Определение № 1328 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4263/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. М., Д. М. С., К. Л. К., Я. Г. К., Я. Т. К., Р. Т. К., Д. А. П., Д. К. А., К. К. И. и В. К. А. срещу решение № 1021 от 27.07.2022 г. по в.гр.д.№ 1188 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 260137 от 04.03.2022 г. по гр.д.№ 2650 от 2021 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу С. Г. Н. и Г. Д. Н. отрицателен установителен иск за собственост на следния недвижим имот: 600 кв.м. ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № ..... по плана на СО „Крушова градина“ в землището на [населено място], общ.В., целият с площ от 639,76 кв.м.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно като постановено в противоречие с процесуалните правила, материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на вероятна недопустимост на решението и чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с посочена практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр.д.№ 2925 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 27 от 06.08.2020 г. по гр.д.№ 2662 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 477 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 367 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 2058 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 46 от 15.04.2015 г. по гр.д.№ 6278 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр.д.№ 2767 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр.д.№ 3637 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 60250 от 02.11.2021 г. по гр.д.№ 195 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр.д.№ 64 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./ по следните посочени от касаторите и доуточнени от ВКС въпроси:

1. Какво е „засегнатото право“ на ищеца при предявен отрицателен установителен иск за собственост и какъв е предметът на този иск- правото на собственост на ищеца или на ответника ?

2. Дали предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост са въпрос на материалноправна или на процесуалноправна легитимация ?

3. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лица, които имат възможност да придобият правото на оригинерно или деривативно основание, ако отрекат претендираните от ответника права ?

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните ?

Ответниците по жалбата С. Г. Н. и Г. Д. Н. не вземат становище по нея.

В писмени отговори от 13.09.2022 г. и от 16.09.2022 г. пълномощниците на третите лица- помагачи по делото Т. Г. Н. и „Ронева инвестмънтс“ Е. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост върху 600 кв.м. ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № ..... по плана на СО „Крушова градина“ в землището на [населено място], общ.В., целият с площ от 639,76 кв.м., въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищците не са доказали идентичност между имота, описан в исковата молба и имота по решение № 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ- [населено място], на което се позовават. Доколкото в настоящата хипотеза установяването на собственическите права на ищците изключвало тези на ответниците върху същия имот, в конкретния случай доказването на правото на ищците било въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и поради това обуславяло произнасянето на съда по същество, а не с определение за прекратяване на делото. Според въззвният съд, производството по делото би подлежало на прекратяване поради недоказване на фактическите твърдения на ищците, обуславящи правния им интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищците да са титуляри на самостоятелно право, различно от спорното, каквато не била настоящата хипотеза.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на решението с приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/ по първия поставен въпрос, доуточнен както следва: Какъв е предметът на предявен отрицателен установителен иск за собственост: правото на собственост на ищеца или правото на собственост на ответника ?

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение