Определение № 52 от 26.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 890/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Л. И – Т., [населено място] срещу определение № 1171/27.06.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1923/11г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 15.04.2011г. по гр.д.№ 290/2011г. на Врачанския окръжен съд за отказ от освобождаване от внасяне на 50% от дължимата държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване. Частният жалбоподател поставя бланкетно въпроса, че уеднаквяването на критериите за освобождаване от държавна такса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Критериите, на които следва да отговаря ищецът, поискал освобождаване от внасянето на държавна такса, са посочени в чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК, като преценката дали същият разполага с достатъчно средства за заплащането й се извършва от съда за всеки конкретен случай. В този смисъл, за точното прилагане на закона не е възможно уеднаквяване на практиката на съдилищата, тъй като законодателят с изброяването на обстоятелствата от значение за семейното и имуществено състояние на ищеца е целял именно отчитането на специфичните особености на физическото лице - ищец, предявил молбата по чл.83, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд