Определение № 3494 от 25.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4017/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. Л., чрез процесуалния си представител адв.Зл.О. от САК, както и А. Г. К., чрез адв.В.Х. от САК, срещу решение №703/28.05.2025г., постановено по в.гр.д.№1192/2024г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение №320 от 18 януари 2024г. по гр. д. № 1427/2023г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният главен иск от Н. Н. Н. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място] бул. „*.“ № * вх. * ет. * ап. *срещу К. И. Л., [ЕГН] и А. Г. К.,[ЕГН], двамата с адрес: [населено място] ул. * с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че Н. Н. Н. е собственик по наследство от Л. А. В. и Н. Й. Н. като купувачи по нотариален акт № 143 от 12.10.1963 г., том X., дело № 4116/1963г. на Х. О., Първи нотариус при Софийски народен съд, на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място] р-н В. [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор *, с площ 1425 кв.м. съгласно нотариален акт, а съгласно кадастрална скица с площ от 1446 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори *,*, *, *и *, с номер по предходен план *, от квартал *, по плана на [населено място], местност „*“, при съседи но нотариален акт: от две страни улици и парцели *и ***; и в частта, в която в тежест на Н. Н. Н. и в полза на А. Г. К. са възложени разноски, като вместо това е:

• признато за установено по иска, предявен от Н. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу К. И. Л., ЕГН [ЕГН] и А. Г. К., ЕГН [ЕГН], с правно основание чл.124 ГПК, че Н. Н. Н. е собственик въз основа на договор за продажба и по наследство от Л. А. В. и Н. Й. Н. - купувачи по договор, извършен с нотариален акт № 143 от 12.10.1963 г., том X., дело № 4116/1963г. на Х. О., Първи нотариус при Софийски народен съд, на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място] р-н В. [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор *, с площ 1425 кв. м съгласно нотариален акт, а съгласно кадастрална скица с площ от 1446 кв. м, при граници: поземлени имоти с идентификатори *, *, *и *, с номер по предходен план *, от квартал *, по плана на [населено място], местност „*“, при съседи но нотариален акт: от две страни улици и парцели *и *;

• обезсилено решение №320 от 18януари 2024г. по гр. д. № 1427/2023г. на Софийски градски съд, І ГО, 21 състав, в частта му, в която съдът е признал за установено по отношение на Н. Н. Н., К. И. Л. и А. Г. К., че Н. Н. Н. е собственик по силата на 10-годишно давностно владение на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място] р-н В. [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор *, с площ 1425 кв. м съгласно нотариален акт, а съгласно кадастрална скица с площ от 1446 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори *, *, *, *и *, с номер по предходен план *, от квартал *, по плана на [населено място], местност „Б. път - Вилна зона“, при съседи но нотариален акт: от две страни улици и парцели *и *.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените срещу касаторите искове, отхвърлени като неоснователни.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1, от ГПК, по въпросите:

1/При действието на Закона за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, в редакцията му до неговото изменение и допълнение, обн.Изв., бр.29/11.4.1969г., нотариалният акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, за които се прилага този закон, се издава от нотариуса без участието на страните или се издава с участието на страните по транслативния договор, които следва да подпишат нотариалния акт;

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в отклонение на ТР№119/ от 7.9.1964г. по гр.д.№103/1964г.

2/Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение;

Касаторите твърдят, че изводите на въззивния съд са формирани в отклонение на решение №116/22.2.2024г. по гр.д.№790/2023г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №731/11.12.2024г. на ВКС по гр.д.№5387/2023г. на ВКС, І г.о.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по касация Н. Н., чрез процесуалния си представител адв.П. Г., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В хода на касационното производство са представени доказателства, че първоначалната ищца Н.Н. е починала на 05.10.2025г.С определение №740/18.02.2026г. касационната инстанция е конституирала като страна в процеса нейните наследници по закон - Й. Н., Е. А., Л. Н., Н. Н., Й. Н., С. В. и С. Ц..Й. Н. е починал на 24.03.2026г. и на негово място са били конституирани наследниците му Ф. Н., М. Н. – И. и Х. Н..

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството пред него е било образувано по три въззивни жалби срещу първоинстанционното решение по гр.д.№1427/23г. на Софийски градски съд, постановено след отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 304 ГПК.

Въз основа на доказателствата по делото и във връзка с оплакванията на жалбоподателите, въззивният съд е приел за установено по делото следното:

С нотариален акт за собственост на придобит имот по ЗРПВПВНИ № 143, том X., дело № 4116/1963г. на Х. О., Първи нотариус при Софийски народен съд, на 12.10.1963г., ТКЗС „Георги Кирков“, Горна баня е продало на Н. Ю. /Й. – съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена/ Н. и Л. А. В. /не се спори, че е ищцата е единствен наследник и на двамата/ празно дворно място, с площ от 1 425 кв. м, съставляващо парцел*, от кв. *по плана на [населено място], м. „*“, при съседи: от две страни улица и парцели *и ***.В НА е записано, че е съставен на основание протокол №23/01.10.1963г. на Кирковски народен съвет – изпълком, от който нотариусът се е уверил, че продавачът е собственик на продаваемия имот и че са налице всички необходими условия за оформяне на извършената чрез съвета сделка с нотариалния акт. Последният е подписан само от нотариуса.

С удостоверение изх.№94-00-2678/11.08.2017г. на ГИС –София, и от комбинирана скица за идентичност, УПИ * от кв. *по действащ регулационен план на м. „*.“, е установено, че ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор *и *, е частично идентичен с ПИ № *и ПИ без пл. номера улици по архивен кадастрален план на София, и частично идентичен (попада изцяло) с ПИ № *от кв. ***по стар кадастрален план, като площта му по графични данни е 1 463 кв.м.

С договор за дарение, извършен на 17.04.2013г. с н.а.№ 12, том I, peг. № 1253, дело № 12/2013г. вписан в Агенция по вписванията с вх. peг. № 17154 от 17.04.2013г., В. Г. С., чрез пълномощника си Г. К. С., е дарила на сина си Г. К. С. 1/2 ид. част от дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1 425 кв. м, а по скица 1 446 кв.м.

С договор за продажба, извършен на 15.05.2013г. с н.а.№ 17, том I, peг. № 1519, дело № 16/2013г., вписан на 15.05.2013г., Г. К. С. е продал на К. И. Л., дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1425 кв. м, а по скица 1446 кв.м.

От преписките по нотариални дела № 12 от 2013г. и № 16 от 2013г., е установено, че за легитимация на прехвърлителите е представен н.а. за покупко-продажба № 23а, том X., дело №4613/1967г. на Нотариус при СНС О., без данни за вписване на акта, с който Н. Й. и Л. В. продават на К. В. С. /починал на 23.03.2006г. с наследници В. С. – съпруга от 23.02.1969г., и Г. С. син/ процесния имот.Върху този акт е извършена заверка „вярно с оригинила“ на 11.03.1999г. от СРС – обща архива.Върху копие на същия нотариален акт, върху който също е посочено, че е снет от оригинал от СРС – обща архива/л.93/, е направена заверка на 17.04.2013г., че се удостоверява верността на преписа, снет от оригинала на официален /частен/ документ, представен от Г. С., като е записано, че нотариалното удостоверяване е извършено от Н. Г. - помощник - нотариус при нотариус М.Д.-С. нотариусът, извършил сделките с посочените два НА по нотариални дела № 12 от 2013г. и №16 от 2013г.Посоченото лице е било изслушано като свидетел като в показанията си св. Г. е потвърдила, че заверката е извършена от нея.

В писмо изх.№572 от 08.02.2019г. от Службата по вписвания, Агенцията по вписвания, е отбелязано обаче, че няма пълно съвпадение на посочените данни за НА № 23а, том X., дело № 4613/1967г. на Нотариус при СНС, като под № 23, в том X. от 1967г. се съхранява нотариален акт за недвижим имот със страни Р. Д. Р. и П. М. М., като на акта отговаря дело № 4607.На дело № 4613/1967г. в Службата по вписванията, отговоря НА за учредяване право на строеж върху чужда земя № 29, том X. от 1967 г., със страни ТКЗС „Д. Благоев“ и Т. Л. Б..

В удостоверение изх. № 155/30.01.2020г. на Служба по вписванията, АВп, е посочено, че в книга „Актова книга за продажби“, том X. от 1967г., няма подреден акт с номер „23а“, като след акт № 23 следва акт № 24.В азбучника за 1967г. фигурира името „К. В. С. акт за собственост“, в графа „номер, том, година на акта“ фигурира „А23а, том XX/23.X“, в графа номер на делото фигурира „4613“, но номерът вероятно не се чете в цялост с оглед състоянието на страницата, където е извършен записът, който вероятно се отнася за том X.,тъй като предходните записи касаят този том; в азбучника няма име Л. А. В., а Н. Й. Н. е открит по повод дарение от 21.11.1967г. Нотариалните дела на VI нотариус за 1967г. записите започват с дело № 765 и приключват с дело № 2732 и не фигурира дело № 4613, като под този номер – 4613/1967г. в „Актова книга за продажби“ е подреден акт № 29 с други страни.

От показанията на св. Е. /82г. към 20.11.2023г./, която живее на [улица] в Б., е установено, че знае кой е спорният имот, - на [улица], който бил през една къща от тяхната, и според нея той е принадлежал на Н. Н. и на Л. В., а сега на дъщеря им Н. Н.. Когато нейното семейство придобило имот там през 1979г., родителите на Н. живеели вече там и имали къща, някъде от 60-те години.Първо починала майката на Н. - Л., а после и баща й Н., който идвал на къщата.През лятото те „почти били там“.Общували си, децата им израснали заедно.„Идвали непрекъснато на къщата“, при застудяване идвали в събота и неделя.След като починали родителите, дъщеря им идвала веднъж-два пъти в месеца и винаги й се обаждала, когато идвала.Свидетелката е посочила, че има пряка видимост към имота от къщата си и непрекъснато наблюдава двора, като семейството на Н. молило нейното да наглежда имота.Уточнила е, че от къщата си, - когато е в нея, поради съседните същи, - не вижда къщата на Н..Свидетелката всеки ден минавала покрай имота, както и децата й. Не е виждала никой друг да ходи в имота.Не познава, нито е чувала, лице с име К. В.. И Г. К. С., както и В. С., които не е чувала, не са идвали там.И за К. И. Л. не била чувала.Не е чувала и за А. Г. К., за А. М. Р., за Я. З. Р. и за нея такива хора не са идвали там.Не е видяла някой друг да идва и да поддържа имота, който бил ограден с ниска ограда, освен Н..Не е виждала някой въобще да влиза в имота.Дървената портичка откъм улицата била с резе и можела да се отвори отвън.Н. идвала понякога да почиства имота, в него нямало трева, защото имало много борове, нямало трева за косене, а храсти, които да се почистват, около боровете.Н. идвала всеки месец, но не всеки месец чистела, а когато било по топло идвала и по-често, оставала да преспива, но през лятото.

В показанията на св. Ш. /64г. към 20.11.2023г./, който живее в Б. на [улица], е заявил, че е непосредствен съсед на семейството на Н., като между двата имота имало ограда от тел.Уточнил е, че постоянно живее там от края на 1999г., имотът е на майка му и баща му някъде от около 1962-1963г., и преди да се установи там с майка му и баща му ходили всяка събота и неделя, а понякога прекарвали и цялото лято. Знае, че Н. Н. е взел мястото малко след тях и построили вилата, която е на един етаж, а после непрекъснато идвали.След смъртта на родителите й /и той е уточнил, че първо е починала съпругата на Н. Н./ Н. продължавала да поддържа имота, идвала в имота, примерно всеки месец през последните 7-8 години без да нощува.Не знае друг да е влизал в имота.Не му е известно някой друг да е заявявал претенции за този имот.Не е виждал някой друг да почиства имота освен Н., която чистила храсти.От хола му на около 6 метра била оградата с двора на Н. и виждал всичко. Не е виждал чужди хора да идват в имота през всичките тези години.Не познава К. В. С., не го е виждал около имота и в него.Не познава и Г. К. С. и не е виждал никой да влизал в имота. В. Г. С. също не познава, нито К. И. Л.. Не познава и А. Г. К., нито А. М. Р., нито Я. З. Р..Обобщил е, че никой друг не е идвал в имота. Уточнил е, че от предната врата на имота нямало видимост, защото тя е пред вилата, имало видимост от страничната врата.Оттам съществувал път, по който минавал, за да излезе. През деня свидетелят не бил постоянно вкъщи.

Св. Р. /45г. към 20.11.2023г./ – свидетел на ответниците, е заявил, че познава К. Л. от 2001г., за когото знае, че е придобил имот в Б..Свидетелят го запознал с Г. - продавач на имота. Твърди, че е бил няколко пъти в имота, който се намира на ул. С..Имотът бил занемарен, обрасъл.За първи път били там в началото на 2012г. или края на 2011г.След като К. проявил интерес отишли с него в имота и Г. бил с тях.Влезли през една малка порта, която се намирала от лицевата част на имота, откъм ул.С..Влезли само в двора, където имало къща, но не влизали в нея.Към онзи момент портата била със стара ръждясала верига и стар катинар.Г., ако си спомнял добре, бил малко преди тях там и като си тръгвали свидетелят видял, че затворил.Доколкото свидетелят знае той е придобил имота през 2012г.След това свидетелят твърди, че също е ходил до имота.К. Л. искал да му изчисли колко ще струва почистването на имота от обраслите растения.След придобиването свидетелят вече сам посетил имота.К. му дал някакъв ключ за ръждясал катинар и го помолил да подмени катинара и той ги сменил с нови.След това ги предал на К..Свидетелят сочи, че е бил в имота още 1-2 пъти. Посочил е, че „имали финансови взаимоотношения със съпругата на г-н Л. и в ответна реакция на това трябвало да извършат поддръжка на имота“.Завел съпругата си, която щяла да се заеме с поддръжката. Това било около 2014г. и поддържането продължило до 2017г., тъй като А. казала, „че спираме“, като след 2017г. свидетелят не е бил в имота.Свидетелят е уточнил, че презимето на К. е И., а съпругата му се казва А. Г. К..Не знае имената на Г., познава го от 2010г. или 2011г., запознали се случайно.Виждал се с него три пъти. Не му се налагало да го пита за имената му.Виждали се били за кратко - за около половин час приблизително.Не познава роднините на Г..Ходил „максимум 3-4 пъти на адреса“.Не бил влизал в къщата. Виждал К. само веднъж в имота, К. бил в двора, когато били с Г., тогава К. още не бил купил имота.Съпругата му А. не е виждал в парцела.В негово присъствие Г. не е влизал в имота. Не е виждал съседите на имота.Идвал само за оглед „на ситуацията в имота“ и си тръгвал.

В показанията си св. Р. /на 33г. към 20.11.2023г./ - също свидетел на ответниците, е заявила, че познава от 2010г. А. К.- съпруга на К. Л..През 2014г. свидетелката и съпругът й поискали заем от тях и имали споразумение да поддържат техен имот в Б. на ул. С. /договор за заем с посочена дата на сключване 03.09.2014г. с начин на „възстановяване“ на заетата сума и чрез поддръжка на мястото на [улица], е приложен към ОИМ, подаден от А. К./.От тях се изисквала прилежна поддръжка и достъп до портата и с това трябвало да изплатят заема.Заявила е, че не може да каже кога те са придобили имота.Трудно можела да опише имота, тъй като към онзи момент бил много обрасъл, почти нищо не се виждало, оградата била с дървени летвички и портата била дървена.Влезли със съпруга й, той почистил около портата и свидетелката си спомня, че бил сменил катинара, за да се заключва портата.Когато посещавали мястото влизали с този ключ – „нов катинар, нов ключ, нова верига“.Трябвало да се осигурява минимален достъп до имота - да се почиства пътеката до къщата и паднали листа, шума.Почиствали листа, паднали клони, слагали ги в чували и изхвърляли.Свидетелката ходила с едно от момчетата, което работило при тях и с един от служебните им микробуси.С него събирали отпадъци и боклуци и ги извозвали с буса.Рядко се налагало да ходи там, тъй като „там не се обитава“.Минавала по-често да наглежда дали всичко е наред, но специално за почистването ходила на 2-3 месеца, предимно по-често есента, защото тогава падат листа и клони.В имота имало къща, в която тя не била влизала.Това почистване продължило три години, след което А. й се обадила, че няма нужда да посещават имота, и свидетелката й върнала ключовете.Уточнила е, че може би около 10 пъти е ходила там.Не била говорила с никого от комшиите.Имотът бил толкова обрасъл, трудно се виждал някой през оградата.Не знае колко пъти съпругът й е посещавал имота.Никой не бил идвал да говори с нея, когато е била там.Когато почиствала, повече от час не била престоявала там.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предявеният главен иск е основателен.Съгласно чл. 1, ал. 1 /първоначална редакция/ ЗРПВПВННИ, правни сделки за прехвърляне право на собственост, както и за учредяване или прехвърляне на други вещни права върху незастроени или застроени с малоценни постройки недвижими имоти в населените места, където се прилага този закон / в т.ч. София – чл. 9 в ред. до изм., обн. Изв., бр. 29 от 1969г. от закона/, се извършват чрез изпълнителния комитет на местния народен съвет по предложение на заинтересуваните.Изпълнителният комитет на народния съвет определя приобретателя и цената съгласно предложението в рамките на специална тарифа, одобрена от Министерския съвет.Изпълнителният комитет на народния съвет може да определи и по-ниска от предложената цена, но в такъв случай сделката се сключва само със съгласието на предложителя относно цената. Действително законът, по реда на който е сключен договорът за продажба с приобретатели родителите на ищцата, не изключва нотариалната форма, както е указано и в ТР № 119 от 07.09.1964г. по гр. д. № 103/1964г., ОСГК на ВС. В това ТР не е прието обаче, че нотариалният акт, с който се извършва прехвърлянето, се подписва от страните.Правоизключващото претендираното право на собственост възражение на ответниците, че договорът за продажба, легитимиращ праводателите на ищцата, е нищожен е неоснователно. Вярно е, че този нотариален акт не е подписан от страните, а само от нотариуса.Към момента на съставянето му изрично указание за съдържанието на нотариалния акт в специалния закон, в който, съобразно наименованието му и предмета на правно регулиране, е предвиден специален ред за продажба на недвижимите имоти /детайлизиран в правилника за приложението му/, няма.С оглед специалния ред за сключване на прехвърлителните сделки и липсата на пряко договаряне между страните /то се извършва чрез ИК на НС, както в случая е цитиран изрично протокол на Кирковски НС/, които са направили съответни волеизявления предварително, следва, че не е необходимо прякото участие на съконтрагентите в нотариалното производство, които не определят самостоятелно нито насрещната страна по правоотношението, нито цената на имота/в този смисъл решение № 1477/28.06.1966г. по гр. д. № 876/66г. на Iг.о./. НА се издава въз основа на писмо на народния съвет, към което се прилагат решението на изпълнителния комитет и всички книжа, необходими за издаване на нотариалния акт /§ 8, ал.2 от ППЗРПВПННИ/. Именно този специфичен характер на сключване на прехвърлителните сделки, в обхвата на ЗРПВПВННИ, е довел и до приемане на изрична норма, отчитаща характера на производството пред нотариуса, - с изм., обн. в Изв., бр. 29 от 1969г., с което е предвидено, че правото на собственост се прехвърля и другите вещни права се учредяват или прехвърлят с издаването на НА, който се подписва само от нотариуса /чл. 4, ал. 1, изр. 1 от закона/. В разглежданата хипотеза не се касае за продажба от ТКЗС без посредничеството на народния съвет, поради което не подлежи на изследване съществуването на право на ТКЗС самостоятелно да прехвърли имота, съответно приложението на ЗСПЗЗ – чл. 10, ал. 13. Ето защо се налага извод, че след като е спазена формата за прехвърляне на процесния имот на родителите на ищцата, те са станали собственици на процесния имот, а след смъртта им тя, като техен наследник /чл. 5, ал. 1 ЗН/, е придобила правото на собственост върху имота.Ответникът от своя страна не е придобил като правоприемник на Г. К. правото на собственост върху процесния имот. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт /чл 18 от ЗЗД/.По делото, при съвкупната преценка на доказателства, се налага и извод, че НА№23а, том X., дело №4613/1967г. на Нотариус при СНС О., без данни за вписване на акта, с който „Н. Й. и Л. В. продават на К. В. С.“ процесния имот, не само, че не е вписан, за да го направи противопоставим на трети лица, но и не съществува в правния мир – извършената заверка от св. Н. е опровергана от данните в обсъдените удостоверения от СВ-АВп, включително, че такъв нотариален акт не е подреден в актовата книга за продажби.Следователно договорът, с който ответникът се легитимира като собственик на процесния имот, като сключен с несобственик, е лишен от прехвърлителен ефект /чл. 24, ал. 1 ЗЗД/, т.е. ответниците не са станали в собственици на имота в режим на СИО /чл. 21, ал. 1 СК/ въз основа на правоприемство от твърдяното деривативно правно основание.Изложени са и съображения, че в случая ответниците не са станали собственици на имота и въз основа на придобивна давност въз основа на упражнявано владение върху него, начиная от 2012г., тъй като по делото не е доказано те, а преди това и лицата, сочени за техни праводатели, изобщо да са установили фактическа власт върху процесния имот.Показанията и на двамата св. Р. са изключително фрагментарни, неубедителни и като резултат неправдоподобни откъм фактическата обстановка, за която се отнасят, те не могат да се отнесат пряко към процесния имот, за разлика от показанията на другите свидетели – съседи на имота, като договорът за заем, представен от ответницата, сам по себе си не е доказателство за твърденията в него и за уговореното даване вместо изпълнение.

Формиран е решаващ извод, че предявеният главен иск е основателен, а решението на пръвоинстанционния съд, постановено по него, е неправилно и подлежи на отмяна.Поради неосъществяването на вътрешното процесуално условие, при което е поставено разглеждането на евентуалния иск от ищцата, решението по него подлежи на обезсилване.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен в изложението на касационните основания въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са формирани в отклонение на ТР № 119 от 07.09.1964г. по гр. д. № 103/1964г., ОСГК на ВС.В мотивите на това решение е прието, че договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти съгласно чл. 18 ЗЗД трябва да бъдат извършени с нотариален акт.От тази разпоредба на закона следва, че нотариалната форма е необходим елемент на правните сделки, с които се прехвърля правото на собственост върху недвижими имоти от едно лице на друго.Това правило не е отменено от специалния Закон за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти и правилника за приложението му.Този закон и правилникът за приложението му предвиждат специален ред за сключването на правните сделки за прехвърляне правото на собственост, както и за учредяване или прехвърляне на други вещни права върху незастроени или застроени с малоценни постройки недвижими имоти, но не изключват нотариалната форма за тези сделки.

По реда на ЗРПВПВННИ е предвиден особен ред за извършване продажбата на недвижими имоти, което съществено я отличава от обикновената продажба и другите особени продажби.Собственикът на имота решава свободно дали да го продаде, като в тази връзка прави искане до народния съвет по неговото местонахождение да бъде определена неговата оценка.Цената на недвижимия имот или на вещното право върху него се определя от председателя на ИК на общинския народен съвет, съответно от щатен член на изпълнителния комитет на съвета, за което е натоварен от председателя/продавачът и купувачът не могат да преговарят по този въпрос/.Ако собственикът е съгласен с определената оценка, той прави писмено предложение за извършване на продажбата, с което да представи и необходимите документи за прехвърлянето на имота.Определянето на купувача на имота се извършва с решение на ИК на народния съвет, което е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване.От момента на влизане в сила на решението тече срока, в който купувачът трябва да внесе определената цена по специалната сметка на народния съвет, както и таксите за прехвърляне на имота.След като посочените по-горе предпоставки са налице, председателя на ИК на народния съвет изпраща на съответния нотариус преписката по продажбата.До издаването на нотариалния акт не настъпват вещноправните последици на извършената продажба на недвижимия имот. От изложеното следва, че правните последици на продажбата възникват в резултат на смесен фактически състав – волеизявленията на продавача и купувача, решението на председателя на ИК на ОбНС и удостоверителното изявления на нотариуса.

В ТР № 119 от 07.09.1964г. по гр. д. № 103/1964г., ОСГК на ВС се казва, че и по специалния закон е необходимо продажбата да бъде във формата на нотариален акт, но не казва дали същият трябва да е присъствен.Посочва се естеството на нотариалното удостоверяване – не се касае за нотариален акт, който удостоверява право на собственост или ограничено вещно право, а особен вид нотариален акт за извършване на правни сделки с недвижими имоти.

В процесния случай се касае за сделка, при която народният съвет определя купувача и цената на имота.Предложението за нейното сключване следва да се направи в писмена форма пред органите на народния съвет.Спазването на процедурата по чл.474, ал.4, чл.475, чл.479, чл.480, чл.481 и чл.482 от ГПК-отм., която по принцип се извършва от нотариуса или съдията, в случая, се извършва от длъжностното лице на съвета.С внасянето на цената от купувача преписката се изпраща на нотариуса за издаване на нотариалния акт, който издава същия служебно.С него се удостоверява, че предложението за сключване на сделката и нейното приемане са станали пред съвета, който ги е одобрил.В нотариалното удостоверяване е обективирана извършената от нотариуса проверка, че продавачът е собственик на имота и че са спазени разпоредите на специалните закони.Нотариалният акт се издава неприсъстевно, без да присъстват страните, доколкото техните изявления вече са направени пред органите на народния съвет.Посочената процедура се прилага и за продажби, които са извършени преди изменението на чл.4 от ЗРПВПВННИ през 1969г., когато законодателят е посочил изрично, че нотариалният акт се подписва само от нотариуса.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания.Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се е съобразил изцяло с тази практика, което е основание за недопускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване по този въпрос.Изложени са подробни мотиви относно фактите, които са част от предмета на доказване: първоначалната ищца е установила в условията на пълно доказване, че е собственик на спорния имот на твърдяното придобивно основание – продажба по реда на ЗРПВПВННИ и наследяване; защо е неоснователно възражението на ответниците за нищожност на нотариалното удостоверяване поради нарушаване на разпоредбата на чл.474, ал.4 и чл.475, ал.1 от ГПК – отм.; ответниците не са придобили правото на собственост върху имота на деривативно основание, тъй като правата на техните праводатели се основават на договор за покупко-продажба, който е неистински /несъществуващ/ документ; неоснователност на възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответниците, тъй като по делото не се установява, че са установили владение върху спорния имот.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение