Определение № 243 от 01.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4086/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 63246/02. 07. 2020 г. на И. К. М. и Б. К. Маргитова, чрез процесуалния представител адвокат С. А., срещу въззивно решение № 2074/13.03.2020 г., постановено по в. гр. д. № 8701/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищците иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 97,08 кв. м., заедно с принадлежащите му избено помещение № * с площ от 5 кв. м. и 1,145 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Поддържат се оплаквания, че в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторите иск за делба на недвижим имот, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на решението по съображения, изложени в жалбата. Ответникът по касационната жалба – Д. И. М. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивно решение е отменено решение № 19735/24.11.2016 г. по гр. д. № 23514/2014 г. на Софийски районен съд, поправено с решение от 04.06.2017 г. по гр. д. № 23514/2014 г. на Софийски районен съд. Постановено е друго, с което 1/Отхвърля иска на И. К. М. и Б. К. М. за намаляване на извършено с нотариален акт № 47/2011 г. дарение от И. Д. М. в полза на Д. М., с предмет 4/6 идеални части от апартамент № 38, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] /подробно описан/ и възстановяване запазената част на И. К. М. и Б. К. М., възлизаща на 1/3 идеални части от наследството на И. Д. М.; 2./Възстановява на основание чл.30, ал.1 и чл.34 ЗН запазената част на И. М. в размер на 1/6 ид.ч. от наследството на И. Д. М. като намалява с 6 725,64/27 472,50 ид.ч. извършеното в полза на Д. И. М. с нот.акт № 13/2001г. дарение на недвижим имот – 1/2 ид.ч. от дворно място, парцел № *, [населено място], с площ 650 кв.м., здаедно с построената в мястото двуетажна жилищна сграда; 3/Възстановява на основание чл.30, ал.1 ЗН и чл.34 ЗН запазената част на Б. К. М. в размер на 1/6 ид.ч. от наследството на И. Д. М. като намалява с 4 483,39/27 472,50 ид.ч. извършеното в полза на Д. И. М. с нот.акт №13/2001г. дарение на недвижим имот – 1/2 ид.ч. от дворно място, парцел №-* в [населено място] с площ 650 кв.м., ведно с построената в него двуетажна сграда; 4/. Отхвърля предявения от И. К. М. и Б. К. М. иск по чл.34 ЗС за допускане съдебна делба на недвижим имот: апартамент №38, находящ се в[жк], [улица], [жилищен адрес] между И. К. М., Б. К. М. и Д. И. М.. Предмет на касационната жалба е въззивното решение само в частта относно иска за допускане делба на процесния апартамент. В останалата част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила. Въззивният съд е приел за установено по делото, че Д. И. М. е син на починалия като вдовец на 19.04.2013 г. И. Д. М., а И. К. М. и Б. К. М. са внуци на същия и племенници на Д. М.. Съпругата на наследодателя - И. З. М., починала на 28.07.2011 г. С договор за дарение по нот. акт № 13/26.03.2001 г. И. З. М. и И. Д. М. дарили на Д. И. М. 1/2 ид. част от дворно място, представляващо УПИ * в квартал * по плана на [населено място],заедно с целия първи етаж на намиращата се в мястото двуетажна жилищна сграда, заедно с източния гараж и 1/2 ид. част от сутерена и общите части на сградата. С договор за дарение нот. акт № 14/26.03.2001 г. И. З. М. и И. Д. М. са дарили на И. К. М. 1/2 ид. част от дворно място, представляващо УПИ * в квартал * по плана на [населено място], общ. Горна малина, заедно с целия втори етаж на намиращата се в мястото двуетажна жилищна сграда, заедно с гараж, построен на регулационната линия към парцел * и 1/2 ид. част от сутерена и общите части на сградата. С оспореното от И. К. М. и Б. К. М. дарение, извършено с нот. акт № 47/2011 г. И. Д. М. е дарил на Д. М. собствените си 4/6 ид. части от апартамент № 38 с адрес: София,[жк], [улица], [жилищен адрес]. С дарение, извършено по нот. акт № 3/2012 г. И. Д. М. е дарил на Б. М. УПИ * по плана на [населено място], [община]. При преценката си от кои имоти следва да се извърши намаляване на запазената част, въззивният съд е приел, че предметът на иска е установяване на безвъзмездно разпореждане на наследодателя /дарение или завещание/, което е засегнало такава част от наследствената маса, която е по-голяма от разполагаемата част. След като бъде установено такова засягане следва да се намали завещателно разпореждане или дарение, съгласно чл.34 ЗН като ответникът по иска има право да избере кое от тези разпореждания да се намали. В случая ответникът Д. М. е упражнил този свой избор с отговора на исковата молба като е поискал намаляване на дарението, извършено в негова полза с нот.акт № 13/2001г. на идеални части от парцел *, кв.51 по плана на [населено място] с площ 634 кв.м., както и първи етаж от намиращата се в имота сграда и гараж. От същото дарение следва да се намали само разпореждането с 1/2 ид.ч. от имотите. С първоинстанционното решение в частта, с която е възстановена запазената част поради нарушение на чл.34 ЗН, е извършено намаляване на друго дарение, а не на посоченото от Д. М.. Доколкото атакуваното от ищеца дарение не следва да се намалява, то последният е станал едноличен собственик на имота, за който е предявен иск за делба. Поради това този иск следва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая обжалването следва да се допусне с оглед вероятна недопустимост на решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на недвижим имот - апартамент № 38, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 97,08 кв. м., предвид това, че е отхвърлен искът с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на извършеното с нотариален акт № 47, том II, рег. № 24337, дело № 211/2011 г. дарение от И. Д. М. в полза на Д. И. М., с предмет 4/6 ид. части от същия недвижим имот и за възстановяване на запазена част от наследството на И. Д. М. в полза на ищците И. К. М. и Б. К. Маргитова. В исковата молба е посочено,че искът за делба на посочения недвижим имот се предявява като евентуален. Ищците са посочили, че поставят неговото разглеждане в зависимост от осъществяване на едно положително вътрешнопроцесуално условие, а именно – уважаването на предявения иск по чл. 30 ЗН по отношение на посоченото по-горе дарение. Въззивният съд е отхвърлил този иск и е разгледал по същество иска за делба на имота. Доколкото са налице предпоставките за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.2 ГПК, соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК не следва да бъде обсъждано в настоящото производство по селекция на касационната жалба. Следва да се има предвид, че като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка. С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касаторите И. К. М. и Б. К. М. следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ в размер на общо 100 лева – по 50 лева за всеки от касаторите. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.