Определение № 1784 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 327 от 13.01.2026 г., подадена от Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И. (бащиното име – съобразно данните в НБДН) чрез адвокат В. А. от САК срещу въззивно Определение № 870 от 20.11.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 727/2025 г. на ОС - Перник.

С обжалваното определение е потвърдено Определение № 2066 от 26.06.2025 г. по гр.д.№ 2672/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Постъпил е писмен отговор от ответниците по жалбата – Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А., които оспорват наличието на предпоставки за допускане на обжалването, както и основателността на жалбата.

Допълнително е постъпила молба вх.№ 5748 от 20.03.2026 г. от Е. А. А. с приложено към нея Определение № 258 от 11.03.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 113/2026 г. на ОС – Перник.

Преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, съставът на ВКС дължи да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:

Производството по гр.д.№ 2672/2024 г. на РС – Перник е образувано по исковата молба на настоящите касатори, с която са поддържали, че са наследници на Н. П. П., починала на 24.03.2024 г. С нотариален акт № 160, том ІІІ, рег.№ 1570/1969 г. наследодателката им закупила недвижим имот, означен като 300 кв.м. неурегулирано дворно място в землището на [населено място], П., местността „Ш.“, при граници по нотариален акт: улица, А. Н. и дере, който е заснет с пл.№ *, с площ от 338 кв.м. по ПЗР на [населено място], одобрен със Заповед № 111-234 от 09.04.1976 г. на зам. кмета на Община Перник. Описали са още, че през 1998 г. първият от ищците – Я. Г. П., закупил съседното дворно място от 300 кв.м., представляващо имот пл.№ *, която сделка била обективирана в нотариален акт № 148, том ІV, дело № 1997 от 04.08.1998 г. След закупуването на съседното дворно място оградата между двата имота била премахната, и понастоящем двата имота били обединени в един, без да има ограда помежду им. От закупуването на имота през 1969 г. и към датата на предявяване на иска единствено наследодателката на ищците е владяла процесния имот в продължение на повече от 50 години с намерение да го придобие на давностно основание. Имотът бил ограден от нея; построила е масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 32 кв.м.; засадила е редица овошки. Имотът никога не е бил отчуждаван или одържавяван и е запазил статута си на частна собственост, поради което няма пречка да бъде придобит по давност. Ответниците никога не са посещавали имота, но твърдят, че същият им бил възстановен по реституция, за което се позовавали на нотариален акт № 20 от 1970 г. Според ищците имотът бил недопустимо реституиран, тъй като винаги е бил частна собственост, липсвало е основание за неговото одържавяване, и нотариалният акт, с който се легитимират за собственици е от годината, която следва във времето годината на придобиване на имота от тяхната наследодателка.

С молба рег.№ 1909 от 24.01.2025 г. ищците са уточнили, че към днешна дата процесният имот представлява недвижим имот от 300 кв.м., находящ се в [населено място], местност „Ш.", по действащия регулационен и кадастрален план, одобрен със Заповед № 93234 от 09.04.1976 г., попадащ в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на неурбанизираната територия на землището на [населено място], одобрен със Заповед № РД-18-1182 от 31.05.2018 г. на ИД на АГКК, като е разположен в североизточната част на имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с трайно ползване ливада - частна собственост, и съседи по нотариален акт: улица, А. Н. и дере; имотът няма самостоятелен идентификатор. Към датата на предявяване на иска в имота е имало изградена преди около 40 години постройка от сандвич панели, използвана за инвентар и подслон, към която имало изграден и дървен навес. Формулирано е искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците в качеството им на наследници на Н. П. П., са собственици на недвижим имот, описан така: неурегулирано дворно място от 300 кв.м, находящо се в землището на [населено място], обл. П., местност „Ш.", попадащо в североизточната част на имот с идентификатор * по КККР на [населено място].

Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които са подали писмен отговор и са оспорили претенцията. Възразили са, че предявеният иск е недопустим, тъй като с влязло в сила Решение № 771 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 5544/2022 г. на РС - Перник е отхвърлен предявен от наследодателката на ищците срещу ответниците иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съединен с искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, при идентични фактически твърдения. Заявили са искане за прекратяване на производството по делото.

Препис на влязлото в сила Решение № 771 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 5544/2022 г. на РС – Перник е представен по делото. Видно от неговия текст е отхвърлен предявеният от Н. П. П. (починала след влизане в сила на решението) срещу Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР относно собствеността на реална част с площ 300 кв.м., намираща се в североизточната част на имот с идентификатор № *** по КККР, както и за извършване поправка в кадастралната карта; отхвърлено е и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот.акт № 20/1970 г. Изрично е посочено, че като придобивен способ е посочена сделката по н.а.№ 160/1969 г., а „след като и двете технически експертизи установяват, че спорния имот не е придобит от ищеца с покупко-продажба“, са заявени твърдения за установено владение през 1969 г., но „както се посочи по-горе такова основание (забележка – има се предвид давността) не е било въвеждано“. Независимо от това в мотивите на акта съдът е изложил съображения за съществуването на нормативно установени пречки пред придобиването на процесния имот по давност в периода от 1969 г. до 08.03.2022 г.

С постановено по реда на чл. 140 ГПК Определение № 1685 от 19.05.2025 г. РС – Перник е приел, че по противопоставеното от ответниците възражение за недопустимост на предявения иск по аргумент, че спорът е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 5544/2022 г. на РС - Перник, към 19.05.2025 г. съдът не може да приеме идентичност на страните и предмета по двете дела, а на страните следва да бъдат дадени указания да уточнят своите искания и възражения. С диспозитива е дадено указание на ищцовата страна, в едноседмичен срок от съобщаването, с писмена молба, с препис за насрещната страна да посочи границите на спорната част от 300 кв.м., както и да уточнят твърдят ли, че след влизане в сила на решението по гр.д.№ 5544/2022 г. на РС – Перник са настъпили нови правопораждащи правото им на собственост върху спорната част от имота юридически факти, и в случай че това е така, да ги посочат, като изложат обстоятелствата, които са довели до тяхното настъпване. Указано е на ищцовата страна, че при неизпълнение на дадените от съда указания, производството по делото ще бъде прекратено.

Указанията на съда са съобщени на ищците на 09.06.2025 г. чрез адв. А., като е връчен и препис от Определение № 1685 от 19.05.2025 г. Не е последвало подаването на молба в изпълнение на дадените указания.

С Определение № 2066 от 26.06.2025 г. РС – Перник е приел, че съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК срокът за отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба е изтекъл на 16.06.2025 г. (присъствен ден), до която дата указанията не са изпълнени. Не е релевирано и искане по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК. Срокът по чл. 129, ал. 3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата за отстраняване на констатираните недостатъци на молбата (Определение № 17 от 06.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 724/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 453 от 17.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 395/2011 г. на ВКС, ІII г.о.). Отбелязано е още, че с влязло в законна сила на 12.03.2025 г. Решение № 771 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 5544/2022 г. на РС - Перник е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР от Н. П. П. срещу Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. относно собствеността на реална част с площ 300 кв.м., намираща се в североизточната част на имот с идентификатор № ***, както и за извършване поправка в кадастралната карта, като е отхвърлено и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 20 по дело № 1374 от 1970 г. Отбелязано е, че специалният иск по ЗКИР поглъща положителния установителен иск за право на собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищците не излагат твърдения да са настъпили нови факти, осъществили се след влизане в сила на постановеното Решение по гр.д.№ 5544/2022 г. по описа на РС - Перник, с които евентуално да обосноват извод за процесуална допустимост на предявения иск. По съществото си искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е иск за собственост и с предявяването на настоящата искова молба се цели пререшаването на разрешените със сила на пресъдено нещо въпроси относно собствеността върху процесния имот. Изложените от ищците фактически твърдения, разгледани в производството по гр.д.№ 5544/2022 г. са идентични с изложените в настоящата искова молба и уточненията, което води до недопустимост на предявения иск, поради наличие на СПН, като съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Направено е обобщение, че ищците не обосновават и правния си интерес от предявяване на иска по чл. 124 ГПК, при наличието на влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за същия имот. Подобен спор не може да бъде пререшаван поради забраната, въведена в чл. 299, ал. 1 ГПК. Така мотивиран, РС е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Въззивният съд е съобразил, че указанията за отстраняване на исковата молба не са изпълнени до 17.06.2025 г. включително, а първоинстанционното определение е постановено на 26.06.2025 г. Споделен е и изводът, че е налице процесуалната пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК за разглеждане на делото.

В изложение на основанията за селектиране на жалбите са формулирани следните питания (цитирани дословно):

1. „Прекратяване на производството по делото преди изтичането на определения от съда седемдневен срок по чл. 60, ал. 4 от ГПК за отстраняване на нередовностите по исковата молба представлява ли съществено процесуално нарушение и основание ли е за отмяна на постановеното от съда Определение за прекратяване“;

2. „Отстраняването на недостатъци по исковата молба в рамките на неизтекъл срок след постановено вече определение за прекратяването на производството имат ли някаква правна стойност“;

3. „При предоставяне на нови доказателства, коренно различни от представените такива в предходното дело, и представянето на непреклудирани и съществуващи такива, следва ли съдът да ги обсъди приоритетно и да се произнесе по основателността на иска и едва след това да се произнася по неговата процесуална недопустимост“;

4. „При липса на основания за прекратяване на производството от съдията докладчик и след отстраняването му от делото допустимо ли е и при същата фактическа обстановка следващия докладчик при повторно настояване от страната да приеме, че е налице такова основание и да прекрати производството“;

5. „Допустимо ли е страната да понася упрек за това, че не е изпълнила указание преди срока за изпълнение на това указание все още не е изтекъл“;

6. „Допустимо ли е след установяване на факта, че имота не е бил държавна собственост, страната да провежда успешно иск за придобиване на имота по давност, каквото основание му е било отказано по предходното дело по тази причина“.

Липсва посочване и аргументация за приложимостта на което и да е от основанията по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК, като в частта извън цитираните питания изложението на основанията за селектиране на жалбите преповтаря по съдържание пасажи от частната касационна жалба.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по поставените от касаторите въпроси, тъй като те не отговарят на характеристиките на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те не са обсъждани от въззивния съд и в този смисъл са лишени от обуславящо значение за преценката дали в случая са налице предпоставките за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нейни нередовности, както и поради процесуалната пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК. Наред с това касаторите не са посочили в коя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 - 3 ГПК цитираните въпроси следва да се обсъждат като общо основание за допускане на касационното обжалване. Това само по себе си изключва възможността за допускане на касационното обжалване по тях, доколкото противното означава Върховният касационен съд да процедира в нарушение на диспозитивното начало. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране; задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационна жалба.

Независимо от горното, упражнявайки правомощията си по чл. 280, ал. 2 ГПК, съставът на ВКС намира, че е налице основание за служебно допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното определение.

В практиката на ВКС последователно се приема, че съдът дължи да даде указания до ищеца за отстраняване на констатирани нередовности, когато исковата молба не удовлетворява изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК. От своя страна, при обжалване на акт по чл. 129, ал. 3 ГПК, въззивният съд е длъжен да упражни контрол дали действително е била налице нередовност; дали дадените указания са ясни, конкретни и кореспондират със съществуващата нередовност; дали са надлежно съобщени и какви са последиците от процесуалното поведение на ищцовата страна (действия и бездействия) в срока за тяхното изпълнение. Извършването на преценка в този обем не се установява от мотивите на въззивния акт, което е установимо пряко от прочита им и обосновава извода на касационната инстанция за очевидна неправилност на въззивното определение.

По съществото на частната жалба съставът на ВКС намира следното:

В случая РС е дал следните указания към ищците: (1) да посочат „границите на спорната част от 300 кв.м.“ и (2) да уточнят твърдят ли, че след влизане в сила на решението по гр.д.№ 5544/2022 г. на РС – Перник са настъпили нови правопораждащи правото им на собственост върху спорната част от имота юридически факти, и в случай че това е така, да ги посочат, като изложат обстоятелствата, които са довели до тяхното настъпване, както и ако не твърдят такива нови факти, то да уточнят дали претендират за установяване правото им на собственост към датата на предявяване на иска или към един минал момент, като в случай, че това е така то изрично да посочат към кой момент претендират за установяване правото им на собственост.

Първата част от указанията е неясна. В мотивите на Определение № 1685 от 19.05.2025 г. РС е преповторил описанието, направено в исковата и уточнителните молби, включително досежно заявените граници по н.а.№ 160/1969 г. Нито в диспозитива, нито в мотивите на Определение № 1685 от 19.05.2025 г. е посочено какви други граници се изисква от ищците да посочат. В този смисъл дадените на ищците указания не удовлетворяват изискванията на чл. 129, ал. 2 ГПК и не могат да послужат като основание за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, независимо от процесуалното бездействие на ищците в срока за изпълнението им, изтекъл (съобразно чл. 60, ал. 4 ГПК) на 16.06.2025 г., понеделник, присъствен ден.

Изложеното налага извод, че както въззивното, така и потвърденото с него първоинстанционно определение са постановени при допуснато нарушение на чл. 129, ал. 3 ГПК. Доколкото отсъства и основанието по чл. 130 ГПК вр.чл. 299, ал. 1 ГПК (съобразно изложените по-долу мотиви), двата акта следва да бъдат отменени, а делото – върнато на РС – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия, при чието извършване следва да бъде съобразено следното:

Исковата молба действително страда от нередовност досежно индивидуализацията на процесния имот. За него за посочени индивидуализиращи белези, но те касаят значително отдалечен във времето период (съседи по нот.акт от 1969 г. и планоснимачен номер по ПЗР от 1976 г.), а междувременно са настъпили промени. Предпоставка за разглеждането на делото е процесният имот да бъде индивидуализиран при съобразяване на сега действащата кадастрална карта (при отсъствието на приложим за имота регулационен план с отреден парцел). Ето защо и при условията на чл. 129, ал. 2 ГПК на ищците ще следва да се укаже (доколкото понастоящем процесната територия няма самостоятелен идентификатор) да представят графично приложение, което (макар и окомерно) да онагледи как са разположени един спрямо друг настоящия ПИ № * по КККР и територията, за която се твърди, че е била оградена и владяна от наследодателката на ищците след 1969 г. (без имота, обозначен като пл.№ 1054 по ПЗР от 1976 г., за който в исковата молба е посочено, че след закупуването му от Я. П. през 1998 г. е обединен със закупения през 1969 г. имот - тъй като направените до момента твърдения не дават основание да се счита, че закупеният през 1998 г. имот е предмет на настоящото дело), като опишат актуалните граници на процесната територия съобразно отразеното в кадастралната карта за тази част от земната повърхност. Следва да се подчертае, че установяването на пространственото съотношение между настоящия ПИ № * по КККР и претендираният да е придобит от наследодателката на ищците имот, респ. - установяването на настоящите граници на спорния терен, изисква наличието на специални знания, поради което при разглеждане на делото ще следва да бъде възложено като задача към СТЕ с последваща възможност за ищцовата страна да конкретизира актуалните граници на процесния имот съобразно заключението.

Съставът на ВКС намира също така, че е било ненужно даването на втората част от указанията по Определение № 1685 от 19.05.2025 г. РС – Перник.

Преди всичко следва да се подчертае, че (противно на изложеното в мотивите на Определение № 1685 от 19.05.2025 г. на РС – Перник - л. 95 от делото на РС, абз. първи) в настоящата искова молба ищците не твърдят наследодателката им да е придобила собствеността по силата на н.а. от 1969 г. Обстоятелството, че такава сделка е сключена, е посочено само, за да се изяснят моментът (към 15.09.1969 г.) и причината (представата на купувачката, че завладяната територия е идентична със закупената по н.а.№ 160/1969 г.) за завладяване на процесния имот.

Втората част от указанията по Определение № 1685 произтича от неправилната преценка за обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 771 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 5544/2022 г. на РС – Перник. Видно от текста на този съдебен акт, в обстоятелствената част на сезиращата искова молба по гр.д.№ 5544/2022 г. „ищцата не се позовава на давност“, а единственото релевирано в процеса по гр.д.№ 5544/2022 г. основание е сделката, обективирана в н.а.№ 160/1969 г. При това положение, макар и решението да съдържа подробни мотиви в подкрепа на тезата, че придобиване по давност не е било възможно за ищцата за времето от 1969 г. до 08.03.2022 г., тези мотиви нямат решаващо значение за изхода на гр.д.№ 5544/2022 г. Те излизат извън предмета на това дело, поради което не са източник на силата на пресъдено нещо на Решение № 771 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 5544/2022 г. на РС – Перник, а имат стойността на правно мнение. В този смисъл е и произнасянето с Решение № 147 от 12.03.2025 г. по гр.д.№ 3503/2024 г. на ВКС, ІІ г.о., с което изрично е подчертано, че по разгледания иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР „наследодателката на молителите не се легитимира като собственик на имота на заявеното от нея придобивно основание – договор за покупко-продажба “, като РС – Перник „ само в допълнение е посочил, че тя не би могла да придобие имота и въз основа на давностно владение, което придобивно основание е приел за несвоевременно заявено “, т.е. твърдение за придобиване по давност не е заявено по надлежния ред и не е обхванато от силата на пресъдено нещо на Решение № 771 от 10.07.2023 г.

След като основанието по чл. 79, ал. 1 ЗС не е обхванато от обективните предели на влязлото в сила решение, то по отношение на него отсъства процесуалната пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК и е било безпредметно ищците да бъдат напътвани към това да навеждат придобивно основание, осъществено след датата на влизане в сила на Решение № 771 от 10.07.2023 г.

Твърденията в исковата и уточнителната молба релевират като период на упражняваното давностно владение времето от сделката през 1969 г. до предявяването на исковата молба, а и след този момент - при съобразяване разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като при произнасянето по съществото на спора РС ще следва да съобрази дали в течение на този период от време е осъществено основанието по чл. 79, ал. 1 ЗС при отчитане наличието или липсата на пречки от правно естество за това през целия или част от периода, както и (при условие, че се установят при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на придобивната давност) наличието или липсата на насрещни действия по прекъсване срока на придобивната давност.

В обобщение - давайки указанията с Определение № 1685 от 19.05.2025 г., районният съд е процедирал в отклонение от чл. 129, ал. 2 ГПК, което не е довело до възникване на правомощие за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК. Действителният обхват на обективните предели на влязлото в сила Решение № 771 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 5544/2022 г. на РС – Перник не дава основание за приложението и на чл. 299, ал. 1 ГПК, поради което не е било налице и основанието по чл. 130 ГПК за прекратяване на производството.

Други изводи не могат да бъдат формирани на базата на Определение № 258 от 11.03.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 113/2026 г. на ОС – Перник, за което няма данни да е влязло в сила, а дори да беше влязло в сила, то не би могло да има обвързващо значение за произнасянето на настоящия състав на ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение