Определение № 369 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 342/2012 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. К. И. К. обжалва определение № 1457 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1232/12 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата [фирма] оспорва същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с определение от 07.03.2012 г. по гр. д. № 4214/11 г. Районен съд [населено място] е върнал исковата молба на К. К. в частта, в която иска ответникът [фирма] да бъде осъден да довнесе от името на ищеца в партидата му в НОИ невнесени задължителни осигурителни вноски за периода м. 05.2006 г. - 29.10.2009 г., както и в частта в която [фирма] не е отразил вярно факти свързани с трудовото правоотношение и в задължението му да издаде нови УП – 2 и УП – 3, като е прекратил производството в тази част. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че прекратените искове са недопустими. Те не били за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, а за публичноправно задължение на работодател към трето, неучастващо в производството лице, които възникват само при установяване на съответния осигурителен доход пред НОИ, каквито данни нямало. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Настоящият състав приема, че формулираното в изложението питане към съда „какъв е способът да се установи размера на неначислени и невнесени осигуровки в НОИ от работодателя по индивидуалната партида на ищеца” не е процесуалноправен въпрос който да е свързан с действията на съда при решаване на възникналия спор. След като касаторът не е посочил правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело, няма основание частната касационна жалба да бъде допусната до касационно обжалване. Водим от горното, съдът