Определение № 510 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 405 от 01.11.2016 г. по в. гр. д. № 299/2016 г. на Русенския окръжен съд по чл.218з, ГПК /отм./, постановено след отменително решение на ВКС, е постановен същият резултат – потвърдено е решение № 423 от 17.03.2014 г. по гр. д. №4962/1995 г. на Русенския районен съд в частта, с която предявеният от С. Д. К. иск за делба е бил отхвърлен и е било прекратено производството по иска с правно основание чл.76 ЗН.

Въззивният съд не се е съобразил с тълкуването на чл.38 от Закона за наследството от 1889 г., дадено с отменителното решение на ВКС. Приел е, че разпоредбата има различно съдържание от указаното. По тази причина като резултат е отрекъл правата на ищеца С. Д. К. и на държавата върху идеални части от процесния имот и не е разгледал предявените искове по чл.76 ЗН.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби – от С. Д. К. и от държавата, представлявана от областния управител на Област Р., по пълномощие от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Държавата поддържа, че ако въззивният съд беше спазил указанията на ВКС, щеше да допусне делба на процесните магазини, идеална част от които притежава държавата. По тази причина иска отмяна на въззивното решение и допускане на делбата на магазините, заедно с припадащата се 1/3 ид.част от общите части на сградата, при квоти: 33/60 ид. части за Б. Ч.; 20/60 ид.части за И. Л.-С.; 5/60 ид.части за С. К.; 1/60 ид.част за С. Б. и 1/60 ид.част за държавата.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Извършил ли е въззивният съд нарушение на съдопроизводствените правила като не се е съобразил със задължителните указания в отменителното решение на ВКС, неприемайки по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция;

2. Може ли въззивният съд да определи права на наследниците различни от тези, определени от ВКС в отменителното решение.

Другият жалбоподател С. Д. К. също не е доволен от отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.38 ЗН 1889 г. /отм./ по начина, по който е указан от ВКС. Той поддържа, че въззивният съд е следвало да продължи разглеждането на делото от онова процесуално действие, което му е указано с отменителното решение. Проследява наследствените правоприемства, одържавяването на част от имота по реда на ПМС № 60/1975 г., действието на реституцията по ЗВСНМРСА, позовава се на нищожност по чл.75, ал.2 ЗН на извършената през 1992 г. доброволна делба, както и на недействителността по чл.76 ЗН на разпоредителните сделки от 1997 г., извършени от Б. Ч. и Н. Ч., както и на разпореждането от 2001 г., извършено от И. Л.-С..

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:

1. При връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от кое процесуално действие следва да започне и в какъв обем дължи обсъждане на обстоятелствата по спора. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с разясненията в мотивите на т.11 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които новото разглеждане на делото започва от това процесуално действие, което е било основание за отмяна на решението, а останалите действия, които не са били опорочени, запазват своето действие. Сочи се и противоречие с т.2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 364/01.07.2009 г. по гр. д. № 2121/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да основе решението си на установените по делото факти и на закона.

По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие на въззивното решение и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 196 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1417/2010 г. на ВКС, І г. о.

3. При делба на обект в режим на етажна собственост, в която етажните собственици са същевременно и собственици на земята, следва ли предвид разпоредбите на чл.38, ал.1 и чл.40, ал.1 и ал.3 ЗС, наред с делбата на обекта, задължително да се допусне и делба на припадащите се идеални части от общите части от земята. Ответникът в производството Б. М. Ч. оспорва втората жалба. Счита, че тя е неоснователна. Не изразява становище по жалбата на държавата.

Ответникът А. И. К. оспорва втората жалба. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Не изразява становище по жалбата на държавата. Ответниците И. Б. Л. – С., С. Б. Б., В. П. К., Р. Г. К., както и третите лица-помагачи А. И. К. и [фирма] не вземат становище по жалбите.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са редовни, подадени са в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за делба, за което не е въведена пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.

Въпросите, поставени в касационната жалба на държавата, се свеждат до един - задължителни ли са за въззивния съд при условията на чл.218з, ал.1 ГПК /отм./, респ. чл.294, ал.1 ГПК, указанията на ВКС по тълкуването на материалния закон, дадени с отменително решение по делото. Този въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като с обжалваното въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, съдът не се е съобразил с указанията на ВКС по тълкуването на чл.38 ЗН /отм./. Поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, тъй като по въпроса има практика на ВКС по чл.290 ГПК, служебно известна на настоящия състав, с която въззивният съд не се е съобразил – решение № 294 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 1276/2012 г. на ВКС, ІV ГО. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поставените в жалбата на С. Д. К. въпроси не са обуславящи и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът за това от кое процесуално действие следва да започне разглеждането на делото след отменително решение на ВКС не засяга същинския проблем, който възниква по настоящото дело и който е свързан единствено с несъобразяване на указанията на ВКС по тълкуването на материалния закон. Същото се отнася и за останалите два въпроса, поставени в изложението към тази касационна жалба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,