Определение № 60529 от 03.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2358/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД/н./ ЕИК:[ЕИК] срещу решение №11806 от 08.06.2020 г., постановено от АС-София по т.д. №3204/2019 г., с което е потвърдено решение № 853 от 03.05.2019 г. по т.д. № 4335/ 2016 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 17 състав, с което са уважени предявените от „Костал инвест“ ООД срещу „КТБ“ АД /н./ искове, като е признато за установено, по възражение, подадено от „Костал инвест” ООД, срещу решение № ЗБН 66-153/ 20.01.2016 г. на синдиците на „КТБ“ АД /н./, че „КТБ“ АД /н./ дължи на „Костал инвест” ООД на основание чл. 421, ал.1 ТЗ сума в размер на 156 564, 19 лв., представляваща неплатено задължение по договор за паричен влог, сключен между В. Д. Ш. и „КТБ“ АД /н./, с рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален депозит от 17.01.2014 г. и анекс № 131345 от 17.01.2014 г. към него, вземането по който договор е прехвърлено на „К. инвест” ООД с договор за цесия, сключен на 26.03.2014 г., което вземане е с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД - в несъстоятелност по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и е допълнен на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н./, одобрен от съда по реда на чл. 67, ал. 2 ЗБН с решение от 25.05.2016 г., постановено по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с вземането на „Костал инвест“ ООД, към „КТБ“ АД /н./ за получаване на сума в размер на 156 564, 19 лв., дължима на посоченото основание. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба „КОСТАЛ ИНВЕСТ“ООД ЕИК[ЕИК] е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и евентуално-за неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен, така предявения иск, съставът на въззивния съд, разглеждайки последователно оплакванията във въззивната жалба от страна на КТБ АД/н./, се е позовал на следното: Съдът не е възприел за основателно твърдението на ответника пред първата инстанция, наведено като оплакване и във ВЖ, че договорът за цесия сключен на 26.05.2014 г. между В. Ш. и „Костал инвест“ ООД не е надлежно съобщен на цедента на длъжника „КТБ“ АД /н./, с доводите, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК е необходимо преди това, адресът да е посетен поне три пъти, което в случая не било изпълнено. Нотариалната покана, чрез която „КТБ“ АД /н./ е уведомена за процесната цесия е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, но приложението на този ред е резултат от отказа на служител в деловодство на „КТБ“ АД /н./, да приеме книжата. Това обстоятелство е отразено при оформяне от връчителя на поканата на разписката за връчването й и в тази част, документът не е оспорен. Визираното с жалбата изискване за поне три посещения на адреса, преди пристъпване към залепване на уведомление е въведено с изменение на чл. 47, ал. 1 ГПК с ДВ, бр. 86 от 2017 г. или много след процесната дата, а същевременно, то регламентира връчването на физически лица, а не на търговци. В случая се касае за връчване на КТБ АД, т.е. на търговец и за които е приложим реда по чл.50 ал.4 ГПК, който е спазен изцяло с оглед отказа на служителите на банката да получат уведомлението за цесията. Относно оплакванията на въззивника, че по силата на договор за прехвърляне на вземане, възразилото лице „Костал инвест“ ООД не може да придобие качеството на вложител в банката, тъй като договора за паричен влог по естеството си е свързан с личността на вложителя на сметката и е непрехвърлим, въззивният съд е счел същите за неоснователни по съображения, че влогодател може да бъде всяко физическо или юридическо лице и доводите на синдиците, че този договор винаги се сключва с оглед личността на влогодателя са неоснователни. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗБН, „вложител“ е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Дефиниция на вложител е дадена и в § 1, т. 6 ДР на ЗГВБ, според която това е титулярят или титулярите на влога, а по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗГВБ, влог е кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия. По делото е безспорно, че цедентът е имал качеството „вложител“ в банката по смисъла на цитираните разпоредби, поради което и по силата на договора за цесия от 26.03.2014 г. това качество е преминало и върху цесионера. Този извод, според съда, следва и от естеството на договора за цесия при който, съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, от което следва, че цесионерът придобива вземането в размер, вид, произход и състояние, в което то се е намирало в патримониума на цедента към датата на сключване на договора за цесия. Освен това и действащият ЗГВБ и отмененият ЗГВБ третират като лица с "права по влог", т. е. "титуляри на влога", „вложители“, както лицата по чл. 9, ал. 1 /респ. по чл. 4, ал. 1 /, чиито влогове са гарантирани до законоустановения размер, така и лицата по чл. 9, ал. 2, /респ. чл. 4, ал. 3 / - придобилите права по влога в резултат на извършени разпоредителни действия с влога в срока на действие на мерките по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за кредитните институции и след датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. В този случай, несъмнено разпоредителните действия с влога са законосъобразни, но придобитите права по него след посочените дати, не се ползват със закрилата на Фонда за гарантиране на влоговете. Именно вземанията, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете са включени в четвъртия ред на разпоредбата на приложимата редакция на чл. 94, ал. 1 З БН, уреждаща реда на изплащане при разпределение на осребреното имущество на банката /наред с вземанията, в които се е суброгирал фондът/. По отношение на възражението, че договорът за цесия от 26.03.2014 г. е нищожен, тъй като е сключен в нарушаване и заобикаляне на закона и е бил сключен фиктивно с единствената цел удовлетворяване на вземанията на В. Ш. от „КТБ“ АД /н./, над установения със ЗГВБ, размер, въззивният съд е счел същото за неоснователно. Датата, на която е сключен договорът изключва намерението на страните за постигане на забранен краен резултат, тъй като към тази дата, ЗГВБ, респективно чл. 9 от него, определящ гарантираната за изплащане от Фонда сума по влоговете, не са били приети. В обобщение, въззивната жалба е счетена за неоснователна, а атакуваното решение-за законосъобразно. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси, които, по групи, се свеждат до: правилното приложение, в случая, на чл.47 ГПК относно уведомяването на банката-длъжник по цедираното вземане за извършената цесия на вземане от вложителя, представлява ли заобикаляне на ЗГВБ сключването на договор за цесия на парично вземане по банков влог, чрез който се цели раздробяване на общата сума по влога на множество такива, които не превишават гарантирания размер от 196 000 лева и прехвърлимо ли е качеството на вложител в банката. Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от цитираното ТР са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси, описани по-горе, на които последният се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК, се отнасят към материалната и процесуална законосъобразност на изводите на въззивния съд по спорното материално право, при специфичните за спора факти, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение въз основа на последните, а не до тълкуването на съответните правни разпоредби, с цел установяване на съдържащите се в тях правни норми. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. При това положение, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителните селективни критерий по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, каквито в изложението на касатора не се и развиват. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се сочи изобщо, а позоваването на 280 ал.2 ГПК в изложението на касатора е само бланкетно. В полза на ответника по касация не следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция, с оглед липсата на доказателства за направата на такива. С оглед изложеното, съдът