Определение № 2279 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4155/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. Д. С. и „Застрахователна компания Лев Инс“ АД против решение № 92/19.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 439/2021 г. от състав на АС – Велико Търново. М. С. оспорва касационната жалба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с писмен отговор. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.432 КЗ е основателен за сумата от 220 000 лева и е постановил решение в този смисъл. Съдът е приел, че по делото не са установени обективни данни за т.нар. коланни травми по тялото на ищеца – кръвонасядания, охлузвания на гръдния кош и корема, специфични счупвания на ребра, гръдна кост и ключица, характерни при удар с поставен предпазен колан, въз основа на които да може да се обоснове категоричен извод, че същият е бил с поставен такъв. Тъй като е налице навлизане на детайли от автомобила навътре в купето, при което евентуално поставен предпазен колан не е ефективен, тъй като не може да предотврати удари на тялото с части от купето, то това обстоятелства също не може да обоснове категоричен извод, че в случая ищецът е бил без поставен такъв, както и че именно липсата му е допринесла за настъпване на получените увреждания. Доколкото изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт изисква доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, то в случая възражението на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи фактите, на които основава същото, е прието за неоснователно. Посочено е, че при съприкосновението между двата товарни автомобила са действали инерционни сили, обратни на посоката на удара към автомобила и тялото на ищеца се е насочило напред и наляво към страничните корпусни детайли на автомобила и са възникнали съчетани травми по тялото и главата от контакта с корпусните лявостоящи детайли на автомобила. По делото е прието за категорично установено и е видно от приложения протокол за оглед и фотоалбум към него, че при удара е настъпила деформация на корпусните детайли в предно-лява и лява част на автомобила /предна лява врата, предна лява колона, волан/, при което същите са навлезли в пространството навътре към самото купе в непосредствена близост до предната лява седалка, на която е стоял ищецът. Тъй като е налице навлизане на детайли от автомобила навътре в купето, при което евентуално поставен предпазен колан не е ефективен, тъй като не може да предотврати удари на тялото с части от купето, то това обстоятелства също не може да обоснове категоричен извод, че в случая ищецът е бил без поставен такъв, както и че именно липсата му е допринесла за настъпване на получените увреждания. При определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приел, че тежестта и интензитета на болките и страданията по време на получаване на увредите и в периода на лечение и възстановяване, продължителната социална изолация поради това и провежданото продължително стационарно и амбулаторно лечение, множеството претърпяни оперативни интервенции, последната от 06.01.2023г. за премахване на остеосинтезен материал на гръдната кост, тежестта на получените множество травми, това, че последиците от тежката черепно-мозъчна травма и установеното влошаване на състоянието поради доказаните травматична енцефалопатия и посттравматична епилепсия са необратими и доживот, съществуващата реална възможност от настъпване на внезапно влошаване на състоянието, застрашаващо живота, поради характера на заболяването посттравматична епилепсия, както и факта, че налагат значителна трайна и необратима промяна в начина на живот на ищеца, който към датата на пътния инцидент е бил на 51 години, работещ, спортуващ и общуващ активно, са довели съда до извод за обезщетение в размер на 220 000 лева. В изложенията на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване и към двете касационни жалби се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси във връзка с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определянето на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. В изложението на касационните основания към касационната жалба на касатора – ответник се твърди, че съдът е разрешил правния въпрос относно съпричиняването по чл.51, ал.2 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Оспорва се преценката на съда относно поведението на пострадалия и извода, че същия не е създал предпоставки за настъпването на вредите. Съдът не е отрекъл правната възможност да се намали дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, но от установените факти по делото е приел, че механизма на удара е такъв, че дори и да е бил с поставен предпазен колан, пострадалия не би понесъл по-малко телесни повреди, тъй като травмите са от навлизане на части от купето в кабината на водача на товарния автомобил, поради което е прието, че поведението на пострадалия не е допринесло за настъпването на вредите. С оглед така възприетата фактическа обстановка съдът е приел, че разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е неприложима в случая, като липсва противоречие с цитираната съдебна практика по приложението на цитираната правна норма, доколкото цитираните съдебни решения са постановени при фактическа обстановка, различна от възприетата в конкретния случай от въззивния съд. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска и по двете касационни жалби, като разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, състав на ВКС