Определение № 2921 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3240/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от „Надежда Ви Инвест“ ЕООД, ЕИК 206602389, частна жалба срещу определение № 6768 от 01. 06. 2023 г. по ч. гр. д. № 3131/2023 г. на СГС, IV-Б състав, потвърждаващо определение № 241 от 24. 02. 2023 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано поисканото от дружеството, със заявление вх. № 11131/24. 02. 2023 г., заличаване вписването на договорна ипотека върху право на строеж, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху вещно право на строеж № 101/23. 11. 2007 г., том III, рег. № 6147, дело № 467 по описа на нотариус Б. Н., вписан на 23. 11. 2007 г., подновена с молба вписана на 10. 11. 2017 г. Излагат се съображения за неправилност на определението поради постановяването му в противоречие с чл. 179 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ. Твърди се, че със съдебно решение № 2531 от 23. 04. 2018 г. по гр. д. № 2629/2016 г. на СГС, I ГО, 3 с-в, влязло в сила на 24. 01. 2022 г., е признато за установено, по предявен от собствениците на терена срещу „ИМО 2005“ ООД, „МАДЕСГРУП“ ЕООД и „Общинска банка“ АД отрицателен установителен иск, че правото на строеж, върху което е учредена договорната ипотека с н.а. № 101/23. 11. 2007 г., вписан на 23. 11. 2007 г., подновена с молба вписана на 10. 11. 2017 г., е погасено по давност в полза на собствениците на земята, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС. Заявителят е приобретател на 1/5 идеална част от правото на собственост върху имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с Р. А. Р., с н.а. № 44/01. 06. 2022 г., и е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. След като правото на строеж е погасено по давност, на основание чл. 67 ЗС, то е погасено и ипотечното право, поради което влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск по чл. 67 ЗС е основание за заличаване на учредената върху правото на строеж ипотека, на основание чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Иска се отмяната му и даване на указания до съдията по вписванията за заличаване вписването на ипотеката. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано поисканото от заявителя заличаване на вписване на ипотека върху правото на строеж върху описания имот, съставът на въззивния съд е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 179 ЗЗД и чл. 19, ал. 1, пр. 2 ПВ, заличаването на ипотека върху недвижим имот въз основа на влязло в сила решение би могло да се извърши само ако с решението е уважен иск за установяване несъществуването на ипотечното право или на обезпеченото вземане, а в случая е установено, с представеното влязло в сила решение, несъществуването на правото на строеж, върху което е учредена ипотеката, поради погасяването му в полза на собственика на земята на основание чл. 67 ЗС. По аргумент на чл. 173 ЗЗД, преминаването на правото на строеж от един патримониум в друг не погасява учреденото върху същото ипотечното право. Представеното от заявителя решение по гр. д. № 2629/2016 г. на СГС не попада в хипотезата на чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и на чл. 19, ал. 1, пр. 2 ПВ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: а/. погасява ли се ипотечното право върху право на строеж, ако правото на строеж бъде погасено на основание чл. 67 ЗС; б/. допустимо ли е едно и също лице да притежава право на собственост върху имота и ограничено вещно право на строеж върху същия имот. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 3/17. 03. 2021 г. по т.д. № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 53 от 17. 02. 2011 г. по гр. д. № 1467/2009 г. на ВКС, 2 г.о., а вторият – в противоречие с решение № 44 от 04. 03. 2013 г. по гр. д. № 358/2012 г. на ВКС, 4 г.о. Въпросите не покриват изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, нито са от значение за изхода на спора. От значение в случая не е дали погасяването на правото на строеж на основание чл. 67 ЗС има за последица погасяване на ипотечното право, учредено върху правото на строеж, нито дали с погасяване на правото на строеж в полза на собственика на земята, на основание чл. 67 ЗС, правото на строеж се връща в патримониума на собственика, като част от правомощието му (да построи сграда върху собствения си имот и придобие собствеността върху построеното) и е приложима разпоредбата на чл. 173 ЗЗД. Релевантен би бил въпросът налице ли е предвиденото в чл. 179, ал. 1, пр.2 ЗЗД основание за заличаване вписването на ипотеката, ако с влязлото в сила съдебно решение не е отречено съществуването на ипотечното право, нито е отречено съществуването на вземането, което ипотеката обезпечава, каквито въпроси не са поставени. Поради изложеното настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно практика на ВКС основанието по чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заличаване на вписването на ипотека е наличието на влязло в сила решение, с което е признато несъществуването на ипотечното право или на вземането, което обезпечава, в който смисъл са и изводите на въззивния съд. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,