Определение № 60422 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4095/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. П. срещу решение № 64 от 29.06.2021г. по в.гр.д.№ 408 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, II граждански състав, с което е потвърдено решение № 260114 от 23.03.2021 г. по гр.д.№ 1600 от 2020 г. на Пазарджишкия районен съд за отхвърляне на предявения от П. И. П. срещу Д. С. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението върху следния недвижим имот: нива с площ от 5,090 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“А.“, представляваща имот с идентификатор ....по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-97 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че решението е очевидно неправилно и противоречи на практиката на ВКС /без да се сочат конкретни решения/ по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата. Освен това, се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, без да се посочва кой е този въпрос.

В писмен отговор от 27.09.2021 г. ответникът по жалбата Д. С. К. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът П. И. П. е наследник по закон на М. Д. П., на чиито наследници с решение № 3Б049 от 30.07.1998 г. на Поземлена комисия- гр. Пазарджик е възстановено правото на собственост върху процесната нива. Прието е за установено, че ответникът Д. С. К. не е наследник на М. П., тъй като неговата майка Т. Д. К. е била отгледана, но не и законно осиновена от М. П. и съпруга й.

Прието е за основателно обаче направеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност. Според въззивния съд, от събраните по делото писмени доказателства /удостоверение от 28.04.2017 г. от кооперация „Азмака“ и договори за наем, сключени с тази кооперация и с търговско дружество „Агро-ММ“ ООД/ и показанията на свидетелите Г. А. и С. К. безспорно се установявало, че ответникът Д. К. е владял процесната нива непрекъснато, спокойно, продължително и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, считано от 1998 г. и към 2008 г. я е придобил по давност.

По отношение на представените от ищеца договори за наем на имота за стопанските 2013 г., 2014 г. и 2015 г. въззивният съд е счел, че тези договори биха имали правно значение евентуално за прекъсване на давността на ответника, но в конкретния случай не са довели до такова прекъсване, тъй като към момента на сключването им /2013 г., 2014 г. и 2015 г./ срокът на придобивната давност на ответника вече е бил изтекъл /изтекъл е още през 2008 г./

Що се отнася до показанията на доведения от ищеца свидетел С. Г., въззивният съд е приел, че не кредитира показанията на този свидетел, тъй като те противоречат на събраните по делото писмени доказателства за внасяне на процесната нива в земеделска кооперация „Азмака“ още през 1998 г. и за отдаването й под наем на тази кооперация непрекъснато до 2010 г., а след това- отдаването й под наем на „Агро- ММ“ ООД.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд поради следното:

1. Няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото. Макар касаторът да не е посочил конкретни решения на ВКС, безспорно практиката на ВКС по този въпрос е в смисъл, че въззивният съд е длъжен да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност- само по наведените във въззивната жалба доводи, като следва да обсъди всички относими към тези доводи доказателства и възражения на страните. В конкретния случай, напълно в съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд се е произнесъл по всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като е обсъдил и всички относими към тези доводи доказателства и възражения на страните.

2. Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване: Касаторът не е посочил правен въпрос, произнасянето на ВКС по който, според него, би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това, разрешеният с обжалваното решение правен спор не е свързан с приложението на неясна или непълна правна норма, която да се нуждае от тълкуване или прилагане на правото или на закона по аналогия. По съществения за разрешаване на спора въпрос за придобиването на имот на основание давностно владение е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване и на която обжалваното решение не противоречи.

3. Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността и на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

4. Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът П. И. П. дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Д. С. К. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 550 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение