Определение № 60545 от 01.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3765/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба на Ц. П. М. срещу въззивно решение от 10.12.2019 г. по възз. гр. д № 44 /2019 г., на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.09.2018 г. по гр.д. № 6704 /2016 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени искове на Ц. П. М., З. Г. Б. и Б. Г. Б. срещу „Юробанк България“АД с правно основание чл.42,ал.2 ЗЗД за прогласяване висяща недействителност на договор за ипотека и чл.170 ЗЗД за прогласяване на нищожност на същия договор за ипотека. Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“АД в писмен отговор оспорва наличието на снования за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, постановено по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Исковете са основани на твърдения, че банката – ответник не е била надлежно представлявана при учредяване на договора за законна ипотека; че ищците не са били надлежно представлявани то техния син З. Б., тъй като не са давали изрично съгласие за сключване на договорна ипотека с ответника, поради което договорът за ипотека е нищожен; че липсва предвиденото в закона съдържание на договора за банков кредит – в него не е посочено, че ищците са собственици на имота, не е посочен техен документ за собственост, липсва и точно описание на имота, поради което учредяването на ипотеката е недействително. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Като се е позовал на приетото с т.2 от ТР № 5 /2014 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че само ненадлежно представляваните могат да се позовават на висяща недействителност, да търсят последиците от това, а банката ответник не се противопоставя на сделката. По иска по чл.42,ал.2 ЗЗД: Неоснователно е твърдението на ищците, че не са били надлежно представлявани от техния син З. Б.. Ищците са представлявани от пълномощник с представителна власт. Необходимо и достатъчно е упълномощаването да е общо за разпореждане с недвижим имот. С оглед приетото с т.1 от ТР № 5 /2014 г. на ОСГТК в пълномощното не е било необходимо да бъдат изрично посочвани сделки и действия, било е достатъчно в пълномощното да е изразена волята на упълномощителя за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име и не е необходимо да са посочени вид на разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техните елементи. В случая представителната власт на пълномощника не е ограничена от упълномощителите. Пълномощното е за учредяване на ипотека, но общо по отношение на това – при какви условия, в чия полза и чие задължение да бъде обезпечено. Следователно при липса на ограничения следва, че пълномощникът е бил упълномощен надлежно и е действал в рамките на учредената му представителна власт при сключване на договора за ипотека. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателите – ищци, че пълномощникът е подписал договора за учредяване на ипотека в лично качество, а не като пълномощник. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателите – ищци, че кредитополучателят е подписал като физическо лице, а не като едноличен търговец (ЕТ). ЕТ има разширена правоспособност, но не е различен правен субект, поради което не е налице порок в договора. По иска по чл.170 ЗЗД: Неоснователно е оплакването на жалбоподателите – ищци, че в договора за банков кредит не се съдържа пълно описание на имота, на собствениците. Ясно е вземането, което се обезпечава, неговият размер, кредиторът и длъжникът, собствениците на ипотекирания имот, индивидуализацията на имота. Ипотечният договор отговаря на изискванията за съдържание По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателката се позовава на недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба поради противоречия между твърденията в обстоятелствената и част, които попадат в приложното поле на чл.26,ал.2 ЗЗД и на чл.40 и чл.42 ЗЗД. както и между тях и формулираното искане. Настоящият състав приема, че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба поради противоречие между твърденията в обстоятелствената и част и между тях и петитума. Жалбоподателката се позовава на очевидна неправилност - основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280,ал.2 ГПК, като поставя следните въпроси, без да обосновава допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и / или т.3 ГПК по отношение на тях: · При условие, че липсва пълномощие за конкретна сделка, сключена във вреда на упълномощителите, следва ли съдът да издири истинската воля на упълномощителите? Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е приел, че липсва пълномощие за сделката, чиято нищожност се твърди, а обратното. Не е твърдяно, нито установено сключване на сделка без представителна власт и във вреда на упълномощителите. · Длъжен ли е съдът да съобрази, че при липса на изрично упълномощаване за сключване на ипотека в полза на трето лице във вреда на упълномощителите, същите следва да потвърдят изрично извършената сделка след узнаването? И този въпрос не е обуславящ. Въззивният съд не е установил липса на упълномощаване, а наличие на валидно упълномощаване. В обобщение може да се отбележи, че въпросите не са обуславящи, тъй като са основани на неприетите за установени твърдения на жалбоподателката, а не на установеното от съда. Отделно от изложеното, настоящият състав не намира въззивното решение за очевидно неправилно, поради следното: Очевидна неправилност на въззивното решение е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски. Ответникът „Юробанк България“ АД претендира разноски, отговорът му е подаден от адвокат, но не е представил списък на разноски, нито доказателства за направени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът