Определение № 406 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Левент И. М. от [населено място], подадена от адвокат Д. Д. срещу въззивно решение №147 от 25.06.2012 г. по гр.д.№155/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което като е потвърдено решение №10 от 15.02.2012 г. по гр.д.№1486/2011 г. на Кърджалийския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Х.-Б. Ш. С. сумата 19 100 лв, представляваща дължимата сума по неизпълнена отчетна сделка по договор за поръчка и извършена в изпълнение на него покупко-продажба по Н.А. №103/2009 г. на нотариус Д. Г., ведно със законната лихва, считано от 4.08.2011 г. и направените разноски по делото в размер на 2 264 лв. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпросите: за преценка на съда по допустимостта на свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.4 ГПК; за възможността да бъдат допуснати свидетелски показания в хипотезата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК са обуславящи за изхода на делото и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Представени са съдебни решения. Ответникът по касационната жалба Х.-Б. Ш. С. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Кърджалийският окръжен съд е постановил решение, с което е осъдил жалбоподателя да заплати на С. сумата 19 100 лв., ведно със законната лихва, на основание чл.284, ал.2 ЗЗД. Въз основа съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително и на показанията на поисканите от жалбоподателя свидетели е изградил извода, че по сключения между страните договор за поръчка не е извършен отчет от страна на довереника.Изложил е съображения, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК- за недопустимост със свидетелски показания да се установява погасяване на установени с писмен акт парични задължения, но не е приложил същата, а като е извършил анализ на гласните доказателства е счел предявения иск за основателен. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос- за възможността да бъдат допуснати свидетелски показания в хипотезата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК не бил включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясно и точна формулировка на правия въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът. По въпроса – за преценката на съда по допустимостта на свидетелските показания по чл.164, ал.1, т.4 ГПК също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В съобразителната част на решението съдът е приел, че за конкретния случай е приложима посочената правна норма, но решаващите му изводи по спора не са направени въз основа на нейното приложение, по-скоро обратното- при анализ на събраните гласни доказателства, включително и на показанията на поисканите от жалбоподателя свидетели. Обосноваността на изводите на съда, че от показанията на разпитаните свидетели по делото свидетели не е установен твърдения от жалбоподателя факт, че е изпълнил задължението си по отчетната сделка, като е предал съответната дължима сума от продажната цена на недвижимите имоти е основание за обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не е и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.