Определение № 60293 от 01.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. Д. против решение № 260015/28.01.2021 г. по гр.д.№ 596/2020 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение №260052 от 23.09.2020г. по гр.д. №2525/2018г. на Ямболски РС, в частта, в която се възлага на основание чл.349, ал.2 от ГПК, в дял и изключителна собственост на Д. В. В. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор.............., със застроена площ 74 кв.м., представляващ жилище на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ...................., построена върху общински поземлен имот с идентификатор № ..............., ведно с прилежащия към обекта полуподземен етаж /мазета/ на жилищната сграда, без идентификатор, едноетажна лятна кухня с площ 12 кв.м., с идентификатор № ............, ведно със съответното отстъпено право на строеж върху дворното място, находящо се в [населено място], [улица], ет.1 и в частта, в която тя е осъдена да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на решението в сила за уравнение на дела на касатора сумата от 25500 лв., в едно със законната лихва от влизане на решението в сила; В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила, уреждащи способите за извършване на делбата, защото не е прието, че жилищния имот е поделяем, за необоснованост на извода, че необходимите разходи за преустройството са значитгелни и, че то създава неудобства. Основният довод е за необсъждане на всички събрани доказателства и направени доводи от касатора. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси, които ще се обсъдят по-долу. Ответницата по касация оспорва касационната жалба и доводите в нея. Моли да не се допуска касационно обжалване, тъй като съдът се е съобразил със съдебната практика, а част от цитираната от касатора не се отнася за настоящия случай. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С влязло в сила решение №819/19.12.2018г. по гр.д. №2525/2018 г. на ЯРС е допусната делба при равни квоти между касатора В. В. Д. и сестра му Д. В. В. на два имота: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........., със застроена площ 74 кв.м., представляващ жилище на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № .............., построена върху общински поземлен имот с идентификатор № .............., ведно с прилежащия към обекта полуподземен етаж /мазета/ на жилищната сграда, без идентификатор, едноетажна лятна кухня с площ 12 кв.м., с идентификатор № .................., ведно със съответното отстъпено право на строеж върху дворното място, находящо се в [населено място], и 2. ПИ с идентификатор № ............, находящ се в м.“П. м.“ в землището на гр. Я., с площ 539 кв.м, с трайно предназначение – земеделска земя. Вторият имот е изнесен на публична продан и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. Претенции за възлагане на жилищния имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК са заявили и двамата съделители. Те са деца на наследодателите В. Д. В., починал на 22.08.1998 г. и съпругата му П. Г. В., починала на 07.07.2017 г. Установено е, че Д. В. няма друго жилище, след като се е разпоредила със свой апартамент през 2003 г. В. Д. не е подал декларация и за него не е установено, че няма друго жилище. Той не е живял в този етаж при откриване на наследството от всеки от наследодателите. Първата СТЕ, изготвена от в.л. Д. е определила цената на жилищния имот на 51 000 лв. Вещото лице е посочило, че този си вид имота е неподеляем, но за да се обособят два дяла е необходимо изготвяне на архитектурен проект с всичките му части, с който да се осигури нов самостоятелен вход за достъп, изграждане на санитарен възел, обособяване на кухненска част, самостоятелно ЕЛ и ВиК захранване. Представен е от касатора и е одобрен от главният архитект инвестиционен проект за разделяне на жилищния имот на две самостоятелни жилища. Втората СТЕ, изготвена от същото вещо лице е определила стойността на необходимите СМР предвидени в инвестиционния проект на сумата 12 633 лв. Разходите за обособяване на двата обекта, които отговарят на изискванията за жилище по чл. 40, ал.1 ЗУТ са на обща стойност 12 624 лв., от които за Жилище № 1 - 788 лв., а за Жилище № 2 - 11 836 лв. Процентното съотношение между стойността на необходимите СМР и пазарната стойност на имота, който се разделя е 20,64 % без ДДС или 24,75 % с ДДС. В съдебно заседание, вещото лице е посочило, че предвиденото преустройство включва събарянето на стени в жилището, изпълнение на преградни стени с гипс – картон, изливане на бетонна плоча на мястото на санитарния възел, т.к. няма такава между мазето и първия етаж. В посочената цена не е включена стойността на самия инвестиционен проект. Тази експертиза е оспорена от касатора относно стойността на необходимите СМР и разходи за обособяване на двете жилища по проекта с твърдение, че не е определена цена, ако тези работи се извършват чрез директно възлагане на майстори. В заключението от изготвената нова СТЕ на 14.08.2020 г. от в.л. М. е посочено, че е допустимо СМР да бъдат извършени от лице или лица, които не са фирма, но качеството на материалите и работите следвало да се гарантира от лице, което разполага с конкретна строителна квалификация, което има функции по контрол и удовлетворява изисквания за въвеждане в експлоатация. Абсолютно необходимите разходи за преустройство на жилището и въвеждане в експлоатация на двете жилища при този вариант са в размер на 11 090,32 лв., което е около 22 % от пазарната му стойност. Прогнозната пазарна стойност на всяко от двете новообразувани жилища е съответно 31355 лв. за Ап.1 и 34 770 лв. за ап.Ап.2. РС е приел, че имота е неподеляем и го е възложил на основание чл. 349, ал.2 ГПК на Д. В., като е приел, че макар и да е работила в чужбина, когато се върне в България е живяла в процесното делбено жилище към момента на откриване на наследството. Въззивната инстанция е анализирала изложените доказателства и е формирала самостоятелен извод от тях, че имота е неподеляем, тъй като необходимите преустройства, предвидени в одобрения проект са такива, при които е предвидено премахване на стени, изграждане на нови такива, изливане на бетонна плоча на мястото на санитарния възел, прекъсване и промяна на ел. и ВиК инсталации, участието на лице, разполагащо със специални знания и др., т.е. дейности, които ще създадат неудобства, по-големи от обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт за даденото време. Приел е и че стойността на тези преустройства са значителни, защото надхвърлят 20 % от стойността на обекта, според всички СТЕ. При формиране на този извод, вещото лице се е позовало на практиката на ВКС - решение №233 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2009 г., II г. о..; решение. №102 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г., I г. о. и решение № 826 от 22.11.2010 г. по гр. д. №257/2009 г. на ВКС, I г. о. С тези решения се приема, че предпоставките за поделяемост на делбен имот чрез преустройство са визирани в чл. 39, ал.2 ЗС преустройствата да не са значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените. Нормата на чл. 203 ЗУТ допълва, че преустройствата трябва да отговарят на строителните правила и норми, поради което изисква одобряване на инвестиционен проект за разделянето. Според решение №233 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2009 г., II г. о. „значителни преустройства са онези, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на сградата, респ. жилището, свързани са с промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, с премахване на стени, прокарване на отоплителна или водопроводна инсталация, предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и механизация, специални умения, които да правят преустройството трудно за изпълнение“. Неудобства, по-големи от обикновените са дефинирани като „обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт за даденото време, /…/ отделни помещения да не ползват за дълъг период от време, да се сваля покривната конструкция, да се прекъсват инсталации, както и ако преустройството налага премахване на определено помещение или преместването му на неподходящо място /напр. до санитарен възел/. Във всички случаи в преценката се включва и отчитане състоянието и стойността на имота, както и обема и стойността на необходимото преустройство“. В решение № 826 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, I г. о., е прието, че предвидените по архитектурния проект за разделяне на сграда преустройства са значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203 ЗУТ, когато за разделянето съделителите следва да вложат значителни средства, надхвърлящи 10 - 15 % от стойността на преустройвания обект. Тъй като законът не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително, това е прието за фактически въпрос. Според приетото в решение. №102 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г., I г. о. този въпрос се решава конкретно във всеки отделен случай, като се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително - монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. В същия смисъл е и решение № 259/12.02.2014 г. по гр.д.№ 524/2012 г. на ВКС, І гр.о., в което е посочено, че не само стойността на преустройството, но значение имат и видът и обемът на строително- монтажните работи, които се налага да бъдат извършени, т.е. преценката е комплексна. Посочените решения определят кои обстоятелства са от значение за преценката на съда дали един обект е поделяем по смисъла на чл. 39, ал.2 и чл. 203, ал.1 ЗУТ и с тях се е съобразил въззивния съд. Касаторът се позовава на първите две решения от цитираните по-горе, но с тях се е съобразила въззивната инстанция. Посочено е и решение № 78 от 25.07.2018 г. по гр.д. № 3570/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о., в което са разгледани действията, които съдът извършва, за да установи дали допуснатия до делба имот е поделяем. Съдилищата по същество са извършили необходимите процесуални действия и преценката, посочени в това решение, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие с него. Въззивният съд е преценил всички обстоятелства, свързани с необходимите преустройства за разделянето. Не би била комплексна преценката ако тя обхваща само необходимите средства за обособяване на едното жилище. Не е комплексна преценката и ако се включват само част от необходимите разходи, а не се преценяват всички разходи, необходими, за да се приемат в експлоатация двата обекта. Не кореспондира на цитираната практика и подхода в изложението да се преценява процентното съотношение спрямо предполагаемата стойност на обектите, които биха се обособили при евентуално преустройство. Затова тезите на касатора защо преценката не била конкретна не кореспондират на съдебната практика и на мотивите на обжалваното решение. Както е видно от посоченото по-горе, въпросът за това кой ще поеме разходите за преустройството не се включва в тази преценка нито според закона, нито според цитираната съдебна практика. В решение № 259/12.02.2014 г. по гр.д.№ 524/2012 г. на ВКС, І гр.о. е посочено, че „материалното състояние на съделителите е ирелевантно за преценката относно съответствието на преустройството с посочените в чл. 203, ал.1 ЗУТ критерии.“ Възможността „при доказана техническа възможност за разделяне на обекта на реални дялове и изрично заявено от страните съгласие да понесат разходите и неудобствата от преустройството, съдът да извърши делбата съобразно одобрения инвестиционен проект, тъй като задължението му при съдебната делба да следи преустройството да не е значително и да не създава неудобства, надхвърлящи обикновените, е установено в техен интерес“. В настоящия случай обаче няма съгласие на двамата съделители относно понасянето на разходите и поемане неудобствата от преустройството, поради което това решение, на което се позовава касатора не кореспондира на фактите по настоящото дело и поради това е неотносимо. Така по първите два материално правни въпроси не се допуска касационно обжалване, защото не е налице наведеното основание за допускане до касация – възивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. Процесуалният въпрос, по който се иска допускане до касация е за задължението на съда да обсъди всестранно доказателствата. По този въпрос, въззивното решение също не противоречи на съдебната практика, тъй като това задължение е изпълнено. Съдът е посочил, че в определените разходи за необходимите преустройства не е включена стойността на изготвения от касатора инвестиционен проект. Включени са административните разходи за извършване на преустройството, които са необходими. Твърденията за непълен анализ на доказателствата и доводите на страните не кореспондира на мотивите към въззивното решение, поради което по този въпрос не се допуска касационно обжалване. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по поставените въпроси. Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв., съобразно представения договор за правна помощ. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение