Определение № 759 от 26.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6205/2013 г.

ВКСIV гражданско отделение26.11.2013 г.докладчик Светла Бояджиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба,подадена от И. П. Б. и А. П. Б. против въззивно определение № 429 от 2.08.13г.по ч.гр.дело № 951/13г.на Окръжен съд – Велико Търново. Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба,подадена от И. П. Б. и А. П. Б. чрез адв.Г. Н. срещу определение № 429 от 2.08.13г.по в.ч.гр.дело № 951/13г.на Окръжен съд – Велико Търново.С него е потвърдено определение от 28.06.13г.по гр.дело № 1757/13г.на Районен съд- Велико Търново в частта,с която е върната обратно исковата молба на подателите и производството е прекратено в частта досежно предявените искове против П. А. Т. с правно основание чл.108 ЗС. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на въззивното определение.Приложено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,в което се поддържа,че въпросът”допустимо ли е съединяване в едно производство на искове по чл.108 ЗС и по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ”е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Като взе предвид данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Касационната частна жалба е недопустима. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела,решенията по които не подлежат на касационно обжалване.Предмет на обжалвания акт са предявени обективно и субективно съединени ревандикационни искове,всеки един от който е с цена под 5 000 лв.Видно от представените 3 бр.удостоверения за данъчните оценки на процесните имоти,същите съответно са 3500.70 лв; 1097.80лв и 2855.20 лв.При предявени искове за собственост или други вещни права,при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота,релевантен момент за определяне на последваната е момента на предявяване на иска.Промяната в данъчната оценка на имота,представена при завеждане на исковата молба,в процеса на производството не води до промяна в цената на иска,нито до промяна на определената родова подсъдност,нито до упражняване на правото на касационно обжалване на въззивното решение съгласно изискванията на чл.280 ал.2 ГПК.Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон във връзка с касационното обжалване на въззивното решение не изисква прилагане с касационната жалба на актуална данъчна оценка, т.е.последващите промени в същата не рефлектират в това производство по делото. Ето защо,по силата на чл.280 ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.Следователно касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо. По изложените съображения настоящата инстанция приема,че касационната частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Цитирани разпоредби

6