Определение № 21 от 04.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. М. чрез пълномощник адв. П. К. срещу решение № 183 от 14.12.2022г по в.гр.дело № 218/2022г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на решение №63 от 07.03.2022г на Русенски окръжен съд,са отхвърлени исковете на настоящата касаторка срещу ответника БДЖ –„Пътнически превози” ЕООД за ангажиране отговорността му по чл. 74 ЗЖТ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от злополука, настъпила на 30.04.2020г съгласно акт за злополука №1/15.06.2020г с ищата като пътник във влак(ПВ 40170) потеглил от гара Две могили,при изложени в исковата молба обстоятелства Въззивният съд е ревизирал изводите на първата инстанция за основателност на иска, който е отхвърлил с обжалваното решение след като е приел ,че ищцата не е доказала предпоставките на чл. 49 ЗЗД ,които следва да се установят от нея ,за да се реализира отговорността по чл. 74 ЗЖТ ,а именно не е доказано противоправно и виновно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, в случая изразяващо се във внезапно/екстремно спиране на влака,което е в причинна връзка с настъпването на злополуката-падането и последвалите травматични увреждания при ищцата. Изтъкнато е,че тези факти са правопораждащи.След като изброително, макар не в пълнота е посочено какво са заявили пред съда четирима разпитани свидетели,трима от които ангажирани от ответната защита и изпълнявали към момента на злополуката длъжностите локомотивен машинист, кондуктор на влака и началник на влака,въззивният съд не е кредитирал показанията на доведения от ищцата единствен свидетел,нейн съпруг,като противоречиви и непоследователни,както и поради заинтересованост.Прието е за недоказано твърдението в исковата молба,че влакът е спрял внезапно,за което останалите свидетели са заявили,че нямат спомен да е имало екстремно спиране по време на пътуването, а и тези обстоятелства се отразявали в дневник Касаторката изтъква оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон,извадково ценене на показания само на свидетели, отговорни за инцидента, при което съдът,при съставен акт, неправилно е отрекъл самото му настъпване.Изтъква се необсъждане на всички доказателства и доводи на страните. Не е обсъдена приета и неоспорена СМЕ,нито доводите на защитата ,че заключението изяснява механизма на получените травматичмни увреждания съгласно твърденията на ищцата. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква основание по чл. 280, ал.2 и чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,по множество свързано поставени въпроси, обощено свеждащи се до процесуалноправния въпрос ( раздел 1-3 от изложението ) за задължението на съда да обсъди всички доказателства,да ги подложи на самостоятелства преценка и анализ съгласно посоченото в ТР №1/2021г ОСГК т.12 и т.2 от ТР №1/2013г ОСГТК на ВКС,да изложи мотиви по направените възражения и доводи ,по който въпрос се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, формирана в реш. № 149/2012г на Трето г.о,реш. № 42/2014г на Четвърто г.о ,реш. №50/2015г Второ т.о, реш. № 39/2014г и реш. № 69/2013г на Първо т.о ,реш. 133/2010г на Първо г.о на ВКС и др. В раздел 5 и 6 от изложението се поставя материалноправния въпрос за предпоставките на отговорността по чл.74 ЗЖТ,за проявлението на противоправността,вината и за правоизключващите обстоятелства при тази отговорност и доказването им, като се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В отговор ответникът по жалбата БДЖ –„Пътнически превози” ЕООД оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.След като е обсъдил показанията на всички свидетели съдът е приел ,че ищцата не е провела нужното пълно и главно доказване.Изградил е изводите си в съответнствие с установената практика на ВКС (например,изтъкнатото в реш.№80/2018г по гр.д №2560/2017г Четвърто г.о. на ВКС относно провеждането на пълно доказване ) и поради това не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по двата поставени въпроса в изложението. Въпросът от процесуалноправно естество за задължението на съда да обсъди и основе решението си на всички доказателства ,отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти ,както и да обсъди доводите и възраженията на страните като изложи конкретни мотиви, като решаващо произнесен правен въпрос дава основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като при иск срещу превозвач за обезщетение на вредите от настъпила злополука ,обуславящо за изхода на делото е обсъждането на събраните доказателства за механизма на произшествието.Основание за изводи по този спорен въпрос е съдържало и заключението на вещото лице по назначената и приета по делото СМЕ.Заключението не е обсъдено от въззивния съд,нито са обсъдени доводите на жалбоподателката във връзка с неговото значение. Възприемането на спорния предмет на делото по начина,изложен във въззивното решение обосновава допускане до касационно обжалване и по въпроса за предпоставките на отговорността по чл.74 ЗЖТ и за проявлението на противоправността,вината и правоизключващите обстоятелства при тази отговорност и доказването им. По фактически състав въззивният съд изцяло е приравнил отговорността на превозвача за вреди с тази по чл.49 ЗЗД по отношение необходимостта най- напред да се установи виновен причинител,на който ответникът е възложил работа ,при или по повод на която са причинени вредите. В изложението касаторът не е обосновал соченото основание на чл.280,ал.1 т.1 ГПК по общо поставения въпросза противоправността при деликт (изтъкната е напълно неотносима практика на ВКС, даваща отговор на други, процесуалноправни въпроси-реш.№50/2015г, реш. №36/2013г на Второ т.о; реш. № 331/2010г на Първо г.о; реш. №39/2014г и реш. № 69/2013г на Първо т.о на ВКС ). Обосновава се общото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по уточнения съгласно правомощията на касационната инстанция (съгласно ТР№1 от 19.02.2010г,ОСГТК на ВКС) материалноправен въпрос, свързано формулиран при поставянето на останалите въпроси по раздел 5 и 6 от изложението. Останалите въпроси в изложението (раздел 4) касаещи преценка на свидетелски показания при заинтересованост, преформулират касационни оплаквания, които в случая ще бъдат обсъдени в следващата фаза на касационното производство. Не е налице и основание за позоваване на чл. 280,ал.2 предл трето ГПК при допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд ,ІІІг.о.