Определение № 58 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5053/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение11.02.2022 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 364 от 26.10.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 434/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 да заплати на „Аглика“ АД, ЕИК 829062869 сумата от 200 лв. /двеста лева/ разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител адв. Л. М., срещу определение № 364 от 26.10.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 434/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е върната като просрочена частната жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу разпореждане № 224 от 23.08.2021 г. по в. гр. д. № 124/2021 г. на Окръжен съд - Сливен, с което подадената касационна жалба с вх. № 807/18.05.2021 г. срещу постановеното по делото решение № 23 от 07.04.2021 г. е върната поради недопустимост – подадена е срещу решение, което е изключено от касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „Аглика“ АД, подадена чрез процесуален представител адв. Р. Т., в който поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че разпореждане № 224 от 23.08.2021 г. по в. гр. д. № 124/2021 г. на Окръжен съд - Сливен е връчено на жалбоподателя „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуалния представител адв. Л. М. на 02.09.2021 г. Законоустановеният срок за обжалване е изтекъл на 09.09.2021 г. /четвъртък/. Към преписката не са приложени писмени доказателства, от които да е видно, че частната жалба е получена по пощата, поради което същата се явява просрочена. Определението е правилно. Доводите на жалбоподателя, че жалбата е била изпратена чрез куриерска фирма „МиБМ Еспрес“ ООД, като в товарителницата по погрешка е записано, че до Окръжен съд - Сливен се изпраща частна жалба по гр. д. № 3251/2020 г., което всъщност е номера на първоинстанционното дело на Районен съд – Сливен, са неоснователни. Страната, която твърди, че е подала жалба по пощата или чрез куриер има задължение да докаже, че е спазила съответния преклузивен процесуален срок като представи документ, удостоверяващ датата на приемането й от съответния пощенския оператор. Видно от данните по делото частна жалба с вх. 2262 е постъпила в регистратурата на Окръжен съд - Сливен на 10.09.2021 г., не е отбелязано да е постъпила по пощата, нито е приложен плик или товарителница. По делото не се доказа, че жалбата е била предадена на куриер преди 10.09.2021 г. В представената от частния жалбоподател обратна разписка като забележка е вписано, че до Окръжен съд - Сливен се изпращат следните документи: „частна жалба по гр. д. № 3251/2020 г., молба по гр. д. № 670/2021 и молба по гр. д. № 758/2021 г.“, но не се установява изпращането на книжа във връзка с обжалване на разпореждане № 224 от 23.08.2021 г. по в. гр. д. № 124/2021 г. на Окръжен съд - Сливен. При извършена служебна справка се установи, че в Окръжен съд - Сливен няма образувани дела с вписаните в разписката номера, но обстоятелството, че очевидно от изпращача е допусната техническа грешка при посочването на номерата не би могло да санира пропуска на страната да представи надлежни доказателства за изпращането на жалбата по куриер преди крайния срок. При тези данни настоящият състав намира, че жалбата е подадена на 10.09.2021 г., т. е един ден след изтичане на срока за обжалване и правилно е върната като просрочена. Предвид изложеното определението следва да се потвърди. При този изход на спора на ответника по частната жалба „Аглика“ АД се следват сторените по делото разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение