Определение № 1491 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 871/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рила Ферм” ЕООД, [населено място] срещу определение № 309 от 30.01.2025 г. по т. д. № 19/20254 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение № 144 от 12.06.2024 г. по в. д. № 441/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на касационното обжалване, като твърди, че цената на предявените от него искове е 23 461.12 лв., т. е. същата надхвърля установения в закона минимален размер за допустимост на касационния контрол – 20 000 лв., и че именно с оглед на тази цена съдът е определил и размера на дължимата държавна такса. Освен това, счита, че ако първостепенният съд е квалифицирал делото като търговско, то исковата сума би била увеличена до размер, позволяващ касационно обжалване. Ответникът по частната жалба – РПК „Рила”, [населено място] – моли за оставяне на същата без уважение по съображения в писмен отговор от 24.03.2025 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Рила Ферм” ЕООД, [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените два обективно съединени иска не надхвърля минималния праг за търговските дела – 20 000 лв. Търговският характер на делото е аргументиран с това, че вземането произтича от търговска сделка – договор за наем на цех за бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал, сключен между търговци. Определението е правилно. Извършената от касационния състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Правилно е отчетено обстоятелството, че се касае за обективно съединяване на искове, поради което предвиденият в закона минимален размер от 20 000 лв. (включително), като условие за допустимост на касационното обжалване, следва да бъде налице за всяка от претенциите, т. е. за преценката по чл. 280, ал. 3 ГПК от значение е цената на всеки отделен иск, а не сборът от цената на всички предявени искове, както неоснователно твърди частният жалбоподател. Фактът, че дължимата държавна такса е определена върху сбора от цената на двата иска, не е аргумент за обратен извод. Доколкото държавна такса по водене на делото се дължи върху цената на всеки иск, при предявени множество искове, държавната такса се изчислява върху сбора от цената на всички искове. Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че неправилната квалификация на делото като гражданско е препятствала увеличаване цената на исковете и съответно достъпа до касация. Квалифицирането на едно дело като гражданско или като търговско произтича не от преценката на съда, а от правоотношението, породило правния спор, което се посочва от самия ищец. С оглед изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, частният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на сумата 250 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие от 23.04.2025 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК