Определение № 491 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4914/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. С., чрез процесуалния представител адв. П. Н., срещу определение № 24432/25.09.2017 г. по ч. гр. д. № 8576/2017 г. на Софийски градски съд. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на страната против определение № 82045/04.04.2017 г. по гр. д. №43551/2014 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на касаторката за възстановяване на основание чл. 64, ал. 2 ГПК на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение № I-043-8594 от 14.06.2014г. Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответното дружество по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на III г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В конкретния случай, касаторката обжалва определение по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Касаторката е предявила осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършена козметична процедура – почистване на лице, и за заплащане на сумата в размер на 155,48 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за медицински прегледи и лечение. При произнасяне на въззивния съд с решение по този спор, същото не би подлежало на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което и обжалваното в настоящото производство определение също не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение