Определение № 4290 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2025 г.

Производството е по реда на чл.247 ГПК. Образувано е по молба вх.№.13304/15.07.25 на Ц. А. Ц. за поправка на очевидна фактическа грешка в опр.№.3070/16.06.25 по г.д.№.1091/25 на ВКС, ІІІ ГО, с което касационната жалба на молителя срещу реш.№.444/10.12.24 по г.д.№.692/24 на Софийски окръжен съд е оставена без разглеждане като недопустима – подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Сочи се, че след постановяване на определението са установени нови фактически обстоятелства, които не са били известни и обективно не е било възможно да бъдат представени към момента на постановяване на определението – а именно удостоверение №.04/27.06.25 на [община]. В същото е отбелязано, че данъчната оценка на процесния имот към релевантната дата - 14.10.23, е неправилно определена - била е занижена поради пропуск да се включи съществуваща второстепенна постройка в имота. Съгласно коригираната данъчна оценка стойността на 29/40ид.ч. от него възлиза на 5137,785лв. – т.е. надхвърля законовия праг от 5000лв. по чл.280 ал.3 т.1 ГПК, и основанието, на което е постановено определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане, обективно вече е отпаднало. Налице е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК – изразяваща се в приемането на неправилна стойност на иска поради използване на документ с грешно съдържание, официално признато и коригирано впоследствие от издаващия орган. Моли се да се допусне поправка на тази очевидна грешка и да се приеме, че стойността на иска надвишава 5000лв., като опр.3070/16.06.25 се отмени като постановено при отпаднало основание и при наличие на новооткрити обстоятелства, имащи значение за допустимостта на касационната жалба. Ответната страна Ю. Х. К. чрез адв. Р.К. оспорва молбата. Поддържа, че не е налице хипотеза на очевидна фактическа грешка в смисъл на несъответствие на формираната воля на съда и нейното изразяване в текста на съдебния акт - касационната инстанция е приела, че цената на всеки от предявените искове е под 5000лв. на база доказателствата по делото и поради това е оставила жалбата без разглеждане; не е налице допусната грешка от съда, която да подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК-още повече, че и самият молител сочи, че грешката е на самата данъчна администрация, издала удостоверението за данъчна оценка; тази грешка, обаче, не се отстранява по реда на чл.247 ГПК - съдът не може сам да оттегли постановения от него акт, с който е приел жалбата за недопустима. Отделно от изложеното Ц. Ц. е могъл да установи евентуално несъответствие в данъчната оценка още пред първата инстанция /той е и съсобственик на имота/, има друг ред и начин за оспорване на истинност на документ и съдът не следва да обсъжда доказателство, представено след приключване на делото в инстанциите по същество. Ответната страна В. А. Ф. чрез адв. А.В. оспорва молбата. Твърди, че не е налице явна фактическа грешка, която да подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК. На практика молбата има характер на частна жалба срещу определението на ВКС, която, обаче, е просрочена /подадена е след изтичане на 7-дневния срок за обжалване на определението – то е постановено на 16.06.25, молбата до общината за издаване на удостоверение е от 23.06.25 и в нея е цитирано определението от 16.06.25-което означава, че е било известно на жалбоподателя към 23.06.25, като същевременно молбата/жалбата до ВКС е подадена на 15.07.25/. С приложеното удостоверение от 27.06.25 по същество се цели да се издаде със задна дата вече издаден официален документ – удостоверение за данъчна оценка, който не е бил оспорен по делото, определил е цената на иска, платените такси и подсъдност - и не следва да бъде приемано като нищожно. Настоящият състав намира, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна. Явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, респективно определението. В разглежданата хипотеза ВКС е формирал воля, че цената на предявените искове /с правно основание чл.26 ЗЗД вр. с чл.17 ЗЗД и чл.33 ал.2 ЗС/, определена по правилото на чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК /въз основа на данъчната оценка на идеалните части от правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на договора за дарение и на договора за покупко-продажба/ на база представеното удостоверение за данъчна оценка /стр.29 от първоинстанционното дело - 6855,50лв. данъчна оценка за целия гореописан (земя и постройка)/, е под 5 000лв. /съответно 156,39лв. и 4970,24лв., респективно върху данъчната оценка е заплатена и ДТ общо 68,56лв./; поради това и обжалваното въззивно решение, като постановено по искове с цена на всеки под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум, не подлежи на касационно обжалване. Така формираната воля е и надлежно външно обективирана в диспозитива на определението. Евентуално констатирана от касатора неправилно определена стойност на данъчната оценка от данъчните власти след датата на постановяване на определението на ВКС за оставяне без разглеждане на касационната жалба 16.06.25/ /искането за корекция е подадено до данъчната администрация с вх.№.04.Ц-47/23.06.25/- т.е. след като удостоверението за данъчна оценка е било постъпило по делото, въз основа на него касаторът е платил държавна такса и цената на иска вече е била стабилизирана предвид разпоредбата на чл.70 ГПК - не съставлява основание, попадащо в хипотеза на чл.247 ГПК и обуславящо допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Отделен е въпросът и, че опр.№.3070/16.06.25 е преграждащо хода на делото и, предвид този му характер и разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, съдът не може под формата на допускане на евентуална очевидна фактическа грешка сам да си го отмени. С оглед на изложеното молбата на Ц.Ц. за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да се отхвърли. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,