Определение № 255 от 21.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 58/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Р. Я. и З. И. Я. срещу въззивно решение № 167 от 01.10.2019 г. по възз. гр. д. № 188 /2019 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 69 от 02.04.2019 г. по гр.д. № 111 /2016 г. на Кубратски районен съд, с което е извършена делба на наследство, като допуснатите до делба поземлени имоти в землището на [населено място], [община] за разпределени между съделителите по реда на чл.353 ГПК, като в дял на първия жалбоподател Х. Р. Я. е поставена нива с площ 3.173 дка и в дял на двамата жалбоподатели Х. Р. Я. и З. И. Я. е поставена нива с площ 3.173 дка в съпружеска имуществена общност. Насрещната страна Р. Р. Я. (на която в дял е поставена друга нива с площ 3.173 дка) в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по извършване на съдебна делба, за което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.). Първоинстанционният съд е постановил последователно две определения, с които е отказал да приеме предявените от И. Х. И. претенции по сметки. Тези определения не са обжалвани с частна жалба от И. И.. Първоинстанционният съд е извършил делба между седем съделители с делбени части 3 /18 ид.ч. (четирима) и 2 /18 ид.ч. (първият жалбоподател, двамата жалбоподатели в с.и.о. и съделителят Р. Р. Я.) на нива с площ 27.996 дка и лозе с площ 0.676 дка. Първоинстанционният съд е приел, че двата допуснати до делба недвижими имота – нива и лозе позволява оформянето на седем реални дяла, съответни на правата на съделителите. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което е изготвило проект за разделяне, съобразявайки се с желанията на съделителите на 4 дяла за съделителите с квота по 3 /18 ид.ч. и 3 дяла за съделителите с квота по 2 /18 ид.ч.. В ОСЗ – Завет проектът е регистриран и и имотите са индивидуализирани, издадени са скици, вещото лице е оценило отделните имоти. Допуснатите до делба имоти следва да бъдат разпределени по реда на чл.353 без да се тегли жребие, тъй като частите на съсобствениците не са равни. Проектът за разделяне на имотите в реални дялове е предявен на страните. Явилите се го приемат, поради което съдът ще следва да го обяви за окончателен. Съдът не е съобразил несвоевременно заявени в последното заседание по делото нови факти – за извършени от съделителите (жалбоподателите Х. Р. Я. и З. И. Я.) подобрения в неуточнена площ, а единствено като местоположение - в западната част от първия делбен имот, както и несвоевременно са направени доказателствени искания – за изготвяне на нов проект за разделяне на имота на части, съобразени с извършени от тях подобрения. Така първоинстанционният съд е поставил в дял на Х. Р. Я. една от трите ниви с площ 3.173 дка, а в дял на Х. Р. Я. и З. И. Я. в съпружеска имуществена общност друга една от трите ниви с площ 3.173 дка. Съпрузите Я. са подали въззивна жалба с доводи, че грубо е нарушена разпоредбата на чл.69,ал.2 ЗН и т.5б от ППВС 7 /73 г., делбата е следвало да се извърши чрез теглене на жребий, за да им бъде предоставен новообразуван имот в западната част на парцела, където имат засадена овощна градина. С въззивната жалба и в проведеното открито съдебно заседание не са направили доказателствени искания. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното за способа за извършване на делбата: Въззивният съд е обсъдил разликата между способите за извършване на делбата – теглене на жребий и разпределение от съда по реда на чл.353 ГПК Въззивният съд е приел, че разпределение на допуснатите до делба имоти от съда по реда на чл.353 ГПК следва да бъде извършено с оглед делбените права на страните от всеки един имот, от това дали са извършени подобрения, дали е установен по волята на страните начин на трайно ползване, дали съществува възможност стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността, като се е позовал на практиката на ВКС, отразена в решение по гр.д. № 744 /2012 г., II г.о. За да обоснове извода си въззивният съд е изложил мотиви за това, че жалбоподателите не са ангажирали доказателства за твърдените от тях подобрения в западната част на допусната до делба нива, твърдението им е недоказано, поради което и искането за възлагане на новообразуван имот в западната част на допуснатата до делба нива е неоснователно. Единственото доказателствено искане на жалбоподателите е за нова СТЕ, което да обърне огледално направеното разпределение на дяловете на нивата. Дори и поисканата СТЕ да беше назначена, тя не би доказала твърдението на жалбоподателите, че те са създали овощната градина. В изложението си за допускане на касационно обжалване касационните жалбоподателите твърдят, че се касае за материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че разглеждането на жалбата би имало значение за уеднаквяване на практиката на ВКС – по специално на разпоредбите на ЗС, касаещи делбата на съсобственост. Твърдят, че ЗС не е нов закон, но практиката на съдилищата, включително тази на ВКС, по прилагането му е изключително разнообразна и противоречива, поради което се касае за основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Жалбоподателите твърдят също, че въззивното решение е очевидно неправилно, което е самостоятелно основание по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК. Твърдят, че въззивното решение противоречи на ППВС № 7 /73 г.,и на решения на ВКС по граждански дела с номера: 4325 /2015 г. (не сочат отделение), 4890 / 2014 г. (не сочат отделение), 82 /2011 г. (не сочат отделение), 6463 /2014 г., I г.о., 4198 /2016 г. (не сочат отделение) и 28 /2018 г. (не сочат отделение), които не представят. В касационната жалба твърдят също, че въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, като не сочат решения на ВКС, за които да твърдят, че разрешават въпроса по различен начин от въззивния съд. Настоящият състав намира, че в изложението си за допускане на касационно обжалване касационните жалбоподатели не са извели правен въпрос по смисъла на приетото в правилото на чл.280,ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Те не сочат отделен правен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Позоваването на разпоредбите на ЗС, касаещи делбата на съсобственост, не представлява извеждане на такъв конкретен въпрос. Отделно от това, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд и за оплакванията във въззивната и касационната жалба, е обжалвано въззивно решение по извършване на делба на наследство, в случая приложима е разпоредбата на чл.69,ал.2 ЗН. С въззивното решение всеки съделител е получил своя дял в натура – в точно съответствие с цитираната разпоредба и установената практика на ВКС. Видно от изложеното за мотивите на въззивното решение обуславящ е въпросът за способа за извършване на делбата на наследство – чрез жребий (чл.352 ГПК) или чрез разпределение на имотите от съда (чл.353 ГПК). Както и въпросът дали чрез ново заключение на СТЕ може да се докаже кой е насадил овощна градина. Такъв въпрос не е изведен в изложението. Дори да се приеме, че първият въпрос е изведен (с оглед наведения в касационната жалба довод за неправилност (по чл.281 ГПК) – че делбата е следвало да се извърши чрез теглене на жребий, то следва да се приеме, че въззивният съд е разрешил този въпрос в съответствие с приетото в т.5 от посоченото ППВС 7 /73 г., на което се позовават жалбоподателите (Тегленето на жребие по смисъла на чл.292 (от 1952 г., отм., на който съответства чл.353 ГПК) е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни.). Нещо повече, дори ако доводът на жалбоподателите, че са извършили подобрения в нивата (насадили са овощна градина в една нейна част) беше приет за доказан, то съгласно приетото в т.5 от посоченото ППВС 7/ 73 г. тегленето на жребий би трябвало да се счете за много неудобно и разпределението на допуснатите до делба имоти би трябвало да се извърши от съда по реда на чл.353 ГПК (т.е. налице е съответствие и с тази част от разрешението на пленума). Изведеният процесуалноправен въпрос: дали съдът е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, е обуславящ, но той е разрешен в съответствие с установената практика, въззивният съд е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства за фактите, които имат значение за спора, но е приел, че ищците не доказват факти, които да обосноват основателност на довода им за извършване на делбата чрез друг способ, нито са посочили годни доказателства за установяване на твърдени от тях факти (нова СТЕ за установяване кой е насадил овощна градина). Не е допуснато противоречие и с приетото в посочените от жалбоподателя решения по гр.д. № 4325 /2015 г., I г.о., по гр.д. № 4890 / 2014 г. I г.о. и по гр.д. № 82 /2011 г. I г.о., тъй като по делото е прието заключение за поделяемост на допуснатите до делба поземлени имоти, за това че от допуснатите до делба имоти може да се обособи отделен дял за всеки съделител. Не е допуснато противоречие и с приетото в посоченото от жалбоподателя решение по гр.д. № 6463 /2014 г., I г.о, с което е разгледан различен правен въпрос: при извършаване на делбата на сграда със смесено предназначение /магазини и офиси/ по реда на чл. 353 ГПК следва ли съдът да се съобрази с искането на част от съделителите за получаване на общ дял, което би имало значение за разпределяне на равностойни обекти от гледна точка на техния вид и възможност за пълноценно ползване по предназначение. Не е допуснато противоречие и с приетото в посоченото от жалбоподателя решение по гр.д. № 4198 /2016 г., I г.о., за задължението на съда при разпределянето на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК да се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност разпредели на всеки съделител, респ. група съделители, равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. В обжалваното решение на всеки съделител е предоставен равностоен поземлен имот според неговата цена, вид и предназначение. Не е допуснато противоречие и с приетото в посоченото от жалбоподателя решение по гр.д. № 28 /2018 г., I г.о, с което са разгледани различни въпроси, каквито не са били поставени пред въззивния съд, постановил обжалваното решение: Дали разпоредбата на чл.353 ГПК визира всякакви неудобства за теглене на жребия или само такива от правно естество и приложим ли е посоченият в чл.353 ГПК способ за извършване на делбата чрез разпределение спрямо имоти, собствеността, върху които е възникнала от факт, различен от наследяването? От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира също, че обжалваното решение не е очевидно неправилно, Жалбоподателите не са изложили аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). От изложеното следва, че не е осъществено основание по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, нито са представили доказателства, че са направили такива. Въпреки дадените от докладчика по въззивното дело указания до жалбоподателите, получени от тях на 25.11.2019 г., те не са представили доказателства за внесен депозит за възнаграждение на адв. П. Х. от АК Р., назначен на основание чл.48,ал.2 ГПК за особен представител на Р. Р. Я.. С оглед изхода от това производството искането на адв. П. Х. жалбоподателите да бъдат осъдени да му заплатят възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в определения от въззивния съд размер 496.56 лева е основателно. Воден от изложеното, съдът