Определение № 1311 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3712/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. П., чрез адв. Х. М. срещу решение № 260000/12.01.2023г., постановено по в.гр.д. № 1477/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

С обжалваното решение на основание чл. 251 от ГПК е оставена без уважение молба на Т. П. П. за тълкуване на постановеното по същото дело Решение № 260076 от 03.11.2020г., в частта, с която след частична отмяна на решение № 42 от 10.01.2020г. по гр.д. № 4494/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, на основание чл. 59, ал. 9 от СК въззивният съд изменил определените с предходно решение на СРС мерки относно режима на лични отношения между бащата М. Т. Б. и детето Р. М. Б., родено на 09.03.2008г., като определил режим на лични отношения, както следва:

• до навършване на 13 годишна възраст на детето Р. Б. или до 09.03.2021г. този режим да се упражнява всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа, без преспиване, който режим да се осъществява в [населено място];

• след навършване на 13 годишна възраст на детето Р. Б. или след месец март 2021г. този режим да се упражнява всяка втора събота и неделя от месеца от 10 часа в съботния ден до 18 часа в неделния ден, с преспиване, който режим да се осъществява в [населено място] и

• всеки четвърти петък, събота и неделя от 17 часа в петъчния ден до 19 часа в неделния ден, с преспиване, който режим може да се осъществява и в [населено място], като детето бъде вземано и връщано от бащата в посочените часове от и в дома на майката.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и искането за тълкуване на съдебното решение да бъде уважено.

Касаторката счита определения режим на лични отношения между бащата и детето за неясен, както и че неяснотата на съдебното решение в тази част води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда. Употребата на думата „може“ в последната част от определения режим на лични отношения твърди, че е объркваща, доколкото детето е трайно уседнало в [населено място], а не в [населено място], а в същото време липсва и конкретизация на конкретния дом в [населено място], в който ще се осъществява възможния режим между бащата и детето.

В изложението към касационната жалба касаторката поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС - чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и поради очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, без да формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, които да сочи като значими за предмета на делото и по който въззивният съд се е произнесъл.

Отговор на касационната жалба не е депозиран от ответника М. Т. Б. и от ДСП – Стара Загора.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото и молител в производството по чл. 251 от ГПК, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 251, ал. 5 от ГПК съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че постановеното по делото решение, в частта по определения режим на лични отношения между бащата и детето е ясно, недвусмислено и обективира по разбираем начин действителната воля на съда. Посочил, че не е налице твърдяната неяснота в диспозитива на решението, което е и изпълнимо, доколкото съдебният изпълнител провеждащ принудителното изпълнение на решението е възприел текста му и напълно разбрал обективираната в него воля на съда. По тези съображения обосновал извод за неоснователност на молбата за тълкуване на решението, която оставил без уважение с извод за неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, прилагана в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако с изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки – формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускане на решението до касационен контрол.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в случая касаторката не е обективирала конкретни правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, нито е обосновала сочената хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК с позоваване на конкретна съдебна практика на ВКС, на която счита, че обжалваното въззивно решение противоречи. Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС поставеният от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.

Ето защо основание за допускане до касационно обжалване на решението на Старозагорски окръжен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК в случая не е налице и такова не следва да бъде допускано.

Решението на въззивния съд не е и нищожно, нито недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна молба по чл. 251 от ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази молба.

Решението на Старозагорски окръжен съд от 12.01.2023г. не е и очевидно неправилно. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване е обосновано с оплакване, че между диспозитива на първоинстанционното решение и този на въззивния съд е възникнала такава неяснота, която поражда съмнение в нея как точно ще бъде изпълнено решението. Посочва, че последното е съществено процесуално нарушение, което води до неправилност на решението и необходимост от разясняване на диспозитивите на двете решения.

За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно. Не е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

Съдебният състав намира за необходимо да посочи следното: първоначалният режим на лични отношения между бащата и детето е определен с решение от 19.03.2018г. по гр.д. № 48124/2017г. по описа на СРС, със задължение на бащата да взема детето от дома му в [населено място] и връща там в уговорените часове, а когато детето живее в [населено място] – да взема и връща детето от дома му в [населено място]. Този начин на вземане на детето е постановено, че влиза в сила след приключване на всички досъдебни и съдебни преписки между родителите, а дотогава детето ще се взема от контактен център в [населено място] и [населено място]. С решението си Районен съд – Стара Загора изменил така определения режим на лични отношения между детето и бащата единствено като обявил за отпаднало последното изречение. С обжалваното решение на Окръжен съд – Стара Загора, първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено изменение на определения с първото решение режим на лични отношения между бащата и детето, като е опреден нов в описания по-горе смисъл и в диспозитива на решението. Дадената от съда възможност, позволяваща определеният режим на лични отношения между бащата и детето след навършване на 13 годишна възраст всеки четвърти петък, събота и неделя от месеца да може да се осъществява освен в [населено място], но и в [населено място], където родителят живее е ясна и не се нуждае от тълкуване. Не е налице неяснота между диспозитивите на двете решения. Постановеният изменен режим на лични отношения между бащата и детето е този, който е описан в решението на Старозагорски окръжен съд от 03.11.2020г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение