Определение № 209 от 21.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1641/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Грейн Стор Варна“ ЕООД, „Грийн Трейд 2009“ ЕООД (н.) и сидника на „Грийн Трейд 2009“ ЕООД (н.) срещу решение №48 от 11.02.2020г., постановено по в.т.д.№747/2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №646/10.07.2019г. по т.д.№1084/2017г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е прието за установено, че ответниците „Грейн Стор Варна“ ЕООД и „Грийн Трейд 2009“ ЕООД (н.) дължат солидарно на ищеца П. Г. А. сумата 65 833.33лв. – част от поето парично задължение по нотариално заверено споразумение от 20.11.2016г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е приел, че уговорката в споразумението за дължимата сума от 150 000лв. не е нищожна, като се излагат доводи, че в случай на договор за поръчка, свързан с прехвърляне на вещни права върху изграден недвижим имот, (както е приел въззивния съд), на основание чл.292, ал.3 ЗЗД договорът е трябвало да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Отделно се оспорва извода на съда, че споразумението не е сключено при липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД като се сочи, че постигнатото на практика опрощаване на задължения на ищеца П. А. към „Грийн Трейд 2009“ ЕООД, нито е свързано с дарствени намерения, нито са уредени други отношения между страните. На последно място се поддържа, че в нарушение на правилата по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, въззивният съд е допуснал установяването с помощта на свидетелски показания на договор на стойност над 5 000лв. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на установителния иск за посочената във въззивното решение сума от 65 833.33лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че обжалваното решение е „очевидно неправилно“, тъй като е постановено в нарушение на императивни разпоредби на закона: съответно на чл.292, ал.3 ЗЗД относно сключването на договор за поръчка с предмет придобиване на вещни права върху недвижим имот и на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, предвиждащ недопустимост за установяване на договори на стойност над 5 000лв. Извън твърдението за очевидна неправилност на решението, касаторът е формулирал следните правни въпроси, които според него обуславят допускане на касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: 1 .„Допустимо ли е с помощта на свидетелски показания да се установяват правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №94/28.08.2019г. по гр.д.№ 3612/2018г. на ВКС, IІІ г.о. и 2.„ Допустимо ли е с помощта на свидетелски показания да се установяват договори на стойност по-голяма от 5 000лв., които не са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение №218/06.01.2017г. по т.д. №3572/2015г. на ВКС, I т.о. и решение №38/07.04.2015г. по т.д. №1008/2014г. на ВКС, I т.о. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ищеца П. Г. А. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторите по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №646/10.07.2019г. по т.д.№1084/2017г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е прието за установено, че ответниците „Грейн Стор Варна“ ЕООД и „Грийн Трейд 2009“ ЕООД (н.) дължат солидарно на ищеца П. Г. А. сумата 65 833.33лв. – част от поето парично задължение по нотариално заверено споразумение от 20.11.2016г. Първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е прието за установено, че за ответниците „Нова Агро -1“ ЕООД, А. Б. Р. и П. Н. Г. съществува задължение към ищеца П. Г. А. за сумата от 84 166.67лв. – съставляваща горница до 150 000лв. от поетото задължение по споразумението от 20.11.2016г. и за сумата 25 000лв. – договорна неустойка. Въззивното решение не е обжалвано от А. Р. и П. Г. с касационната жалба и е влязло в сила по отношение на двамата ответници – физически лица, за признатото тяхно задължение в размер на 65 833.33лв. по предявения установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК въззивният състав е приел за безспорно, че по ч.гр.д.№ 3999/2017г. на Варненски РС е издадена заповед №229/31.03.2017г. за изпълнение на парично задължение на основание чл.417 т.3 ГПК въз основа на нотариално заверено споразумение от 21.11.2016г., с което страните целят да уредят окончателно отношенията си по повод изчерпателно посочени в споразумението договори за парични заеми. В чл.1 ал.2 от споразумението е описано, че по три броя частни граждански и търговски дела, по искания на част от заемодателите, а именно - П. Г., Грейн Стор Варна“ ЕООД и „Нова Агро-1“ ЕООД, са допуснати обезпечения на бъдещи искове, предявими от молителите против ищеца П. А.. В чл.2 страните са уговорили П. А. да прехвърли с нотариален акт за покупко-продажба, на „Агростор енд трейд“ ООД право на собственост върху Ѕ идеална част от подробно описани в споразумението недвижими имоти в [населено място], общ. Добрич. В чл.3 страните са приели, че петимата заемодатели и „Агростор енд трейд“ ООД се задължават да заплатят солидарно на П. А. сумата от 150 000лв. при настъпване на по-ранното от две събития – продажбата на недвижимите имоти или вписване на ипотека върху тях от „Агростор енд трейд“ ООД, но не по-късно от 20.03.2017г. По делото не е било спорно, че към датата на сключване на споразумението 21.11.2016г., П. Г. (съпруга на А. Р.), е едновременно и управител на „Грийн трейд 2009“ ЕООД и „Нова агро-1“ ЕООД, а А. Р. е едновременно управител на „Грейн стор Варна“ ЕООД, т.е. това са дружества на свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Не е спорно също, че с нотариален акт №199, том VII, рег.№11286, нот.дело №1303/21.11.2016г. на нотариус Ю. Д., П. А. е прехвърлил собствената си Ѕ ид.ч. от недвижимите имоти, описани в споразумението от 21.11.2016г. на „Агростор енд трейд“ ООД. Според въззивния състав неоснователно е оплакването на въззивниците, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сделката, обективирана в споразумението, не страда от твърдените пороци - липса на основание по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД и противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Посочил е, че споразумението от 21.11.2016г. представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 и сл. ЗЗД, който договор по дефиниция включва взаимни отстъпки, които страните си правят, за да прекратят един съществуващ или да избегнат един възможен спор. Според съда не може да се твърди, че със споразумението е постигнато опрощаване на задълженията на ищеца, което е лишено от основание, тъй като от споразумението и от нот.акт №199/21.11.2016г. се установява, че срещу задълженията на другите страни към него, ищецът П. А. е поел и изпълнил договорено задължение да прехвърли Ѕ ид.ч. от посочените недвижими имоти на дружеството „Агростор енд трейд“ ООД, с което останалите дружества и физически лица – всички свързани помежду си лица, смятали да извършват съвместна дейност в същите имоти, като това им намерение по-късно не се осъществило (видно от обясненията на А. Р.,дадени като управител на „Грейн стор Варна“ ЕООД в производството по несъстоятелност на дружеството по т.д.№322/2017г. на Добрички ОС). Въззивният състав се е позовал на показанията на свидетеля Г. Г., допуснат пред първата инстанция, за установяване какви отношения между страните са били уредени със сключеното споразумение на 20.11.2016г., от които се установява: 1.) че свидетелят – баща на ищеца, е участвал при изграждане на обектите в [населено място], като парите са били осигурявани от А. Р. в качеството му на управител на „Грейн стор Варна“ ЕООД, който от своя страна ги е получавал от Й. Й. – тогавашен управител на „Агростор енд трейд“ ООД, като парите били превеждани на името на сина му П. А. в ЦКБ; 2.) тъй като обектите са се водили собственост на П. А., плащаните пари са били оформяни по настояване на А. Р. като заеми, за които се е подписвал свидетелят, а с тях се е заплащало за бетон, железа, ламарина; 3.) ищецът, на чието име се строяло, в крайна сметка е прехвърлил по Ѕ от построените обекти, първо на трето лице - сина на А. Р. и после на „Агростор енд трейд“ ООД, тъй като такава била първоначалната уговорка – да прехвърли строежа обратно на други лица и 4.) със споразумението се уреждало прехвърлянето на втората Ѕ ид.ч. от построения обект на „Агростор енд трейд“ ООД, която уговорка е изпълнена от ищеца чрез свидетеля като негов пълномощник с нот.акт №199/21.11.2016г. С оглед изложеното по-горе въззивният състав е приел, че ищецът не е имал задължения за връщане на взети в заем пари, защото превежданите на негово име пари са били ползвани не от него самия, а за изграждане на процесните складове за зърно, съответно такъв дълг не му е бил опрощаван от останалите страни по споразумението. Според съда, доколкото няма твърдения и разкриване на симулация относно лицето на приобретателя, ищецът е действал при условията на чл.292, ал.2 ЗЗД като скрит пълномощник (косвен представител), при строителството на процесните обекти и след изграждането им ги е прехвърлил на лица, с които останалите свързани с тях лица са уредили по този начин общите си отношения. Съдът е посочил, че уговорката в споразумението за дължима му солидарно от ответниците сума от 150 000лв. не е нищожна нито поради липса на основание, нито поради противоречие с добрите нрави, тъй като има за предмет заплащане на комисионно възнаграждение за действията му от свое име като довереник за сметка на доверителите си (страните по споразумението) по неформално сключен с тях договор за поръчка и с оглед отчитане на изпълнителната сделка (договора за строителство) чрез прехвърляне на придобитата собственост върху изградения недвижим имот на посочени от доверителите му лица. Според съда тази уговорка страните са приели по своя воля и без да са налице каквито и да са пороци във волята им, така че не може да бъде отменена. Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Обжалваното въззивно решение не е „очевидно неправилно“ като основание за допускане на касационното му обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като изводите на съда не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. От една страна твърдението на касаторите, че въззивният състав е нарушил материалноправната разпоредба на чл.292, ал.3 вр. ал.2 ЗЗД, касаеща формата за сключването на договор за поръчка с предмет придобиване на вещни права върху недвижим имот, и на процесуалноправната норма на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, предвиждаща недопустимост за установяване на договори на стойност над 5 000лв., е относимо към касационните основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение, но не и към хипотезите, посочени по-горе, определящи наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. От друга страна предмет на спора между страните е валидността на споразумението, а не валидността на предходните действия и намерения на страните, имащи отношение към сключеното споразумение. В тази връзка съдът е обсъдил отношенията между страните с оглед обосноваване на извода, че споразумението не е сключено при липса на основание. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Не покриват общия и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение взаимосвързаните въпроси на касаторите: „Допустимо ли е с помощта на свидетелски показания да се установяват правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт?“ и „ Допустимо ли е с помощта на свидетелски показания да се установяват договори на стойност по-голяма от 5 000лв., които не са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително?“. Въпросите не са значими за конкретния правен спор по смисъла чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на твърдението на ответниците за нищожност на сключеното споразумение от 20.11.2016г. поради липса на основание и накърняване на добрите нрави. В случая чрез свидетелските показания съдът е установил единствено наличието на предходни отношения между страните, предпоставили сключването на споразумението (наличие на основание), поради което в случая въпросите не са решени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касаторите практика на ВКС, касаеща забраните по чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,