Определение № 60383 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2163/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Производствено-потребителна земеделска кооперация „Съгласие 2“ “ в ликвидация /„ППЗК Съгласие 2/ в иквидация против решение № 12414 от 30.11.2020 г. по гр.д.№ 5818/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвръдено решение 193 от 13.08.2018 г. на по гр.д. № 615 /2015 г. на Окръжен съд-Кюстендил. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от „ППЗК Съгласие 2“ /в ликвидация/ против „Агро МГ 1“ ЕООД, представлявано от Г. С. М., ЕТ-„Г. Г. – ДР“, починал в хода на процеса, заместен от Ц. Г. Г., действаща като ЕТ-„Г. Г. – ДР- Ц. Г.“, М. А. Ч., Й. А. Ч., М. М. А., Л. Д. А. и „Мегатранс 2009“ ЕООД за признаване за установено, че ищеца е собственик на 42 броя стопански сгради в землището на [населено място] брег, [община], в стопанския двор на бившето ТКЗС, подробно описани в решението на ОС-Кюстендил и за осъждането на ответниците да предадат на кооперацията владението върху тях. В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл. 40, ал.1 ЗЗД относно съдържанието на елементите на фактическия състав на договаряне във вреда на представлявания и на ЗК, защото е прието, че продажбата от кооперацията на процесните сгради не е нищожна и предвид реализираната цена – не е в нарушение на добрите нрави. Твърди се съществено нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и необоснованост на изводите, че сделката,от 22.05.2013 г. не е нищожна и е породила вещно действие. Оспорва се обосноваността на извода, че сделката не е увредила кооперацията и че не е имал сговор по смисъла на чл. 40, ал.1 ЗЗД между представляващите кооперацията и другата страна за условията на сделката, цената по която е по-ниска от данъчната оценка. Оспорва се възприетата от съда цена на сградите, предмет на сделката, във връзка с което е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение поради отказ въззивната инстанция да назначи повторна единична и тройна експертиза за оценката на сградите, предмет на сделката. Според касатора, за субективният елемент на фактическия състав на чл. 40 ЗЗД е достатъчно договорящите да съзнават, че сделката уврежда представлявания, което в случая е видно от действията им, които съдът не е преценил правилно. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.2, пр.3 и ал.1 т.1 ГПК. Очевидната неправилност според касатора се изразява в това, че мотивите не съответстват на събраните доказателства, обсъдени са превратно, а изводите са необосновани и противоречат на материалния закон. Твърди се противоречие с Решение № 160 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 2634/2019 г. на ІІ т.о. и Решение № 106 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 927/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о., Решение № 96 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 10762020 г. на ВКС, ІІ гр.о. поради това, че въззивната инстанция при изричен довод не е проверила констатациите и изводите на приетите от пълната инстанция експертизи. Относно това, че при разликата между стойността на имота и продажната цена, при определено процентно съотношение може да се прецени като сключена изгодна сделка за купувача, а неравностойност на престациите - като основание за недействителност на сделката, касаторът твърди противоречие с Решение № 361 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 1077/2010 г. на ВКС и Решение № 107 от 14.11.2011 г. по гр.д.№ 742/2010 г. на ВКС,1 т.о. Ответниците по касация „Агро МГ 1“ ЕООД, М. А. Ч. и Й. А. Ч. оспорват касационната жалба. Считат, че решението съответства на събраните доказателктва, обосновано е и не противоречи на закона и съдебната практика по чл. 40 ЗЗД, Закона за търговския регистър /ЗТР/, Закона за кооперациите /ЗК/. Ответниците по касация ЕТ-„Г. Г. – ДР“, починал в хода на процеса, заместен от Ц. Г. Г., М. М. А., Л. Д. А. и „Мегатранс 2009“ ЕООД оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като не са формулирани правни въпроси. Като съобразяват посочените решения от касатора и въпросите, на които е даден отговор в тях, посочват, че съдебната практика относно това, кога въззивната инстанция е задължена да събере нови доказателства и да назначи експертиза, не е нарушена, защото въззивникът не е твърдял пропуск на първата инстанция да допусне повторна експертиза. Затова цитираните решения се определят като неотносими към настоящия спор. Оспорват и основанието очевидна неправилност, каквато не може да се изведе от мотивите на обжалваното решение. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Касаторът „ППЗК Съгласие 2“ в ликвидация е предявила иск по чл. 108 ЗС. Правото й на собственост е установено с констативни нот. актове от 2003 г., които не се оспорват от ответника. Тя е продала с н.а. № ........,т..../22.05.2013 г. процесните 42 бр. сгради и с предявения иск оспорва тази сделка като нищожна на основание чл. 40 ЗЗД поради това, че представителите на кооперацията са договаряли с другата страна – „Агро ГМ1“ ЕООД и и ЕТ-„Г. Г. ДР“, които са ползвали от 2011 г. имотите по сделката във вреда на кооперацията, като наематели. По отношение на тази сделка се твърди нищожност и поради противоречие с добрите нрави предвид това, че престациите не са еквивалентни. Оспорва се и сделката от 12.12.2014 г. поради това, че в нея не е посочено какво задължение се прихваща срещу прехвърляне на собственост. С първия договор, оформен с н.а. № ...,т..../22.05.2013 г. „ППЗК Съгласие 2“ в ликвидация, представлявана от М. С., К. К. и В. Б. продава на „Агро ГМ1“ ЕООД, представлявано от М. А. и Г. М. 24 броя сгради в стопански двор, [населено място] за сумата 155 050 лв. при данъчна оценка на същите - 123 418,10 лв. Със същия акт кооперацията продава на ЕТ-„Г. Г. ДР“ девет броя сгради в същия стопански двор за сумата 77525 лв. при данъчната оценка на тези сгради -134 113,70 лв. На двамата купувачи „Агро ГМ1“ ЕООД и и ЕТ-„Г. Г. ДР“ при равни права са продадени седем сгради в същия стопански двор за сумата 15 000 лв. при данъчна оценка на същите – 72 020 лв. Преди сключване на тази сделка е сключен между същите страни предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 08.04.2013 г. Имотите и цените са същите, както са посочени в нот. акт. Предварителният договор съдържа клаузи в 7-дневен срок от сключването му купувачите да приведат като задатък по сметка на НАП сумата 206 200 лв.за погасяване публични задължения на продавача по изп.д.№ 401/2013 на публичен изпълнител, по което има наложена възбрана върху имотите. Освен тази сума, купувачите са се задължили да платят и сумата 7100 лв. данъци и такса битови отпадъци за имотите. Уговорено е остатъкът от продажната цена да се плати при сключване на окончателния договор. В изпълнение на тази клауза, ЕТ-„Г. Г. ДР“ е превел на 11.04.2013 г. по сметка на НАП за погасяване на публично задължение на „ППЗК Съгласие 2“ по изп.д.№ 401/2013 г. сумата 71383 лв. и по сметка на кооперацията - 11 160 лв. „Агро ГМ1“ ЕООД е превело по сметка на НАП на същото основание на 12.04.2013 г. сумата 142 766,66 лв. и по сметка на кооперацията – сумата 22 320 лв. По изпълнителното дело описаните сгради – общо 26 бр. са били при първата продан, обявена за м. октомври 2008 г. с обща първоначална цена 412 621,70 лв., но тя не е реализирана. Втората продан е била обявена за октомври 2009 г. с първоначална цена 330 097 лв., третата е обявена към м. март 2011 г., но и трите не са реализирани поради неявяване на купувач. Към момента на сделката е била обявена четвърта по ред продан при обща цена 247573,02 лв. След внасяне на сумите съобразно уговорката по предварителния договор от купувачите, изпълнителното производство е прекратено поради погасяване на задължението и е вдигната възбраната. С н.а. № ..., т...../12.12.2014 г. е оформена сделка „за прехвърляне на недвижими имоти срещу частично погасяване на паричен дълг, с която „Агро ГМ1“ ЕООД, представлявано от М. А. и Г. М. е продало на М. А. Ч. и Й. А. Ч. продадените му с договора от 22.05.2013 г. 24 сгради. Имотите са прехвърлени при цена 160 000 лв., а данъчната им оценка към този момент е 114 660,50 лв. С тази сделка страните са приели, че на основание чл. 65, ал.2 ЗЗД погасяват парично задължение, произтичащо от осем броя записи на заповеди с общо задължение 320 000 лв. Приета е за погасена половината дължима сума. С н.а. № ...,т.../24.02.2015 г. ЕТ-„Г. Г. ДР“ продава на М. М. А. една от продадените му сгради с идентификатор ..........с предначначение склад за резервни части за сумата 6 267,80 лв. С н.а. № ......,т......../02.10.2015 г. купувачът и съпругата му Л. Д. А. продават същата сграда на „Мегатранс 2009“ ЕООД за сумата 20 000 лв. при данъчна оценка 5 014,30 лв. С влязло в сила решение по т.д.№ 18/2013 г. на КОС, по иск по чл. 29 ЗТР е признато за установено, че вписването на 14.02.2013 г. на М. С., К. К. и В. Б., като ликвидатори на „ППЗК Съгласие 2“ / които са представлявали кооперацията при първата сделка от 22.05.2013 г./ е въз основа на несъществуващи обстоятелства и е постановено заличаване на вписването, което е направено на 30.11.2015 г. С присъда на 03.04.2020 г. по НОХД № 972/2015 г. тримата вписани ликвидатори са осъдени за документи престъпления при вписването. Почти всички свидетели установяват, че сградите са били в много лошо състояние, полуразрушени, разпадащи се, някои след като били купени били напълно разрушени, а други били ремонтирани. Първата оценъчна експертиза, приемайки, че сградите са строени 70-те години на миналия век, определя средната пазарна цена на прехвърлените имоти e между 582 690 лв. и 83100 лв. и е определена на 776 920 лв. Претеглена стойност към м. май 2013 г., когато кооперацията продава процесните сгради, е 448 158 лв., а ликвидационната стойност /която по правило е с до 20-50 % по ниска, защото се цели бърза продажба без разходи/ е 336 118лв. Допълнителната експертиза обаче, съобразявайки годините на построяване на сградите – 1954-1962 г. установява, че средната претеглена стойност към м. май 2013 г. е в диапазона 483 400 и 290 040 лв. с ДДС. Първото число показва средната пазарна цена, а втората – ликвидационната стойност на всички страни / 42 броя/. В доказателствената част на въззивната жалба „ППЗК Съгласие 2“ е поискала назначаване на съдебно оценъчна експертиза за определяне оценката на имотите, с които кооперацията се е разпоредила 2013 г. Съдът е оставил без уважение това искане поради това, че във въззивната жалба няма оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с изготвяне и приемане на С., а приетата от първата инстанция е по същия въпрос. По същество, въззивната инстанция е приела, че решението по чл. 29 ЗТР има действие от момента на заличаването - за напред, съгл. чл. 8 ЗТР, поради което правата на третите добросъвестни лица, придобити до този момент не се засягат от заличаване на вписването. Те могат да се позовават на вписването, дори то да е основано на несъществуващо обстоятелство – чл. 10, ал.1 ЗТР. Съдът е приел че купувачите са били добросъвестни трети лица, тъй като не е доказано по делото те да са знаели, че вписването е извършено въз основа на несъществуващо обстоятелство. Съдът се е позовал и на приетото в определение № 78/30.04.2020 г. по ч. гр.д.№ 604/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е отменено определението за спиране на възззивното производство до приключване на НОХД № 972/2015 г. ВКС, в което е посочено, че установяването, че тримата представляващи са извършили престъпление във връзка с вписването им като ликвидатори е без значение, защото от значение за отношенията между страните е решението за заличаване на вписването и извършване на заличаването му. В тази връзка е прието, че не се твърди липса на съгласие или представителна власт, а договаряне във вреда на представлявания. По претенцията за нищожност на сделката от 22.05.2013 г. на основание чл. 40 ЗЗД, съдът, позовавайки се и на т.3 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. е приел, че обективният елемент – сключване на договор, който да уврежда обективно представлявания се преценява във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Субективният елемент – „споразумяването“ не съставлява отделна правна сделка, а се свежда до недобросъвестност на представителя и третото лице, което договаря с него относно увреждането на представлявания. Според съда, не е необходимо намерение за увреждане и умисъл, а е достатъчно представителя и третото лице, с което договаря да съзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване от представлявания, като наличието й се преценява във всеки конкретен случай. Въззивният съд е преценил за неоснователно възражението на ответника-ЕТ, че нормата на чл. 40 ЗЗД е неприложима към представителството на кооперациите, като е посочил, че е без значение на какво основание е възникнала представителната власт, като се е позовал на ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е посочил, че нормата на чл. 51 ЗК не е достатъчна, за да защити правата на представляваната кооперация и членовете й. Въззивният съд е прел, че общата продажна цена на сделката от 22.05.2013 г. не е значително неизгодна, въпреки, че имотите, прехвърлени на ЕТ са на цена, която е по-ниска от данъчната оценка. Не всяко разминаване между пазарната цена и данъчната оценка е достатъчно основание, за да се приеме сговаряне във вреда на представлявания, защото е необходима конкретна преценка. Съдът е съобразил факторите, които С. е взела предвид при определяне на пазарната цена – състояние на сградите, за което се е позовал на свидетелските показания, годините на построяване. Съдът е взел предвид и финансовото състояние на продавача – в ликвидация и определената от вещото лице ликвидационна стойност на продадените имоти - 290 040 лв. с ДДС, която е близка до договорената пазарна цена общо 247575 лв., обстоятелството, че имотите са били предмет на публична продан по изпълнително дело на публичен съдебен изпълнител и върху тях е била наложена възбрана, че не са реализирани три продани преди това, а продажната цена съответства на обявената цена на четвъртата продан. Като ирелевантни за предмета на спора са преценени от въззивния съд твърденията за нарушение на ЗК, каквито не са направени в исковата молба, а не могат да бъдат заявявани за първи път пред втората инстанция и за това, че представляващите кооперацията не са направили възражение за погасяване на публичните задължения и начина на плащане по сделката от 22.05.2013 г. и възражения по образуваните заповедни производства по записите на заповеди. Относно твърдението за нееквивалентност на насрещните престации по тази сделка, съдът е приел, че само по себе си това обстоятелство не сочи на недействителност на сделка на основание чл. 40 ЗЗД, че не е доказана фрапантна разлика в цените, на които обективно могат да бъдат продадени имоти в лошо физическо състояние и реализираната продажна цена на процесните имоти, а не е доказана и недобросъвестност на представителите и третите лица, с които са договаряли. Съдът е приел, че такава не се предполага от родствена връзка между кредиторите на кооперацията и от това, че част от последващите преобретатели са имали търговски отношения с кооперацията, както и от обстоятелството, че по следваща сделка в по-късен момент за една от сградите продажната цена е по-висока. Предвид неоснователността на твърдението за нищожност на първата сделка на основание чл. 40 ЗЗД, тя е породила прехвърлителен ефект и поради това, че кооперацията не се легитимира като собственик на процесните сгради, е потвърдено решението на ОС-Кюстендил, с което иска по чл. 108 ЗС е отхвърлен. Първото наведено основание за допускане до касация е очевидна неправилност. Такава е налице, когато съдебният акт страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми, която се установява без да се извършва същински касационен контрол. Такива са случаите, когато закона е приложен в противоположен смисъл, не е приложена императивна правна норма или е приложена неправилно. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е явно необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Когато с въззивния акт е приложен неточно закона или той е постановен в противоречие със съдебната практика, тогава са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 и 3 ГПК, а не очевидна неправилност. От изложените по-горе мотиви на обжалваният съдебен акт, съдът не констатира противоречие с императивна правна норма. Нормата на чл. 40 ЗЗД не е императивна, а и е приложена в смисъла, който влага в нея задължителната съдебна практика – т.ІІІ от ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, където е подчертано, че за да е налице обективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД е необходимо обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително, а преценката за наличието на увреждането е конкретна и се извършва според обстоятелства във всеки конкретен случай. Съдът е извършил такава конкретна преценка, обосновал е извода си и решението в тази част не може да се определи като очевидно неправилно. Относно субективният елемент на фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, съдът в съответствие със същата задължителна съдебна практика, е приел, че тя се свежда в недобросъвестност в увреждането и изиска съзнаване у представителя и насрещната страна, че увреждат представлявания, която да е налице към момента на сделката, а преценката за това също е конкретна. Въззивният съд е извършил такава преценка и е приел, че не е доказана недобросъвестност, както и увреждане предвид състоянието на продавача – в ликвидация, възбраната върху имотите и това, че са предмет на публична продан от публичен изпълнител, че са в лошо състояние и т.н. С оглед изложеното не се констатира очевидна неправилност и поради явна необоснованост на въззивното решение. Затова на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК не се допуска касационно обжалване. В изложението се твърди противоречие със съдебната практика на ВКС, като са цитирани пет решения без да е формулиран въпрос, по който въззивният съд да е процедирал в противоречие с тях. Това е достатъчно, за не допускане до касация на това основание, съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това, съдът ще разгледа дали съществува противоречие на обжалваното решение с отговорите, на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване във всяко от тези решения. В Решение № 160 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 2634/2019 г. на ІІ т.о., ВКС е отговорил на правният въпрос „за задължението на въззивният съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза“. Позовавайки се на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че съдът може винаги да назначи експертиза когато се съдържат оплаквания във въззивната жалба относно допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело до невъзможност да установи определен твърдян от жалбоподателя факт, може и служебно да допусне изслушването на вещо лице. На същото основание, когато се твърди нарушение на изслушване на заключение от вещо лице пред първата инстанция, въззивната инстанция следва да извърши проверка на посочените оплаквания във въззивната жалба. Видно от съдържанието на въззивната жалба, в нея не са правени оплаквания за нарушения на изслушаната съдебно оценъчна експертиза. В доказателствената част е направено искане за назначаване на повторна единична или тройна съдебно оценъчна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси. Въззивната инстанция е приела, че няма основание за изслушване на нова експертиза и е оставила без уважение това искане. При тези данни, предвид липсата на оплаквания за нарушения при приемане на експертизата или за необосноваността й, въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното решение на ВКС. С Решение № 106 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 927/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о. са разгледани предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезите на чл.266, ал.2 и 3 ГПК. Прието е че във въззивното производство могат да се събират доказателства: а/ за новооткрити и новонастъпили факти и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани; б/ доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Когато въззивният съд прецени, че е налице една от двете хипотези, той следва да постанови събирането на доказателствата, ако са допустими и относими към спора. В случая не е била налице нито една от двете хипотези. Оценката на процесните сгради към датата на първата сделка, а и на следващите не е новонастъпило обстоятелство. Пред първата инстанция е назначена и приета С., като по отношение на приемането й и обосноваността й не са изразени оплаквания във въззивната жалба. Затова не е налице противоречие и с това решение. В Решение № 96 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 1076/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о., е даден отговор на въпроса „длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спор“. Даден е подробен положителен отговор на този въпрос. Видно от изложените по-горе мотиви, възивната инстанция е направила самостоятелен анализ на събраните доказателства, формирала е самостоятелни изводи от тях и е отговорила на всички относими към спора доводи на въззивника, посочила е кои доводи и обстоятелства счита за неотносими към спора и защо. Така при мотивиране на съдебния акт, съдът е действал в съответствие с цитираното решение и посочените в него. С Решение № 361 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 1077/2010 г. на ВКС, ІV гр.о. е даден отговор на въпроса: „кога представителят при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания“. Това решение е постановено преди уеднаквяване на съдебната практика по чл. 40 ЗЗД с ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С решение № 361/16.11.2011г. по гр.д.№ 1077/2010 г. на ВКС, ІV гр.о. са посочени различни форми на увреждане на представлявания, изискването за споразумяване между представителя и третото лице и това, че текста на закона не въвежда предположение за недобросъвестност, което налага намерението за увреждане, т.е. недобросъвестността да бъде доказана от ищеца, а преценката за наличие на такава е конкретна. В същия смисъл са и разясненията в мотивите към н.3 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Приетото от въззивния съд напълно кореспондира на това решение в частта за отговора на поставения въпрос, поради което и това решение не е основание за допускане до касация. Противоречие със съдебната практика е налице когато с обжалваният акт съдът е процедирал в противоречие с дадения отговор на правния въпрос. Изводи за противоречие не могат да се извеждат от конкретното разрешение по казуса, още повече, че както е посочено в решението, преценката е конкретна. В Решение № 107 от 14.11.2011 г. по гр.д.№ 742/2010 г. на ВКС,1 т.о. е даден отговор на въпроса „правомощията на съда при определяне на критерия „значително” при съпоставяне стойностите на даденото и полученото в хипотезата на чл.216 ал.1 т.2 ДОПК. Прието е, че „равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият „равностойност” не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката (в случай на замяна). Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации (в случай на замяна) не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. Не може да бъде въведен единен критерии относно това, кое е „значително” – нито като абсолютна стойност. /…/ нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен контрол.“ Мотивите на въззивната инстанция относно това, че не е необходима пълна еквивалентност, че преценката се прави към момента на сключване на сделката са в същия смисъл, като са изложени и критериите, по които е направена конкретната преценка. Затова въззивното решение не е постановено в противоречие и с това решение. В обобщение не са налице наведените основания за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение