Определение № 718 от 14.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2117/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби с вх. № 540 от 05.02.2024 г. и вх.№ 653 от 13.02.2024 г., подадени от името на насрещните спорещи страни, срещу различни части на решение № 145 от 21.12.2023 г., постановено от Окръжен съд – Търговище по гр.д. № 233/2023 г. по описа на този съд. С него след частична отмяна на решение № 435 от 28.08.2023 г., постановено по гр.дело № 218/23 година по описа на Районен съд – Търговище, е отхвърлен предявеният от Д. С. Д. срещу С. П. М. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК да бъде признато в отношенията между страните, че Д. Д. е собственик на следните вещи, придобити изцяло с лични средства по време на брака на страните: лек автомобил, марка „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, с peг. № ***, номер на рама W., цвят – бежов; товарен автомобил, марка „ПЕЖО БОКСЕР“, peг. № *, номер на рама V., цвят – бял; каравана, марка „Бърстнер Белканто Н. 2008“, с peг. № *, цвят - бял, номер на рама W., и е допусната делба на посочените вещи между Д. С. Д. и С. П. М. при равни квоти. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която по отношение на С. М. е признато за установено, че Д. Д. е собственик на апартамент № 34, състоящ се от четири стаи и кухня, баня, сервизни помещения, входно антре и три балкона със застроена площ от 96.50 кв. м. с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], като придобит изцяло с лични средства по време на брака на страните, и предявеният от С. М. иск за делба на имота и отхвърлен. Касационната жалба на С. М. е срещу потвърдителната част на въззивното решение с оплакване за неговата неправилност, противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът се произнесъл по насрещен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, вместо по предявения отрицателен установителен иск по чл.21, ал.4 СК. Неправилно въззивният съд приел, че недвижимият имот е придобит с лични средства на Д. Д., спестени преди брака, и с лични средства от трудовата му дейност по време на брака. Навежда доводи, че по делото няма данни в придобиването на вещите да е вложено лично имущество на Д. Д. по смисъла на чл.22 СК; неправилно била приета липса на принос на С. М. в придобиването. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК, тъй като въззивното съдебно решение е очевидно неправилно и с него съдът се е произнесъл в противоречие практиката на Върховния касационен съд, включително със задължителната такава. Формулирани са въпроси, за които се твърди необходимост от формиране на съдебна практика: 1. Представляват ли средствата от трудова дейност, получени от единия съпруг по време на брака негово лично имущество по смисъла на чл.22 СК? 2. Представлява ли продължителността на брака самостоятелен критерий за установяване наличие или липса на принос в придобиването по смисъла на чл.21, ал.1 СК? 3. Допустимо ли е предявяването на положителен установителен иск по чл.23, ал.1 СК за трансформация на лично имущество във връзка с чл.21, ал.4 СК за установяване липса на принос на другия съпруг? Жалбоподателката счита въззивното решение за очевидно неправилно поради произнасянето в пряко противоречие с трайната практика на ВКС по искове за трансформация на лично имущество и за установяване липса на съвместен принос в придобиването на вещи по време на брака. Ответникът по тази касационна жалба я оспорва в писмен отговор. Д. Д. е подал касационна жалба срещу частта от въззивното решение, с която след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете му за установяване правото му на изключителна собственост върху лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, товарен автомобил „ПЕЖО БОКСЕР“, каравана „Бърстнер Белканто Н. 2008“ като придобити с лични средства по време на брака, и е допусната делба на посочените вещи. Лекият автомобил бил закупен с кредит, погасяван на вноски само от Д.; товарният автомобил и караваната били заплатени със средства, получени от трудовата дейност на Д.. Изводите на въззивния съд, че не е оборена презумпцията за личния принос на съпругата и не е установен произходът на вложените средства, били неправилни. Формулира въпроси, за които твърди, че осъществяват хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения, направени от Д. Д. в отговора на въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените по тях доводи и съображения в отговора на исковата молба за делба в ИУИ и в отговора на въззивната жалба? 2. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства или може само изолирано да цитира едни и да пропуска други без да формира мотив защо не ги приема? Счита, че въззивният съд не е обсъдил твърденията му за размерите на получените от него трудови възнаграждения и доказателствата за тях. По тези въпроси сочи противоречие с разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС; т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК. В приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставят въпросите: 1. Представляват ли данъчните декларации на С. М., подадени от нея в Норвегия с деклариран нулев доход от трудова дейност, официални свидетелстващи документи и отразеното в тях може да бъде оборвано с гласни доказателства. Налице е признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК от страна на М. пред държавен орган на Норвегия и ако да може ли да бъде оборено това признание чрез гласни доказателства с твърдения за работа на черно без посочване на периоди и размери на възнаграждения, работодател и вид на трудова дейност? 2. Следва ли въззивният съд да изследва произхода на средствата, с които е платена цената на МПС, и начина на извършване на плащането от банков влог на Д. Д. при преценката за наличие на пълна или частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23 СК? 3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по въпроса при действието на СК от 2009 г., при който паричните влогове са изключени от обхвата на чл.21 СК намира ли приложение правилото, че статутът на придобитото по време на брака имущество е функция на правното положение, т.е. на произхода на средствата, с които е платена неговата цена? Ответницата по тази жалба не изразява становище. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Производството е делбено във фазата по допускане делба на имущество, придобито по време на брака между страните: един недвижим имот, автомобили и каравана, които ищцата е твърдяла, че са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. По отношение на недвижимия имот, лек автомобил, товарен автомобил и каравана ответникът предявил инцидентен иск за установяване, че посочените вещи са негово лично имущество, тъй като С. М. няма принос в придобиването им; а те са придобити с влагане на лични средства на Д.. Въззивният съд намерил за доказан този иск само за недвижимия имот, поради което отхвърлил иска за делбата му. Делбата е допусната за автомобилите и караваната, за които инцидентният установителен иск е намерен за неоснователен. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е признато за установено, че Д. Д. е собственик на процесния апартамент в [населено място], въззивният съд изложил, че имотът е закупен по време на брака, но с лични средства на Д. – получаваните от него суми за трудово възнаграждение. Само съпругът работел, имотът бил придобит в началото на брачния живот и към този момент съпругата не била допринесла за натрупването на средствата, с които имотът е закупен. По отношение на автомобилите и караваната е прието, че са придобити с влагане на средства на двамата съпрузи. Счетено е, че към момента на придобиване на тези вещи съпругата имала принос чрез изпълнение на задълженията си по чл.17 СК, както и чрез доходи от работа, макар е не постоянна. При тези правни изводи, мотивирали въззивния съд да потвърди решението за признаване за установено, че Д. Д. е собственик на придобития по време на брака недвижим имот, тъй като е вложил в закупуването му изцяло лични средства – доходи от трудова дейност, поставеният от касаторката въпрос представляват ли средствата от трудова дейност, получени от единия съпруг по време на брака негово лично имущество по смисъла на чл.22 СК, обуславя допускане на решението в посочената част до касационно обжалване. Въпросът е разрешен от въззивния съд и в този смисъл е определящ извода му за основателност на инцидентния установителен иск, предявен от Д.. Налице е и специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалването предвид противоречието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос с практиката на ВКС, включително и задължителната такава - Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2022 г., ОСГК на ВКС, в мотивите към което е прието, че доходите от трудово възнаграждение съставляват форма на материален принос по смисъла на чл.21, ал.2 СК, за които законът не признава трансформация на лично имущество по чл.23 СК. Не е налице основание за допускане на въззивното решение по касационната жалба на Д. Д.. Процесуално-правните въпроси (първите два), поставени в изложението, са разрешени от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Доказателствата и установените чрез тях обстоятелства са обсъдени задълбочено в тяхната съвкупност, преценено е тяхното значение за доводите на страните и относимостта им към формирания спор. Противно на твърдението на касатора съдът е обсъдил доводите и доказателствата за получените трудови възнаграждения. Въпросите за произхода на средствата и плащането от банков влог на Д. са разрешени в съответствие със задължителното тълкуване на закона, направено с ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк.д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС. Въпросът за декларираните доходи на С. М. не е решаващ за извода на съда, доколкото е прието, че тя е изпълнявала задълженията си по чл.17 СК, поради което е приет приносът й в придобиването на движимите вещи. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение