Определение № 312 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 725/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К., подадена от пълномощника му адв. М. Д., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ІІІ с-в, № ІІІ-126 от 11.11.2015г. по в.гр.д. № 1492/2015г., с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд, ХХХVІІІ с-в, № 1178/10.07.2015г. по гр.д. № 6499/2014г. с което е осъден К. К. К. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 8 481,60 лв., съставляваща неплатени разходи за ремонт на магазинно помещение, подробно описано в решението, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Ответникът по касация [фирма] [населено място] в подадения от пълномощника му адв. С. Е. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е осъден К. К. К. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 8 481,60 лв. - неплатени разходи за ремонт на магазинно помещение, въззивният съд е приел, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца. Приел е за установено от фактическа страна, че на 21.01.13г. страните по делото са сключили договор за наем, съгласно който К. К. в качеството му на наемодател е отдал на ищеца [фирма] ползването на собствен на наемодателя магазин в [населено място] за срок от три години, срещу месечен наем 650лв. за периода 20.01.13г. – 01.09.2013г., и 700 лв. след 01.09.13г. Като безспорно е приел обстоятелството, че страните са се договорили наемателят да извърши ремонт в помещението за сметка на собственика – наемодателя, като стойността на извършените строително-монтажни работи е следвало да се прихваща от дължимия наем по 100лв. месечно до изчерпване на вложените средства. За месеците януари, февруари и март 2013г. дължимият наем е бил заплатен, като само от този за м. февруари е приспадната сума от 100лв. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е приел, че в процесното помещение са извършени ремонтните работи, описани в заключението на в. л. З. А., направила и подробен оглед на магазинното помещение, които съответстват на описаните в исковата молба. Стойността на ремонтните работи съдът е определил въз основа на съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение въз основа на проверка в счетоводството на [фирма] – изпълнител на ремонтните работи. Касаторът К. К. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос бил ли е длъжен въззивният съд, когато приема различна правна квалификация на спора и по-конкретно преминава от договорно към извъндоговорно основание на иска, да извърши нов доклад, с който да определи релевантните за спора обстоятелства, да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест и да им даде възможност за ангажиране на доказателства, разрешен в противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС, и по материалноправния въпрос за размера на това, с което страната неоснователно се е обогатила в резултат на извършения ремонт /чл. 59 ЗЗД/, поради противоречие с решение № 411/07.02.2014г. по гр.д. № 115/2013г. ІV г.о. ВКС. ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос, който е от значение за решаването на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 1/1979г.,т. 4, с което са дадени указания на съдилищата, че при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването. С представеното от касатора решение в съответствие с тази практика е присъдена по-малката сума между увеличената стойност на имота и разходите за извършените подобрения. В настоящия случай е установена само стойността на извършения ремонт. По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като на касатора се укаже да внесе д.т. 169,63 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното ВКС