акт е да защити в най-пълна степен интересите им, съгласно изискванията на чл. 1, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Съгласно §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Съдът следва да преценява във всеки конкретен случай интересите на детето, когато нормалното развитие на тези отношения е нарушено. При определяне на мерките на лични отношения, освен посочените обстоятелства, обуславящи „най-добър интерес на детето“, следва да се предвиди и подходящ период от време, при който родителят, който не упражнява родителските права, ще има възможност да контактуват с децата най пълноценно. Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, респ. – определяне на режим на лични отношения с родителя, комуто не са предоставени родителските права, са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. - съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства. Съдът обаче не може да основе решението си само на някои от посочените в Постановлението обстоятелства и да игнорира други. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето). При определяне на конкретен режим на лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права, следва още да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 59, ал. 3 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, и висшия критерий за решението на съда е детският интерес, а не санкционирането на виновния. Същевременно режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения. От изключително значение с оглед защита интереса на децата е при какви условия ще се осъществява контактът. С оглед на това съдилищата следва да посочват достатъчно детайлно и прецизно условията, за да не се препятства изпълнението на определения режим, както и за да се избягват конфликти или спорове между родителите.

В настоящия случай, при формиране на крайния си извод, въззивният съд е изхождал от така посочените по-горе критерии, установени в съдебната практика като не се е отклонил от нея. Съобразил е ниската възраст на детето С. с оглед установяване на различен режим до 3-годишната възраст на детето, наличието на емоционална връзка между детето и бащата, както и обстоятелството, че бащата живее на 50 км. от гр. В., където майката се е установила да живее с детето. Съдът е взел предвид датите, на които са рождените дни като лични празници на детето и бащата. Съобразил е времето на училищни ваканции и официални празници като дни, в които детето да контактува с баща си. Определеният режим е в интерес на детето. Той е ясен, детайлен и изпълним без да дава основание за конфликти между родителите.

Що се отнася до цитираното от касатора в изложението му решение № 22 от 06.07.2022 година, постановено по гр. дело № 1241 по описа за 2021 година на ВКС, 4 г.о., същото е неотносимо към спора доколкото касационното обжалване е допуснато при друга фактическа обстановка и по въпроса дали при настъпило родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел. В случая въззивният съд не е установил наличие на родителско отчуждение, а определеният режим на лични отношения е обособен на две части по искане на самия касатор и с оглед възрастта на детето, което все още няма 3 години.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда като допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение необходимостта от осъвременяване на съдебната практика по разглеждания въпрос, поради обстоятелството, че ППВС № 1/12.11.1974 е прието преди 50 години и взаимоотношенията в обществото, в частност - между родители и деца, са променени в течение на тези 50 години. В тази връзка настоящият съдебен състав държи да подчертае, както е отбелязал по-горе, че постановките на ППВС № 1/12.11.1974 година са актуални и днес, доколкото основният критерий е интересът на детето. Известно е, че тълкувателните постановления на Пленума на ВС изясняват и детайлизират разпоредби на нормативни актове – закони, като в случая ППВС № 1/12.11.1974 има предвид СК от 1968 година (отм.). Начинът, по който законодателят е регулирал отношенията между деца и родители в последващите нормативни актове – в СК от 1985 година (отм.) и в действащия СК от 2009 година, е един и същ.

Касационната инстанция приема, че касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка за допускане на въззивното решение на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В обобщение следва да се посочи, че въззивното решение не следва да се допусне на касационно обжалване по въпросите и на основанията, изложени от касатора. На процесуалния представител на ответната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК във връзка с ТР 3/2023 г. от 27.06.2024 год. на ОСГК на ВКС, чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 200 лева. Адвокат И. В. от АК – В. е осъществявала безплатно процесуално представителство на майката Х. И. въз основа на сключен договор за правна помощ.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение