Определение № 42 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Р. Б. Н. за отмяна на определение № 958/13.09.2010г. по гр.д. № 13/2010г. на ВКС, състав на ІVг.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на К. окръжен съд от 30.09.2009г. по гр.д.№ 344/2009г. Молителят сочи наличие основанието на чл.303,ал.1,т.5 ГПК като твърди, че с определението му се прегражда пътя на защита в едно състезателно исково производство. Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл.303 – 309 ГПК/2007г./ като двуфазно, то разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост. Молбата е за отмяна на определение, постановено по реда на чл.288 ГПК. С новия ГПК /ДВ, бр.50/2007г./ исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.нар. предварителна селекция на касационните жалби, по реда на чл.288 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл.280 ГПК. С постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Оттук и определението не е акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо, респ не е акт, който прегражда развитието на делото. С него се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно Р. № 4/16.06.2009г. Ето защо това определение не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и следващите ГПК. Изложеното налага извод за недопустимост на молбата. Ето защо тя да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.