Определение № 298 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 240/2022 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Ц. като пълномощник на К. Б. М. срещу въззивно решение № 260590, постановено на 27.01.2021 г. по в. гр. д. № 6227/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частите относно начина на извършване на делбата – чрез изнасяне на делбения недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] етаж първи, със застроена площ 42,43 кв. м., заедно с принадлежащото избено помещение № 6, и 1,012 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, на публична продан, като е постановено получената цена да бъде разпределена между съделителите съобразно квотите им и е отхвърлена претенцията по сметки на касатора срещу Я. Б. Д. за заплащане на основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС на сумата 250 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване на процесния апартамент за периода 03.06.2014 г. – 12.12.2016 г. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 2 и изр. 3 ГПК: недопустимост и очевидна неправилност. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Я. Б. Д. не изразява становище. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите на процесния недвижим имот: апартамент, при равни квоти между съделителите. Съсобствеността е възникнала в резултат на сделка – договор за покупко-продажба от 1996 г. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата не е заявена претенция за възлагане от съделителите. Според заключението на съдебно - техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, делбеният имот е неподеляем. Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасянето му на публична продан. Въззивният съд е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 348, ал. 1 ГПК, чрез изнасяне на делбения имот на публична продан. Съделителката М. не е заявила претенция за възлагане. Процесуалният й представител е направил искане делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, да „изкупи“ дела на ответника. Като допълнително съображение, е посочено, че съсобствеността не произтича от наследяване. Изложени са доводи във връзка с прехвърлянето на делбения имот във втората фаза на делбата от съделителя Д. /след снабдяването му през 2015 г. с констативен нотариален акт/, като е обосновано заключение, че делото следва да продължи между първоначалните съделители. Направен e извод, че не са налице предпоставките за възникване на вземане за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС: в исковата молба не се съдържа искане за заплащане на обезщетение. Искането е направено в първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Не се установява отправянето на писмена покана до съделителя-ответник. По отношение на твърденията, поддържани от ищцата в хода на производството пред въззивния съд, във връзка с направено от нея искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, е посочено, че първоинстанционният съд не е разглеждал такова искане. Не са налице поддържаните касационни основания по чл. 280, ал. 2, изр. 2 и изр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не се разкрива вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Недопустимостта е обоснована на първо място с липсата на индивидуализация на процесния имот. На второ място се сочи, че в обжалвания акт липсват мотиви относно изнасянето на делбения имот на публична продан, както и че липсва произнасяне по искането за определяне на привременна мярка. Липсата на мотиви като процесуално нарушение не може да доведе до недопустимост на съдебния акт. Въпросът за правното значение на мотивите е предмет на т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно. В настоящата хипотеза обжалваното въззивно решение съдържа подробни мотиви, като са изложени и допълнителни съображения, обосноваващи същия краен резултат по делото. Основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност е мотивирано с неизвършването на необходимите процесуални действия във връзка с изясняване на спора. Очевидната неправилност не произтича директно от мотивите на обжалваното въззивно решение, от тях не се установява нарушение на приложима императивна материалноправна норма, нито нарушение на основните начала на гражданския процес или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ответникът по жалба не е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение