Решение № 3285 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1162/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДД“ОДОП“) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител гл.юрск. М. Колева, против решение № 14302/19.12.2025г., постановено по адм. дело № 497/2025 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушени на процесните правила – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно отсъствието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Твърди, че е налице спор по фактите и съдът е допуснат необоснованост като се е позовал само на приетото заключение на ССчЕ и на представените от страната нови писмени доказателства, чиято доказателствена стойност и тежест не е безспорна. В касационната жалба и становище по съществото на спора на процесуалния представител гл.юрск. М. Марчева, са развити подробни аргументи в подкрепа на наведените касационни оплаквания. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на подадената жалба срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационно обжалване. Ответната страна по делото – С. Х. М. от гр.Варна, чрез процесуалния си представител адв. Амуджиев, в писмен отговор и становище по съществото на спора в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено. Претендира присъждане на разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на делото пред АС Варна е ревизионен акт /РА/ № 03000324001502-091-001/12.11.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в обжалваната и потвърдена част с решение №255/29.01.2025г. на Директор дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК на С. Х. М. от гр.Варна за дължимите и невнесени публични задължения от „Юнион 2002“ ЕООД в размер на 171 082,97лв., представляващи задължения по ЗКПО за 2020г. и 2021г. за корпоративен данък и лихви, данък върху социалните разходи по ЗКПО за 2020г. и лихви, данък върху доходите по трудови и приравнените на тях правоотношение по ЗДДФЛ и лихви за м.02.-м.12.2021г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на мести и чуждестранни физически лица и лихви за м.10.-м.12.2021г., задължения по ЗДДС за данък върху добавената стойност и лихви за периоди м.02.-м.11.2021г., задължения по КСО - за ДОО и лихви за периоди м.02.-м.12.2021г., за УПФ и лихви за периоди м.03-м.12.2021г., за ППФ и лихви за периоди м.03.-м.10. 2021г., както и по ЗЗО – за вноски за здравно осигуряване и лихви за периоди м.02.2021г. – м.06.2022г. Фактическите констатации на съда следват извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство и изводите на органите по приходите. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад, който е връчен на адресата. През ревизираните периоди /с начало м.01.2020г./ и до 08.08.2022г. единствен управител и съдружник в „Юнион 2002“ ЕООД заедно с друго, трето за ревизионното производство лице, е ревизираното лице С. Х. М.. Публичните задължения на търговското дружество са възникнали по подадени СД по ЗДДС, декларации обр.6 за данък върху доходите на физическите лица и ЗОВ, ГФО за 2019-2021г., данъчни декларации по ЗКПО и ЗДДФЛ като тези задължения не са погасени за дружеството като не е спорно, че по пера са в размерите, така както са установени в процесния ревизионен акт. Не е спорно, че са предприети са действия за събиране на вземанията като е образувано изп. Дело №211027090/2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, наложен е запор върху сметките на дружеството и са събрани суми, които не са достатъчни за покриване на всички публични задължения, не са установени налични средства по банкови сметки или друго имущество на дружеството, категоризирано от публичния изпълнител като задължено лице „с трудно събираем дълг“. В РД и РА е констатирано, че РЛ е изтеглило от банковите сметки на дружество „Юнион 2002“ ЕООД в Банка ДСК– 135 060лв. – в брой и чрез АТМ, в ОББ – 381 211,80лв. – в брой и чрез АТМ и в Алианц Банк България – 39 000лв. в брой, общо 555 271,80лв. Според приходните органи тези суми не са използвани за дейността на дружеството, не постъпват в неговата каса, не са осчетоводени. Въз основа на тези фактически данни приходните органи намират наличие на предпоставки по чл.19,ал.2 ДОПК - недобросъвестни действия на управителя на „Юнион 2002“ ЕООД в резултат на които е намаляло имуществото на дружеството и по тази причина не са погасени публични задължения за данъци и ЗОВ. Действията са такива по смисъла на т.1 на чл.19,ал.2 ДОПК - управител, който извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Като приемат наличие на причинно-следствена връзка между действията на управителя и невъзможността за събиране на задълженията на „Юнион 2002“ ЕООД приходните органи ангажират отговорността на С. М. по реда на чл.19,ал.2,т.1 ДОПК за несъбрани задължения на „Юнион 2002“ ЕООД в размер на 171 082, 97лв. – главница и лихви. Констатациите в РД и РА са потвърдени при обжалването по административен ред. За да отмени ревизионния акт, административният съд е счел, при съобразяване на всички събрани в хода на съдебното производството доказателства – писмени доказателства и основно и допълнително заключение на приета ССчЕ, че не е налице причинно-следствена връзка между невъзможността на дружеството да разплати публичните си задължения и недобросъвестни действия на управителя като приема, че плащанията в пари от имуществото на дружеството не съставляват скрито разпределение на печалбата или дивидент, тъй като са използвани в полза на дружеството в периода – плащания по банкови заеми, разплащане на задължения към доставчици и трудови възнаграждения на работници и служители, без които би било невъзможно осъществяване на дейността на същото дружество. В касационната жалба се оспорва правилността на тези изводи на съда като същите се намират за необосновани и незаконосъобразни. Спорно по делото е останало само разходването на изтеглените от управителя парични средства на дружеството за процесния период. Тезата на приходните органи е, че същите не са ползвани за дейността на дружеството и съставляват скрито разпределение на печалбата за управителя като един от съдружниците на дружеството, или дивидент, а според РЛ сумите са използвани изцяло за дейността и функциониране на дружеството в периода като преимуществено са погасявани задължения към работници и служители, банкови кредити и задължения към доставчици, без което дейността на дружеството би била невъзможна или силно затруднена. Касаторът счита, че решението на съда, което възприема тезата на РЛ е необосновано, тъй като е формирано само на база заключението на ССчЕ, което от своя страна е непълно и не кореспондира със събраните доказателства в хода на ревизионното производство. Счита за необосновано позоваването на вторични счетоводни регистри – главни книги за 2020г. и 2021г. и оборотна ведомост при липса на първични счетоводни документи – ПКО и хронологичен регистър относно сметка 501- каса и 503-банка. Счита също за неправилни изводите на съда относно възприетата от последния автентичност и вярност на оспорените по реда на чл.194,ал.3 ГПК документи – фишове за заплати за 2020г., ведомости за заплати /ВЗ/ и разчетно-платежна ведомост /РПВ/ –за месеците през 2021г. Решението на АС Варна е правилно.Решението следва да се остави в сила като на основание чл.221,ал.2, изр. последно АПК касационният съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които възприема за изчерпателни, а направените фактически и правни изводи в тях за обосновани и законосъобразни. Не са налице релевираните касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е квалифицирал точно спорния въпрос и е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса. С оглед на това е аргументиран изводът на съда, че не е налице спор по фактите, а по правилното тълкуване и приложение на закона. Отговорността на РЛ е ангажирана на основание чл.19,ал.2 ДОПК и в частност по т.1 от разпоредбата. За налагането на отговорността, която е субсидиарна по отношение на отговорността на юридическото лице е необходимо кумулативно наличие на всички елементи на ФС за това, така както са уредени изчерпателно и лимитативно в приложената разпоредба, а именно и по отношение на процесния случай – РЛ следва да е управител на дружеството „Юнион 2002“ ЕООД, което от своя страна да има непогасени публични задължения за тези периоди, да са извършени действия от управителя, в резултат на които имуществото на дружеството да е намаляло и по тази причина да не са погасени задължения за данъци и ЗОВ, които действия да са недобросъвестни и да съставляват извършени плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. За останалите хипотези / безвъзмездно отчуждаване на имущество или на цени значително по-ниски от пазарните, действия по обременяване с тежести и др./ не са изложени фактически твърдения и правни основания в административния акт, нито има позоваване на такива. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че не е налице кумулативно необходимата предпоставка – извършени плащания в натура или в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. По смисъла на пар.1,т.5 ДР ЗКПО скрито разпределение на печалбата са суми начислени, изплатени или разпределени под каквато и да било форма в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица като следва да не са свързани с дейността на дружеството или да превишават обичайните пазарни нива. Със събраните доказателства в хода на съдебното производство тази теза на приходните органи е оборена като обратното – установено е, че получените в брой суми от съдружника и управител С. М. не са използвани за негова сметка, а за разплащания по вземанията към дружеството от кредитори и служители и макар тези действия да са укорими от гледна точка на счетоводна и данъчна отчетност, относно възможността за избор и ред за удовлетворение на кредиторите и др.,по никакъв не съставляват скрито разпределение на печалба или дивидент. Също така, след като са изплащани вземания на трети лица към дружеството не може да се направи и извод, че имуществото на дружеството намалява, тъй като вземанията към дружеството са пасив, който е намаляван, а не обратното. Видно от писмените доказателства по данни от „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД и подадени СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО за ревизираните периоди дружество „Юнион 2002“ ЕООД е работещо и развива дейността си съобразно регистрирания си предмет на дейност - корабно бояджийство, бластиране и изолации и др. и като подизпълнител на ремонтни дейности за „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД, който е и доставчик на дружеството. Според приетото заключение на ССчЕ и писмените доказателства – ВЗ, РПВ и фишове за заплати, както и данните от осигуряване и подадени декларации обр.1 и обр.6 за ДОО, УПФ и ППФ назначените лица по трудов договор за ревизираните периоди са 14. Именно от дължимите осигурителни вноски, ЗОВ и вноски за пенсионни и други осигурителни фондове са формирани част от публичните задължения на дружеството за същите периоди. Обосновано съдът е приел, че техните възнаграждения са заплатени в брой и не са останали дължими, така както това е отразено в приетите ВЗ и РПВ, които средства сумарно са в размер на 117 619,70бм за 2020г. и 259 929,77лв. за 2021г. Обосновано съдът е приел, че производството по оспорване автентичността и верността на ВЗ и фишове за заплати за 2020г. и РПВ за 2021г., открито с протоколно определение от 18.11.2025г. по реда на чл193 и чл.194 ГПК, не е успешно проведено, тъй като жалбоподателят и ревизирано лице се е справил с вменената му тежест на доказване предвид счетоводните данни по главна книга, съпоставени с постъпилите данни от трети лица – НАП и „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД за осигурени лица, извършени ремонтни дейности в периода и физически лица, служители на „Юнион 2002“ ЕООД с допуск на територията на корабостроителния завод. Размерът само на сумите, изплатени като трудови възнаграждения и изтеглени от управителя от сметките на дружество „Юнион 2002“ ЕООД е достатъчен, за да покрие размерът на установените публични задължения с процесния РА. Отделно от това съобразно заключението на приетата ССчЕ, което е прието и не е опровергано чрез други доказателствени средства при проявена процесуална пасивност в тази връзка от представителите на приходните органи, се установява от счетоводните записвания на „Юнион 2002“ ЕООД, макар и въз основа на вторични счетоводни документи – главни книги и оборотни ведомости, но при липса на данни и твърдения за противоречие с първични счетоводни документи, за нередовно водено счетоводство на дружеството или проведена спрямо него ревизия по реда на чл.122 ДОПК, и при съвпадащи данни с подадените ГФО и ГДД по ЗКПО, е видно следното: освен изплатените задължения към работници и служители, са разплатени касово за ревизираните периоди и задължения към доставчици в размер на 29 556,19лв. за 2020г. и 13 402,01лв., както и задължения по банков овърдрафт 6954,51лв. към Банка ДСК за 2021г. и други финансови разходи. Обосновано съдът се е позовал на достоверността и доказателствената стойност на приетите писмени доказателства – извлечения от главни книги и оборотни ведомости, които макар и да не са в оригинал са надлежно заверени, тяхната автентичност и вярност не е била оспорвана надлежно и своевременно от представител на другата страна, нито е искано представяне на оригиналите им за целите на такова оспорване. Предвид изложеното изводите направени от съда за използване на изтеглените суми за дейността на дружество „юнино 2002“ ЕООД и за сметка на това дружество се явяват обосновани. Установените разплащания в брой надвишават значително сумите, за които е ангажирана отговорността на С. М., поради което обосновано и законосъобразно е прието липса на предпоставки, вкл. и на пряка причинно-следствена връзка с останалите непогасени публични задължения на дружеството за същите периоди, за ангажиране на отговорността на управителя по реда и на основанията по чл.19,ал.2,т.1 ДОПК. След проверка на решението по наведените доводи и възражения в касационната жалба се установява, че същите са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Съдът е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Липсата на което и да е от предвидените в чл. 19, ал. 2 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице за несъбраните публични задължения на дружеството. Като е достигнал до същото крайно заключение и е отменил издадения РА, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора и в полза на ответника по касация следва да му се присъдят направените и претендирани от него разноски в касационното производство. Съобразно приетия списък на разноски и доказателствата за уговарянето и плащането им по банков път, същите са в размер на 7075евро. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на касатора възражение за наличие на предпоставки по чл.161,ал.3 ДОПК, тъй като представените доказателства са във връзка с твърдения и обяснения, които са направени в хода на административното производство и в доказателствена тежест на приходните органи е да издирят и събират всички доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, вкл. и тези, имащи значение и отношение за доказване защитната теза на ревизираното лице, още повече, когато за лицето съществуват пречки и липса на процесуални възможности за снабдяване с доказателства в хода на административното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,