Определение № 92 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, със съдебен адрес [населено място], подадена чрез юрисконсулт Б. Г., срещу въззивно решение № 15 от 11.01.2023 г. по в.т.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което частично е отменено решение № 50 от 29.06.2022 г. по гр.д. № 170/2021 г. на Районен съд – Гълъбово относно присъдената законна лихва, като в останалата му част е потвърдено. С първоинстанционното решение са уважени предявените от ищците Д. Д. И. и Н. К. И. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за 30 000 /по 15 000 лв. на всеки от ищците/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на внука им Н. Р. Т. при ПТП на 31.12.2016 г. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Ответниците по касационната жалба Д. Д. И. и Н. К. И., двамата със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Ж. З., изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на 31.12.2016 г. по път II1-554, в землището на [населено място], в посока към [населено място], причинено виновно от Е. Н. Т., управлявал лек автомобил, марка „Фиат Стило“ с рег. [рег.номер на МПС], вследствие на което е настъпила смъртта на пътника Н. Р. Т.. Установено е, а и не се спори, че към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от виновния водач, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно дружество Евроинс“ АД по застрахователна полица № BG/07/116003147146, валидна от 13.12.2016 г. до 12.12.2017 г. От заключението на назначената по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза са установени механизмът на ПТП, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между смъртта на пострадалия и виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, съобразно влязлата в сила присъда № 16 от 19.06.2020 г. по НОХД № 674/2019 год. на Окръжен съд - Хасково, потвърдена с решения по ВНОХД № 353/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив и по КНД № 139/2021 г. на ВКС. Като спорен по делото е изведен въпросът за приложението на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961r. и Постановление № 5 от 24. Х1. 1969 г. на Пленума на Върховни съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. От събраните по делото гласни доказателства, кредитирани от съда като непротиворечиви и основаващи се на непосредствените впечатления на свидетелите, е установено, че между ищците и починалия е съществувала изключително силна, пълноценна и хармонична връзка, те са били много привързани един към друг, отношенията им се основавали на разбирателство, уважение и взаимопомощ от ранна детска възраст. Прието е, че ищците са претърпели значителни по интензитет и продължителност морални болки и страдания от внезапната загуба на внука си, като тежката загуба, която са понесли, се е отразила негативно върху емоционално и психическото им състояние, били са съкрушени, мъката им е била неизмерима и все още не е преживял внезапната загуба. Обстоятелството, че починалият е живял във Франция, не променя наличието на нетипична близост с неговите баба и дядо, силна привързаност, която е поддържал в годините, както и че от загубата му ищците са преживяли болки и страдания в един отличаващ се от обичайните случаи аспект. В заключение е направен извод, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лица от разширения семеен кръг. При съобразяване на установените обстоятелства и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, съдът е определил справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за всеки един от ищците. Като недоказано и противоречащо на приетите по делото експертизи е отхвърлено възражението за съпричиняване от страна на пострадалия. С оглед уважаването на главния иск, въззивният съд е разгледал и акцесорния за присъждане на лихва за забава, като е прието, че същата се дължи от 14.02.2020 г. - датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие.

Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси, по отношение на които счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС:

1. „Следва ли страната, която претендира активна материалноправна легитимация да проведе пълно и главно доказване на всеки един от критериите, възприети с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за да може да бъде призната материалноправната легитимация?“.

2. „Дължи ли застрахователят законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение в случаите, в които претендиращият правото на обезщетение не е представил обективно съществуващи доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ?“.

3. „Кой е началният момент на дължимост на законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание сключена от него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“. По този въпрос се твърди наличието и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Посочени са решения на ВКС, с които се твърди, че въззивното решение е в противоречие.

Имайки предвид така изложените мотиви на съда, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия, поставен от касатора въпрос, уточнен при условията на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС, относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лице, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. кръг, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС - ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение