Определение № 152 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 208/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Б.- М.” АД, гр. Бяла С., В. обл. срещу въззивно решение № 644 от 27.10.2009 г. по гр. дело № 625/2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 30.03.2009 г. по гр.д. № 1086/2008 г. на Районен съд, гр. Бяла С. в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Л. Г. И. сумата 455.81 лв. дължимо трудово възнаграждение за периода 9.12.2005 г. до 26.08.2008, лихва за забава върху задължението за заплащане на трудовото възнаграждение в размер на 12.83 лв., считано от 7.10.2008 г. до 9.12.2008 г. и законна лихва върху трудовото възнаграждение Ответникът по касационната жалба Л. Г. И. не е подал писмен отговор. При проверка на допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази част се прекрати. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящия случай обжалваемият интерес по двата обективно съединени иска е под 1000 лв., т.е. под определения в закона размер за допустимост на касационното обжалване. Касационната жалба е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивна инстанция по спор за парични вземания, с обжалваем интерес по всеки един от обективно съединените искове по-малък от 1 000 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.