Определение № 825 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2539/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Агенция Компас“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 258 от 28.01.2026 г. в частта относно разноските, по които съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе. Молителят твърди, че за организиране на защитата си по подадената от С. Х. Х. частна касационна жалба е направил разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на общо 3 240 лв. с ДДС (1 656.59 евро), от които 1 440 лв. с ДДС (736.26 евро) – за производството пред ВКС, и 1 800 лв. с ДДС (920.33 евро) – за производството по подадената от Х. частна жалба пред Апелативен съд – Бургас, приключило с постановяване на обжалваното пред ВКС определение, при твърдение за своевременното им претендиране, ведно с представени доказателства за реалната им направа, които разноски с оглед изхода на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК счита, че следва да му бъдат заплатени от частния касатор. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – С. Х. Х., лично и чрез процесуален представител, изразява становище, че: претендираният ДДС не следва да е част от разноските, защото ще бъде възстановен на адвоката от националния бюджет; претендираните разноски за производството пред Апелативен съд – Бургас не следва да се присъждат, защото са направени в предходна инстанция, а по отношение на искането по чл. 248 ГПК касателно адвокатския хонорар за производството пред ВКС релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, като счита, че възнаграждението следва да бъде съобразено с действително извършения по делото от процесуалния представител на „Агенция Компас“ ООД обем работа и с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 10 във вр. с т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което намира, че молбата следва да бъде уважена само до размера от 319.56 евро. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, за да се произнесе по искането, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата за допълване на определението на ВКС в частта му за разноските е подадена от надлежна страна и в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което молбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Производството по ч. т. д. № 2539/2025 г. на ВКС, I т. о., е образувано по частна касационна жалба на С. Х. Х., приподписана от процесуалния му пълномощник, срещу определение № 165 от 11.09.2025 г. по в. ч. т. д. № 142/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 104 от 27.06.2025 г. по т. д. № 13/2025 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е било прекратено производството по иска на Х. с правно основание чл. 74 от ТЗ против „Агенция Компас“ ООД за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на дружеството, проведено на 06.01.2025 г., с което ищецът е бил освободен от длъжността управител на дружеството и на неговото място за такъв е бил избран Б. Б.. Препис от така подадената частна касационна жалба е връчен на „Агенция Компас“ ООД, което дружество, чрез надлежно упълномощения адв. Е. Д., е подало писмен отговор с изразено становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и за неоснователността на жалбата по същество. С отговора е заявено искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, представляващи адвокатски възнаграждения, като са представени и доказателства за уговарянето и заплащането им – договори за правна защита и съдействие от 23.05.2025 г. и 26.11.2025 г., сключени между „Агенция Компас“ ООД и адв. съдружие „Д., М., Б. и Калдамуков“, първият от които е с предмет процесуално представителство на дружеството пред Окръжен съд – Ямбол по т. д. № 13/2025 г., а вторият – защита правата на дружеството по частна касационна жалба с вх. № 9468/01.10.2025 г. срещу определение № 165 от 11.09.2025 г. по в. ч. т. д. № 142/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, и съответно уговорени адвокатски възнаграждения в размери на 1 800 лв. с ДДС и 1 440 лв. с ДДС, при постигната в договорите уговорка за заплащането им по посочена банкова сметка с титуляр адвокатското съдружие. Представени са още издадени от съдружието на 27.05.2025 г. и 26.11.2025 г. фактури за уговорените стойности, както и потвърждение за плащане и извлечение от банковата сметка, посочена в сключените договори, видно от които сумите са наредени от „Агенция Компас“ ООД с основание сключените договори за правна помощ и са постъпили по сметката на доверителя. С определение № 258 от 28.01.2026 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на определение № 165 от 11.09.2025 г. на Апелативен съд – Бургас по в. ч. т. д. № 142/2025 г., като касационната инстанция не се е произнесла по отговорността за разноски. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че молителят е извършил надлежно – в съответствие със задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., доказване за реално извършените разноски за защита по делото в касационната инстанция, поради което и с оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК му се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба. Такива обаче се дължат единствено за и отнасящи се до производството пред ВКС. Във въззивното определение с оглед потвърждаване на прекратителното определение на първата инстанция, решаващият съдебен състав е формирал извод, че разноски не следва да се присъждат, тъй като няма представени доказателства, че такива са направени от „Агенция Компас“ ООД във въззивното производство. По отношение на това определение дружеството не е инициирало производство по чл. 248 ГПК, който процесуален пропуск не може да бъде саниран с настоящата молба за допълване в частта на разноските на определението на ВКС, постановено в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК. Основателно е обаче въведеното от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение в производството пред касационната инстанция. Развилото се пред ВКС производство е било по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – обжалвано е въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Това определение, както и определението на Окръжен съд – Ямбол, не засягат съществото на правния спор, а разрешават процесуален въпрос относно срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ. От друга страна, делото пред ВКС не разкрива съществена фактическа и правна сложност, като жалбата е разгледана в закрито заседание, а поставените от частния касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са обобщени и конкретизирани от касационната инстанция и са преценени като непокриващи общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразявайки тези обстоятелства, както и обема на извършената от адвоката на настоящия молител работа, изразила се в изготвяне на отговор на частна касационна жалба, без явяване в съдебно заседание, настоящият състав, отчитайки и обстоятелството, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лв. с ДДС се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да бъде намалено до размер от 625 лв. с ДДС, който съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга от процесуалния представител на дружеството и сложността на делото. До този размер молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена, а в останалата ѝ част до пълния претендиран размер на платеното адвокатско възнаграждение подлежи на оставяне без уважение. Възнаграждението следва да се присъди в равностойността му в евро – 319.58 евро с ДДС, превалутирано съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1.95583 лева за едно евро. Неоснователно е твърдението на насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК, че адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда с начислен ДДС. Предоставянето на адвокатска услуга безспорно е възмездна услуга, като по делото има и данни, че довереникът е регистриран по ЗДДС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение