Определение № 50002 от 05.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2728/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, [населено място] срещу решение № 134 от 9. 06. 2021 г. по в. т. д. № 82/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260007 от 21. 10. 2020 г. по т. д. № 120/2019 г. на Габровски окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на И. А. П. чрез настойниците му Й. Г. Нонкова – П. и А. И. П. на основание чл. 226 КЗ /отм./ сумата от 22 413, 73 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 5. 12. 2014 г. до 5. 12. 2019 г., ведно със законната лихва от 5. 12. 2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 3 906, 90 лв., представляващо лихва за забава за периода от датата на извършване на всеки разход до датата на подаване на исковата молба. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че възражението му за погасяване по давност на вземането на ищеца е неоснователно. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение на ищеца било присъдено обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 30. 10. 2009 г., в размер на 550 000 лв. По настоящото дело ищецът навел твърдения, че получените при ПТП увреждания са довели до продължаващо от 2. 11. 2009 г. и към настоящия момент състояние „будна кома“ с неблагоприятна дългосрочна прогноза, като претендирал обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и поддържане на живота, без да прави позоваване на влошаване на здравословното му състояние. При липсата на ексцес, според касатора, не съществувало основание за извод на съда, че е поставено начало на течението на нова погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение за имуществени вреди на пострадалия при ПТП ищец. Мотивира се становище, че тъй като всички процесни разходи са направени в период след изтичането на пет години от датата на настъпване на застрахователното събитие, респ. от установяването на състоянието „будна кома“ на ищеца, вземането, предмет на предявения осъдителен иск, е погасено по давност. Оспорва се и заключението на съда в обжалвания въззивен акт, че разходите, предмет на претендираното обезщетяване, не са били предвидими по вид и определяеми по размер с оглед състоянието на пострадалия. Касаторът излага доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото в решението не били обсъдени оплакванията във въззивната жалба. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 13337/2012 г. на СГС със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът относно причинната връзка между процесното ПТП и последвалото състояние „будна кома“ на ищеца, доколкото предмет на настоящата искова претенция било репарирането на различни по вид вреди, съответно не били налице предпоставките по чл. 298, ал. 1 ГПК. Прави искане за отмяна на атакуваното въззивно решение. Касационният жалбоподател основава искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя следните въпроси: „1.1. Представлява ли ексцес липсата на подобрение в здравословния статус на пострадалия при положение, че изначално/с решението относно обезщетението за неимуществени вреди/ е прието, че състоянието будна кома е необратимо; 1.2. Представлява ли ексцес продължаването на това състояние, което изисква разходи за поддръжка и грижи, известни и необходими още при неговото установяване; 1.3 Въпросът дали от момента на извършването на конкретен разход във връзка със състояние „будна кома“, започва да тече нова погасителна давност по смисъла на чл. 197 КЗ /отм./; 2. Въпросът относно приложението на чл. 197 КЗ /отм./ при предявен пряк иск на увреденото лице за заплащане на обезщетение срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ и свързаният с него въпрос: извършването на всеки отделен конкретен разход, свързан с „установено необратимо и с неблагоприятна прогноза състояние „будна кома“ означава ли, че е налице ново застрахователно събитие, за да тече нов срок на погасителна давност; 3. По въпроса относно предпоставките за приложението на чл. 124, ал. 2 ГПК, който урежда правото да се търси обезщетяване на разходи за поддържане и грижи за пострадал в състояние на будна кома за бъдеще време с оглед възможността тези разходи да се установяват предварително; 4. Налице ли е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на съда при изготвяне на доклада по делото да посочи правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника, да посочи подлежащите на доказване факти, както и да разпредели доказателствената тежест за тяхното установяване по чл. 146, ал. 2 ГПК; 5. По процесуалния въпрос относно задължението на съда на основание чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения на страните по предмета на спора, включително дали препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл. 272 ГПК, освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба.“ Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпросите по т. 1.1. – 1.3. – на т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23. 12. 2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС; по въпроса по т. 2 – на цитираната задължителна практика на ВКС и на решение № 11 от 3. 05. 2018 г. по т. д. № 643/2017 г. на ВКС, І т. о.; по въпроса по т. 3 – на решение № 262 от 28. 01. 2020 г. по гр. д. № 1413/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 197 от 2. 02. 2015 г. по т. д. № 869/2012 г. на ВКС; по въпроса по т. 4 – на решение № 124 от 30. 09. 2019 г. по гр. д. № 3824/2018 г. на ВКС, І г. о., решение № 46 от 8. 04. 2020 г. по гр. д. № 2259/2019 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 35 от 24. 04. 2020 г. по гр. д. № 1939//2019 г. на ВКС, ІV г. о. Ответникът по касационната жалба И. А. П. чрез настойниците си Й. П. и А. П. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение съставът на Великотърновски апелативен съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. В тях е установено, че с решение по н.о.х.д № 5993/2010 г. на Пловдивски районен съд подсъдимият Л. Б. е признат за виновен за причинено на 30. 10. 2009 г. в [населено място] ПТП, при което ищецът И. П. е получил травматични увреждания; с влезлите в сила решение по гр. д. № 13337/2012 г. на СГС и решение по т. д. № 1018/2015 г. на ВКС, постановено след частична отмяна на въззивното решение по гр. д. № 3405/2014 г. на САС, ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на И. П. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди вследствие посоченото ПТП в размер на 550 000 лв., като е прието, че уврежданията в резултат на произшествието са довели до продължаващо състояние „будна кома“ при пострадалия с неблагоприятна дългосрочна прогноза; с влязло в сила решение по гр. д. № 66/2010 г. на ГОС И. П. е поставен под пълно запрещение, а с решение на ТЕЛК му е определена трайна неработоспособност – 100 % и нужда от чужда помощ. Съдът е посочил, че по делото са представени фактури и касови бонове за извършените от ищеца разходи във връзка с увреждането му и договор за покупко-продажба на МПС, което е специално фабрично оборудвано за транспортирането на увредено лице и е с пазарна цена от 5 500 лв. към август 2015 г. според заключението на съдебно-техническата експертиза по делото. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза в решението на окръжния съд е прието, че пострадалият се намира в кома от 2. 11. 2009 г., като към септември 2020 г. не може да движи четирите крайника и тялото си; с оглед по-доброто обгрижване на пострадалия е необходимо специално болнично легло и съответен матрак, спомагащи повдигането и изправянето му и предотвратяването на възпалителни усложнения на белия дроб; болният се нуждае от непрекъснати медицински грижи и при възникнали усложнения и инфекции - от съответните медикаменти. Възпроизведени са констатациите на експерта относно нужните на ищеца медикаменти, санитарни материали като памперси, специални чаршафи, дезинфектанти, козметични средства, повдигащ механизъм, инвалиден стол и шини и тяхната цена, както и становището на вещото лице за показаното за увреждането на ищеца използване на барокамера с оглед значението й за храненето на мозъка, укрепване на имунната система и предотвратяване на инфекциите, от които страда ищецът. Решаващият състав е подчертал, че вещото лице дава заключение, че извършените разходи според представените по делото рецепти, фактури и касови бонове са във връзка с наложени от уврежданията на ищеца разходи за лекарства, санитарни материали, козметични средства и вещи, необходими за обслужването му. При така установените факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е счел, че със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните по делото, са установени правопораждащите спорното материално право факти, като е преклудирано възражението на ответника за липса на причинна връзка между противоправното деяние на застрахования при ответника делинквент и състоянието на будна кома при ищеца. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че погасителната давност при застраховка „Гражданска отговорност“ тече съгласно чл. 197 КЗ от момента на настъпване на застрахователното събитие, съответно от осъществяване на всички елементи на фактическия състав за възникване на тази отговорност, между които е и вредата. Поради това е приел, че погасителната давност за вземането за обезщетение за имуществени вреди по прекия иск на третото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента започва да тече от момента на извършване на съответния разход – проявата на имуществената вреда. Изтъкнал е, че в случая претендираните имуществени вреди на ищеца не са сигурни и установими по размер, за да може да се търси обезщетение за тях за в бъдеще. С оглед изложеното, съдът е счел за основателно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца само по отношение на разходите от 341, 79 лв. по фактура № 65427/15. 11. 2014 г. и от 207, 79 лв. по фактура № 5376/31. 10. 2014 г., които са извършени извън петгодишния срок преди предявяване на иска. В останалата част – досежно имуществените вреди във връзка с разходи, извършени в периода от 5. 12. 2014 г. до 5. 12. 2019 г., възражението на ответника е определено като неоснователно. Решаващият състав е приел, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за посочения период и до сумата от 22 413, 73 лв. следва да бъде уважен поради доказването на необходимостта от извършването на разходите с оглед уврежданията на ищеца в резултат на ПТП и при съобразяване заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза и представените писмени доказателства за действителното извършване на разходите. Въззивният съд е споделил извода в първоинстанционното решение, че вземането на ищеца за обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, възстановяване, рехабилитация, животоподдържащи процедури, техническо обезпечаване и др., свързани с уврежданията му в резултат на ПТП, в размер на 22 413, 73 лв. за периода от 5. 12. 2014 г. до 5. 12. 2017 г. не е погасено по давност. Като се е позовал на т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС, е изтъкнал, че едва от деня на проявата на вредата за третото лице възниква правото да иска обезщетяването й в границите на чл. 51 ЗЗД и затова от този момент започва да тече и погасителната давност за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за обезщетяването вредите от ексцес. С оглед доводите на въззивника ответник е изтъкнал, че макар състоянието „будна кома“ да е хронично и вегетативно, то разходите във връзка с това състояние не са бъдещи сигурни вреди с установим предварително размер във времето, за да могат да бъдат претендирани още с настъпване на това състояние. В решението на въззивния съд е мотивирано и съвпадащо с това на окръжния съд становище, че с влезлите в сила съдебни решения, с които ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, са установени правопораждащите спорното субективно материално право на ищеца, съответно съществуването на причинно-следствена връзка между ПТП и състоянието „будна кома“ при ищеца и същото не би могло да бъде оспорвано по настоящото дело. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, които е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основата на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросите по т. 1. 1. и т. 1.2. от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са включени в предмета на спора и нямат обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. В случая липсват въведени с исковата молба твърдения за ексцес и независимо от позоваването на мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 23. 12. 2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г. в обжалваното решение не е прието, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца спрямо първоначалната му увреда в резултат на ПТП. За да квалифицира като неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца за обезщетение за имуществени вреди – разходи за периода от 5. 12. 2014 г. до 5. 12. 2019 г., решаващият състав на апелативния съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с разходи за лекарства, лечение, рехабилитация, техническо обезпечаване започва да тече от датата на извършване на съответния разход. Изложил е съображения, че едва от този момент за третото увредено лице възниква правото да иска обезщетяването на имуществените вреди, които е допълнил с аргументите, че разходите във връзка с хроничното състояние „будна кома“ на ищеца не са бъдещи сигурни вреди с установим предварително размер във времето, за да могат да бъдат претендирани още с настъпването на това състояние. Въпросите по т. 1.3 и т. 2 от изложението на основанията за достъп до касация следва да бъдат обобщени и уточнени съобразно възможността, разяснена в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение №1/2009 г. от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като въпрос относно момента, от който настъпва изискуемостта на вземанията за обезщетения за имуществени вреди, предмет на предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ /отм./. Така уточненият въпрос е обусловил правните изводи на решаващия състав, доколкото във въззивното решение е прието, че възражението за погасяване по давност на вземането за обезщетение за имуществени вреди във връзка с разходи, направени в периода от 5. 12. 2014 г. до 5. 12. 2019 г., е неоснователно, тъй като давността за вземането започва да тече от датата на проява на вредата, съвпадаща с датата на извършване на съответния разход за лекарства, лечение, рехабилитация, санитарни материали и техническо обезопасяване, наложени от състоянието на ищеца „будна кома“ вследствие на ПТП на 30. 10. 2009 г., поради което удовлетворява основната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос е налице задължителна практика на ВС и ВКС, а именно ППВС № 2/1981 г. и посоченото от касатора Тълкувателно решение № 1 от 23. 12. 2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение № 11 от 3. 05. 2018 г. по т. д. № 643/2017 г. на ВКС, І т. о. и известното на настоящия състав решение № 60140 от 9. 02. 2022 г. по т. д. № 875/2020 г. на ВКС, І т. о. Поради това касационното обжалване следва да се допусне за проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение на обобщения и уточнен въпрос с практиката на ВС и ВКС. Въпросът на касатора относно предпоставките за приложението на чл. 124, ал. 2 ГПК, уреждащ правото да се търси обезщетяване на разходи за поддържане и грижи за пострадал за бъдеще време с оглед възможността тези разходи да се установят предварително, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не е включен в предмета на делото и не е бил обсъждан от въззивния съд. В атакувания акт е изразено становище, че разходите във връзка с увреждането на ищеца не са бъдещи сигурни вреди с установим предварително размер, за да могат да бъдат претендирани с настъпването на увреждането. Несъгласието на касатора с тази квалификация на имуществените вреди, за които се претендира обезщетение, и с разбирането на решаващия състав, че същите не подлежат на обезщетяване преди да са настъпили, следва да се квалифицира като оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд и следва да бъде разгледано в решението по същество. По реда на чл. 290, ал. 2 ГПК следва да бъде извършена и преценка за основателността на доводите на касатора за допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, израз на които са поставените в контекста на тези доводи процесуални въпроси относно правомощията на въззивната инстанция /въпросите по т. 4 и 5 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на спора въпрос относно момента, от който настъпва изискуемостта на вземанията за обезщетения за имуществени вреди, предмет на предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ /отм./. Касаторът дължи заплащане на държавна такса на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 526, 41 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение