Определение № 212 от 01.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 41/2013 г.

С определение № 814 от 11.12.2012 г. на по ч.гр.д. № 624/2012 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 6892 от 09.07.2012 г., подадена от [фирма], [населено място] против въззивно определение № 1368 от 22.06.2012 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 1812/2012 г. Частна жалба против определение № 814 от 11.12.2012 г. на по ч.гр.д. № 624/2012 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място]. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1, вр. с ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С определение № 814 от 11.12.2012 г. на по ч.гр.д. № 624/2012 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане частна касационната жалба против въззивно определение, с което след отмяна на първоинстанционното определение е допуснато на основание чл. 391, ал.1, т.1 ГПК обезпечение на иска по гр.д. № 2948/2012 г. В определението е прието, че когато въззивният съд се произнася по частна жалба против първоинстанционно определение, с което молбата за обезпечение е оставена без уважение, акта на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване - Тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК ВКС. Съгласно ТР № 1 от 21.07.2010 г. определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд,тъй като определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. С изменението на чл. 396, ал.2 ГПК с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. от възприетата с ТР № 1 от 21.07.2010 г. постановка бе изведено изключение – когато въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалваното въззивно определение № 1368 от 22.06.2012 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 1812/2012 г. попада в хипотезата на чл. 296, ал.2, изр. ІІ-ро ГПК – Софийски апелативен съд в качеството си на въззивна инстанция е допуснал обезпечение след отмяна на първоинстанционното определение, с което молбата за обезпечение на иска е оставена без уважение, поради което въззивното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение