Определение № 3994 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1710/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. М., против въззивно решение № 3/09.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 521/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260251/07.07.2022 г. по гр. д. № 87/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените против „Кредипорт“ АД /с предишно наименование „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД/ и „ОББ Интерлийз“ ЕАД искове с правно основание чл. 439 ГПК,а именно: по отношение на „Кредипорт“ АД за следните вземания общо за сумата от 86 067,35 лв., от които: сумата 8778,91 лв. – главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г., както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 05.12.2007 г., издаден от „Интергруп 7” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 8888,58 лв. – главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г., както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 05.12.2007 г., издаден от „Интергруп 7” и авалиран от И. П. М.; сумата 34 432,86 лв. – главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г., както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 28.01.2008 г., издаден от „Интергруп 7” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата от 33 967 лв. – главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г., както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 28.01.2008 г., издаден от „Интергруп 7” ЕООД и авалиран от И. П. М., за които вземания се води изп. дело № 20138210401200 по описа на ЧСИ П. И., както и по отношение на „ОББ Интерлийз“ ЕАД за следните вземания в общ размер на 101 159,45 лв., от които: сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 02.03.2011 г. по ч. гр. д. № 2375/2011 г. на РС - Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 09.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2377/2011 г. на РС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 22.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2378/2011 г. на РС - Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М..; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2379/2011 г. на РС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 22.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2380/2011 г. на РС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтича що от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 21.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2381/2011 г. на РС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „П. Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 04.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2376/2011 г. на РС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „П. Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М., за които вземания се води изп. д. № 20138210401200 и изп. д. № 20178210400064 по описа на ЧСИ П. И. и са присъдени съдебно деловодни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.Претендират се разноски за всички инстанции. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: „Какъв е порокът на акт на съдебен изпълнител за спиране на изпълнително дело, постановен при липса на компетентност?“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „ОББ Интерлийз“ ЕАД, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Кредипорт“ АД, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на СРС са издадени на 27.05.2010 г. в полза на „Ти Би Ай лизинг” ЕАД /понастоящем „Кредипорт“ АД/ 4 бр. изпълнителни листове, по силата на които „Интергруп 7” ЕООД и И. П. М. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора 44 005,56 евро, представляваща главница за неплатено задължение по записи на заповед от 28.01.2008 г. и от 05.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2010 г. По молба от 05.07.2010 г. на „Ти Би Ай лизинг” ЕАД /„Кредипорт” АД/ е образувано изп. дело № 2047/2010 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ***. По повод на подадени от И. П. М. възражения срещу издадената по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на СРС заповед за изпълнение с постановление от 27.01.2011 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 6 ГПК /в редакцията преди ЗИДГПК, обнар. ДВ бр. 86/17.10.2017 г./ във вр. с чл. 420 ГПК. По молба от 03.08.2011 г. на „Интерлийз Ауто” ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ Интерлийз“ ЕАД, с постановление от 24.08.2011 г. съдебният изпълнител е присъединил дружеството като взискател по делото за сумите: 101 159,45 лв. – главници, 5127,03 лв. – лихви върху главниците към 01.08.2011 г., както и за разноски и такси, дължими по изп. д. № 299/ 2011 г. на ЧСИ М. О., рег. № ***. С молба от 18.09.2012 г. взискателят „Ти Би Ай лизинг” ЕАД е поискал на основание чл. 427 ГПК изпълнителното дело да бъде предадено на ЧСИ П. И., рег. № ***, район на действие – ОС - Пловдив, пред който е образувано изп. д. № 1200/2013 г. По повод на отправено от съдебният изпълнител искане за получаване на информация дали издадената по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на СРС заповед за изпълнение е стабилизирана по изпълнителното дело е постъпил заверен препис на разпореждане на СРС от 21.06.2011 г., с което е върната частна жалба на „Интергруп 7” ЕООД и И. П. М. срещу заповедта за изпълнение, въз основа на което с разпореждане от 21.10.2019 г. съдебният изпълнител е възобновил изпълнителното производство. С молба от 28.01.2020 г. ответникът „ОББ Интерлийз” ЕАД е направил искане за присъединяване на вземането му по издадения по ч. гр. д. № 2376/2011 г. на РС - Пловдив изпълнителен лист против И. П. М. и „П. Рент А Кар - 2000” ЕООД за сумата от 7388,86 евро, дължима по запис на заповед от 01.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата от 289,03 лв. – разноски по делото. С този изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 64/2017 г. по описа на ЧСИ П. И., което е прекратено частично по отношение на него с постановление от 13.01.2020 г. Последното е образувано по молба на „Интерлийз Ауто” ЕАД от 05.01.2017 г. въз основа на изпълнителни листове, издадени по ч. гр. д. №№ 2375/2011 г., № 2376/2011 г., 2377/2011 г., 2378/2011г., 2379/2011 г., 2380/2011 г. и 2381/2011 г. на РС - Пловдив, по силата на които длъжниците „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и И. П. М. са осъдени солидарно да заплатят на дружеството общо 101 159,45 лв. Въз основа на тях са образувани шест изп. дела с №№ 299/2011 г., 301/2011 г., 300/2011 г., 310/2011 г., 304/202011 г. и 450/2011 г. на ЧСИ М. О., предадени впоследствие /на 07.02.2014 г./ на ЧСИ П. И. и преобразувани под № 256/2014 г., което е прекратено с постановление от 01.11.2016 г. С молба от 28.01.2019 г. „ОББ Интерлийз” ЕАД е направил искане за присъединяването му като взискател по изп. д. № 1200/2013 г. на ЧСИ П. И. по реда на чл. 456 ГПК за вземанията му срещу длъжника И. П. М. съгласно удостоверение, издадено по изп. д. № 64/2017 г. на ЧСИ П. И., които вземания възлизат в общ размер на 201 085,04 лв. към 28.01.2019 г. Относно вземанията на „Кредипорт“ АД възззивният съд е приел, че постановеното от съдебният изпълнител спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 2047/2010 г. на ЧСИ Н. М., продължило впоследствие под № 1200/2013 г. на ЧСИ П. И., следва да бъде зачетено, тъй като не е било обжалвано от страните и е влязло в сила. Изложил е, че в случая не може да се говори за нищожност на постановлението от 27.01.2011 г. като постановено от некомпетен орган, а само за неговата незаконосъобразност, доколкото в правомощията на съдебният изпълнител е включена възможността сам да спре принудителното изпълнение в определени хипотези – чл. 432, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. За времето от 27.01.2011 г. до 21.10.2019 г., през което е било спряно изпълнителното производство, взискателят не е имал възможност да изисква от съдебният изпълнител предприемане на изпълнителни действия за събиране на процесните вземания, поради което и давност не е текла. С образуването на изпълнителното производство на 05.07.2010 г. по силата на ППВС № 3/1980 г. давността е била прекъсната,а за времето до възобновяването му на 21.10.2019 г. давност не е текла поради спирането му, от която дата е започнала да тече нова 5 – годишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която към датата на предявяване на настоящия иск на 11.01.2021 г. не е изтекла. Относно вземанията на „ОББ Интерлийз“ ЕАД по делото е установено, че вземанията, произтичащи от 7 бр. записи на заповед от 01.07.2010 г., кредиторът „Интерлийз Ауто” ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ Интерлийз“ ЕАД, се е снабдил с изпълнителни листове по ч. гр. д. №№ 2375/2011 г., 2376/2011 г., 2377/2011 г., 2378/ 2011г., 2379/2011 г., 2380/2011 г. и 2381/ 2011 г. на РС - Пловдив, издадени по реда на чл. 418, вр. чл. 417, т. 10 ГПК, въз основа на които са образувани шест изп. д. с №№ 299/2011 г., 301/2011 г., 300/2011 г., 310/2011 г., 304/2011 г. и 450/2011 г. на ЧСИ М. О.. Впоследствие след предаването им на 07.02.2014 г. на ЧСИ П. И. са преобразувани в изп.д. № 256/2014 г., което е прекратено на 01.11.2016 г. За събиране на посочените вземания на 05.01.2017 г. по молба на „Интерлийз Ауто“ ЕАД е образувано ново изпълнително дело - изп. д. № 64/2017 г. на ЧСИ П. И.. С постановление от 24.08.2011 г. за процесните вземания кредиторът „Интерлийз Ауто“ ЕАД е присъединен като взискател по изп. д. № 2047/2010 г. на ЧСИ Н. М., което след предаването му на ЧСИ П. И. е продължило под № 1200/2013 г. В случая процесните вземания са предмет на две паралелно протичащи изпълнителни производства – изп. д. № 1200/2013 г. и изп. д. 256/2014 г., а след прекратяване на второто – изп. д. № 64/2017 г. По отношение молбата на „ОББ Интерлийз” ЕАД от 28.01.2019 г. за присъединява към изп. д. № 1200/2013 г. за вземанията му по изп. д. № 64/2017 г. следва да се отбележи, че същата не е породила действие, тъй като посочените вземания са присъединени към изп. д. № 1200/2013 г. още на 24.08.2011 г. по предходното изп. д. № 2047/2010 г. на ЧСИ Н. М.. Доколкото са предмет на изпълнение и по друго изпълнително производство, спряното изп. д. № 1200/2013 г. няма отношение към давността спрямо процесните вземания или независимо от спирането на изп. д. № 1200/ 2013 г. спрямо тях се прилагат общите правила за давността според приетото в ППВС № 3/1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. От друга страна предприемането на изпълнително действие по което и да е от двете изпълнителни дела прекъсва давността относно посочените вземания. По силата на приетото в ППВС № 3/ 1980 г. с образуването на изп. д. № 299/2011 г. на 22.02.2011 г., изп. д. № 301/2011 г. на 22.02.2011 г., изп. д. № 300/2011 г. на 23.02.2011 г., изп. д. № 310/2011 г. на 25.02.2011 г., изп. д. № 304/2011 г. на 24.02.2011 г. и изп. д. № 450/2011 г. на 11.03.2011 г. по описа на ЧСИ М. О. давността за всяко едно от тях е била прекъсната и не е текла до 26.06.2015 г., когато е обявено ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, от която дата е започнала да тече нова 5 – годишна давност. Новата давност съгласно приетото в т. 10 от тълкувателното решение е прекъсната на 11.04.2017 г. с налагането на запор върху вземанията на длъжника И. М. в „ОББ” АД и „Уникредит Булбанк” АД, както и запор върху дружествените му дялове от капитала на „Т. инвест ИМ 7” ЕООД по изп. д. № 64/2017 г. Други изпълнителни действия по това изпълнително дело не са извършвани, но следва да се отчетат предприетите по изп. д. № 1200/2013 г. действия, прекъсващи давността, а именно извършените на 29.11.2019 г. и на 04.06.2020 г. описи на недвижими имоти. Ето защо, считано от 26.06.2015 г. давността е прекъсвана периодично с предприемане на действия по принудително изпълнение преди да е изтекла общата петгодишна, от което следва, че към датата на предявяване на настоящия иск на 11.01.2021 г. вземанията не са погасени по давност. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Очевидната неправилност /наред с евентуалната нищожност или недопустимост/ е самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Напротив, изводите на съда, че спирането на изпълнителното производство по д.№ 2047/2010г. на основание чл.432,т.6 ГПК/в редакция преди изменението в ДВ 86/2017г/ вр.чл.420 ГПК е надлежно и законосъобразно,както и,че от спирането на 27.01.2011 год. до възобновяването на производството на 21.10.2019 год.давност не е текла са в съответствие със закона и постоянната практика.Очевидно неправилен ще бъде и съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма,каквито твърдения липсват. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Такива тежки пороци на решението не се установяват. Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, тъй като не е формулиран въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.В случая въпросът е привързан към касационните основания за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение и не се отнася до решаващите мотиви на въззивния съд,че спирането на изпълнението по силата на закона настъпва с осъществяването на юридическия факт предвиден в хипотезиса на правната норма, автоматично. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Във фазата по селекция на касационно обжалване ВКС не се произнася относно неправилността на въззивното решение. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчна да обуслови крайния извод за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация „ОББ Интерлийз” ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7826,75 лв. с включен ДДС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.