Определение № 2537 от 21.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2166/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. Ч. срещу въззивно решение № 165 от 23.04.2025 г. по в.т.д. № 715/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, 3-ти търговски състав, с което е потвърдено решение № 21111 от 02.11.2021 г. по т.д. № 97/2020 г. на Окръжен съд - Кърджали. С последното е признато за установено по отношение на „Арпезос тур“ ЕООД (в ликвидация), „Атлас-49“ ЕООД, „Ел пе пе консулт“ ЕООД, С. П. Ч. и З. Я. А. несъществуването на вписани в Търговския регистър обстоятелства относно „Атлас-49“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], а именно:

1. Прехвърляне на 17 400 дяла по 10 лв. от З. Я. А. на „Ел пе пе консулт“ ЕООД с договор за продажба на дружествен дял с дата 04.12.2017 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието рег. № 9703 и рег. № 9704 с дата 04.12.2017 г. на Нотариус Г. Х. с район на действие РС - К. и заличаване на З. Я. А. като съдружник в „Атлас-49“ ЕООД, вписани в Търговския регистър по заявление № 20171204160204;

2. Прехвърляне на 17 400 дяла по 10 лв. от „Ел пе пе консулт“ ЕООД на С. П. Ч. с договор за продажба на дружествен дял с дата 17.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието рег. № 4220 и рег. № 4221 с дата 17.06.2020 г. на Нотариус Г. Х. с район на действие РС - К., заличаване на „Ел пе пе консулт“ ЕООД като съдружник в „Атлас-49“ ЕООД и промяна в наименованието на дружеството от „Атлас-49“ ООД на „Атлас-49“ ЕООД, вписани в Търговския регистър по заявление № 20200617120213.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.

Твърди се, че исковата молба е нередовна с оглед на факта, че не е ясно дали предявеният иск е по чл. 29 ЗТР или по чл. 124 ГПК. Излагат се съображения, че съдебният състав е тълкувал съдържанието на исковата молба извън изявената от ищеца воля, като е заместил същата. Твърди се и че ищецът не е имал правен интерес от водене на иска срещу ответника. С оглед на това касаторът счита, че е налице недопустим съдебен акт.

Сочат се нарушения на процесуалния закон, като постановяване на решението от незаконен състав поради наличието за предпоставки за отвод на съдията-докладчик в първата инстанция. Изтъква се, че е било допуснато и разглеждане на нередовна искова молба. Излага се, че ищец по исковата молба е Р. Димитров К. - ликвидатор на „Арпезос тур“ ЕООД, [населено място], а от съдържанието й става ясно, че се претендират права, чиито носител е самото дружество. С оглед на това се счита, че е било допуснато разглеждане на иск от ненадлежна страна. Допълва се, че във въззивната инстанция е била допусната поправка на исковата молба, изразяваща се в оттегляне на част от предявените искове от особен представител, назначен от съда, което според касатора е недопустимо. С оглед на предходните аргументи касаторът е обобщил, че тези процесуални нарушения са довели до неправилно определяне на предмета на спора и до неправилно установяване на правно-значимите факти по делото.

Изтъква се, че съдът е приел, че е бил сезиран с иск по реда на чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТР за прогласяване на несъществуване на вписани обстоятелства, като предмет на атакуваните вписвания е прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Атлас-49“ ЕООД. Твърди се, че всички прехвърляния са извършени след решения на общото събрание на съдружниците на лица, които към момента на продажбата не са били съдружници, като извън първото прехвърляне всички други не са били предмет на съдебен контрол. Допълва се, че атакуваните вписвания, освен факта на продажбата на дяловете, оповестяват и приемането на новите съдружници в дружеството, с оглед на което и самите решения на общото събрание следва да се атакуват и отменят по реда на чл. 74 ТЗ - действие, което не е сторено. С оглед на гореизложеното касаторът твърди, че приемайки за несъществуващи вписаните в търговския регистър обстоятелства, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон.

Излага се и че атакуваното решение е необосновано поради липса на мотиви относно сделките, с които са прехвърлени дяловете в „Атлас-49“ ЕООД. Според касатора не е ясно дали съдът ги е приел за нищожни, унищожаеми или страдащи от друг порок и на какво основание е приел, че те не са се осъществили и не са породили правни последици. В заключение се добавя, че изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото и установените с тях факти.

Иска се обезсилване или отмяна на обжалвания съдебен акт в цялост и постановяване на ново решение, с което да се върне делото за ново разглеждане на първа инстанция, или решаване на спора по същество, като се приеме, че предявеният иск е недопустим или неоснователен, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се формулират въпроси с твърдение, че са съществени процесуални такива, като по първия от тях съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както следва:

1/ „При предявяване на иск за нищожност/несъществуване на вписване в ТР, основано на решение на общото събрание на търговско дружество, следва ли това решение да /бъде/ отменено по надлежния законов ред?“

2/ „Допустимо ли е служебно назначен процесуален представител да извършва процесуални действия, равнозначни на разпореждане с материално право и да оттегля или да не поддържа предявени от ищеца искове?“

3/ „Допустимо ли е при прекратяване на производството по главния предявен иск да бъде продължено същото по отношение на кумулативно съединен с него иск?“

4/ „Допустимо ли е изменение на иска, направено устно, при отсъствие на страната по делото, по уважителни причини?“

5/ „Допустимо ли е разглеждането и решаването на правен спор от съдия, за който са налице безспорни основания за отвод?“

Ответникът по касация „Арпезос тур“ ЕООД /в ликвидация/, [населено място], представлявано от особен представител адвокат М. К., в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира присъждане на дължимото й възнаграждение за особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Отговор по реда на чл. 287, ал.1 ГПК е подало и „Атлас-49“ ЕООД, [населено място], подписан от адвокат М. Д.-Ч., в който се сочи, че подадената касационна жалба е допустима и основателна.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Пловдивски апелативен съд е изложил в мотивите си към обжалваното решение в частта им, относима към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване следното:

Споделен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на правен интерес от предявяване на иска. Посочено е, че в случая въпросните 17 400 дяла от капитала на „Атлас-49“ ЕООД са обект на прехвърляне с три последователни договора: С договор от 3.6.15 г. с нотариална заверка на подписите „Арпезос тур“ ЕООД (в ликвидация) прехвърля собствеността на дяловете на З. Я. А.; С договор от 4.12.17 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието рег. № 9703 и рег. № 9704 с дата 4.12.17 г. З. Я. А. прехвърля собствеността върху дяловете на „Ел пе пе консулт“ ЕООД; С договор от 17.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието № 4220 и рег. № 4221 с дата 17.06.20 г. „Ел пе пе консулт“ ЕООД прехвърля дяловете на С. П. Ч., който е вписан като едноличен собственик на капитала на „Атлас-49“ ЕООД.

С решение № 63/04.07.2017 г. по гр.д. № 306/2016 г. по описа на РС - Кърджали е прогласена нищожността на договора за продажба на дружествени дялове от 03.06.2015 г. на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД - поради липса на съгласие. Решението е потвърдено с решение № 145/23.11.2017 г. по възз.гр.д. № 194/2017 г. на ОС Кърджали, влязло в сила на 23.11.2017 г.

С решение № 34/26.02.2018 г. по т.д. № 55/2015 г. по описа на ОС - Кърджали е признато за установено, че по заявление А4 № 20150603152332 в Търговския регистър по партидата на ответника „Атлас-49“ ООД под № 20150609145349 са вписани следните несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на 17 400 дружествени дяла от капитала на „Атлас-49” ООД, от съдружника „Арпезос Тур“ ЕООД на З. Я. А.; заличаване на „Арпезос Тур“ ЕООД като съдружник и вписване като нов съдружник на З. Я. А.. Със същото решение е постановено да се заличи в Търговския регистър по партидата на „Атлас-49” ООД, [населено място] вписването на несъществуващите обстоятелства под № 20150609145349 на основание чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Решението е влязло в сила на 25.06.2019 г.

При така изложеното въззивният съд е приел, че договорът от 3.6.15 г., с който ищцовото дружество прехвърля процесните дялове на З. А. е признат за нищожен с влязло в сила съдебно решение. С влязло в сила съдебно решение са признати за несъществуващи обстоятелства прехвърлянето на дружествените дялове по този договор, заличаването на дружеството като съдружник и вписването на З. А. като нов съдружник по вписване 20150609145349. При това положение според съда за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяване на исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ да се признае несъществуването на вписаните обстоятелства по процесните вписвания, основаващи се на последващите два договора за прехвърляне на дружествените дялове, тъй като същото твърди, че е собственик на процесните дялове от капитала на „Атлас-49“ ЕООД, респ. би се легитимирало като собственик при евентуално положително за него решение.

Оплакването във въззивните жалби, че обжалваното пред въззивната инстанция решение на Окръжен съд - Кърджали е постановено от незаконен съдебен състав е счетено от въззивния съд за неоснователно с аргумента, че участието на съдията, постановил първоинстанционния съдебен акт в настоящото производство във въззивния състав, постановил решението и по в.гр.д. № 194/2017 г. на Окръжен съд - Кърджали, не съставлява основание за отвод по никоя от хипотезите на чл. 22, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е уточнил, че в случая действително се касае за предходен правен спор, който е обусловил и предявяването на настоящата искова молба, но е добавил, че предметът на делата е различен, като при постановяване на решението по в.гр.д. № 194/2017 г. на Окръжен съд - Кърджали не е налице произнасяне във връзка с последващите договори за прехвърляне на дяловете и осъществените въз основа на тях вписвания в ТР – предмет на настоящото производство. Поради това съдът е заключил, че не са налице основанията за отвод нито по т. 5, нито по т. 6 на чл. 22, ал. 1 ГПК, а обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд е споделил изцяло и крайния извод на първоинстанционния съд, че вписаните в търговския регистър обстоятелства по процесните вписвания са несъществуващи поради обстоятелството, че същите не са възникнали валидно. В тази връзка съдът подробно е изложил следната хронология: С влязлото в сила решение № 63/04.07.2017 г. по гр.д. № 306/2016 г. на РС - Кърджали е била прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД на договора за продажба на дружествени дялове от 03.06.2015 г., сключен между „Арпезос тур“ ЕООД /в ликвидация/ и З. Я. А., поради което последният не е станал собственик на 17 400 дяла по 10 лева от капитала на „Атлас-49“ ООД, [населено място] и не е бил такъв към датата на сключване на договора за продажба на дружествен дял от 04.12.2017 г. С оглед на това съдът е заключил, че З. Я. А. не е могъл да прехвърли собствеността върху дяловете с последващия договор от 17.06.2020 г. на „Ел пе пе консулт“ ЕООД, а това дружество от своя страна не е станало собственик на дяловете и не е могло да прехвърли права на собственост, каквито няма, с последващия договор от 17.06.2020 г. в полза на С. П. Ч.. Според съда горепосочените сделки не са породили желания транслативен ефект, съответно – счетен е за правилен и законосъобразен извода на Окръжен съд - Кърджали, че вписаните в търговския регистър обстоятелства относно прехвърляне на дружествени дялове от З. Я. А. на „Ел пе пе консулт“ ЕООД по договор за продажба на дружествен дял с дата 04.12.2017 г., заличаване на З. Я. А. като съдружник, прехвърляне на дружествени дялове от „Ел пе пе консулт“ ЕООД на С. П. Ч. по договора за продажба на дружествен дял от 17.06.2020 г. и промяна на наименованието на дружеството от „Атлас-49“ ООД на „Атлас-49“ ЕООД са несъществуващи, и като такива следва да бъдат заличени от Търговския регистър.

За неоснователни са приети и оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното решение предвид обстоятелството, че съответните решения на общото събрание на съдружниците не са атакувани по съдебен ред и не са отменени, продажбата на чужда вещ не е нищожна изначало, продажбите не са били признати за недействителни с влязъл в сила съдебен акт, както и за необоснованост на съдебния акт, тъй като съдът не е изложил мотиви дали приема процесните договори за нищожни, унищожаеми или страдащи от друг порок, както и че не ставало ясно какви са пороците на решенията на общото събрание на съдружниците, с които е било разрешено приемането на нови съдружници и прехвърлянето на дяловете на лица извън кръга на съдружниците. Според въззивния състав исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ са основани на обстоятелството, че и по двата договора - от 04.12.2017 г. и 17.06.2020 г. транслативен ефект относно прехвърляне правото на собственост върху дружествените дялове не е настъпил, тъй като прехвърлителите не са били собственици на тези дялове, и именно тези искове са били разгледани в обжалваното съдебно решение. Апелативният съд е посочил, че гореизложените доводи във въззивните жалби, с които е сезиран излизат извън предмета на предявените и разгледани искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, които не касаят действителността на договорите и валидността на решенията на ОСС, поради което и ги е счел за неотносими към спора.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната съдебна инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно - разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

Обжалваното въззивно решение не е вероятно недопустимо.

От една страна претендираната от касатора неяснота относно предявения иск – дали същият е по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ или по чл. 124 ГПК /която освен всичко друго урежда общо всички установителни искове, каквито са и тези по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/, не е налице – след уточняването им исковете, по които въззивният съд се е произнесъл, са ясно предявени и поддържани като такива именно по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. От друга страна квалификацията на иска е задължение на съда и дори същата да е неправилно определена /като конкретен законов текст, на който съдът е приел, че искът е основан/, постановеното решение заради това не би било недопустимо в случай, че съдът се е произнесъл по изложените от ищеца в исковата му молба твърдения относно фактите, на които искът се основава и съобразно заявения петитум /чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК/, а претендираната от касатора подмяна на волята на ищеца от страна на съда в случая не е налице.

Не е налице и недопустимо изменение на иска чрез замяна на страна, както това неоснователно се твърди от касатора – в случая въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба в частта й досежно това от чие име е предявен иска /от името на ликвидатора като физическо лице или на дружеството, което същият представлява/, дал е указания за отстраняването й, което е негово задължение съобразно задължителната за съдилищата практика, обективирана в т. 4 от ТРОСГКВКС № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС и след това отстраняване от страна на ищеца се е произнесъл съобразно предмета на делото, както е бил уточнен и в частта му, в която производството не е било прекратено /също от въззивния съд с влязло в сила негово определение/.

Въззивното решение не е вероятно недопустимо и поради претендираното от касатора в частта от касационната му жалба досежно наличието на основание за отвод на първоинстанционния съдебен състав. Дори и такова основание да е налице /противно на приетото от въззивния съд/, това не е от естество да се отрази именно на допустимостта на решението /срв. пр. решение № 200 от 19.01.2018 г. по т.д. № 592/2016 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, решение № 101 от 11.01.2021 г. по гр.д. № 1001/2020 г., ГК, ІІ г.о. на ВКС./ Същото се отнася и до начина на процедиране от страна на първоинстанционния съд в открито съдебно заседание по делото в отсъствието на една от страните, доколкото във висящата му и пред настоящата инстанция част, по която само част и въззивният съд се е произнесъл, действителният предмет на производството е уточнен във въззивната съдебна инстанция.

По-натам, поначало не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. въпросите на касатора от първи до четвърти. По отношение на тези от първи до трети това е така, доколкото отговорите им не са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция – с оглед приетото от въззивния съд съдържание на произнасянето по първоначално предявените искове от страна на първоинстанционния съд /като такова само по исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/ и с оглед частичното прекратяване с влязло в сила определение на въззивния съд на производството в останалата му част /с изключение на същите искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – предмет и на настоящото производство/, въззивният съд е приел релевираните от въззивниците оплаквания, относими към същите въпроси за неотносими към спора и въобще не се е произнасял по тях. Четвъртият въпрос по начина по който е формулиран и обоснован /като относим към действията на първоинстанционния съд/ е несъответен на действителните обстоятелства по делото, доколкото както се посочи по-горе в настоящите мотиви относно вероятната недопустимост на въззивното решение, предметът на производството, схващан като вид и обхват на търсената защита е уточнен и ограничен /чрез частичното му прекратяване с влязло в сила определение на въззивния съд/ във въззивната съдебна инстанция.

Не е налице и претендираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по първия от поставените от касатора въпроси /само по отношение на който се твърди наличието му/. Точният смисъл на тази законова разпоредба е разяснен по задължителен за съдилищата начин в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно залегналите там постановки, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

Така приетото по задължителен за съдилищата начин в практиката на касационната инстанция, в настоящият процесен случай не се установява да е налице по делото. В изявленията си по делото пред касационната инстанция касаторът не обосновава мотивирано наличието на заявения от него допълнителен критерий за селектиране на касационната му жалба, съобразно посочените задължителни за съдилищата разрешения, залегнали в т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. и в осъществяване на правомощията си по чл. 288 от ГПК настоящият касационен намира, че в случая нито приложимите към спора правни норми са непълни, неясни или противоречиви, за да е наложително създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването на съществуващата, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, нито се налага промяна на създадената поради неточното им тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Приложимите норми в случая са ясни, не е налице противоречива, остаряла, несъответна на обществените условия или резултат от неправилното им тълкуване практика, поради което и касационно обжалване по така поставения въпрос не следва да се допусне на основанието за допускане на такова обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В случай, че се приеме /с оглед неособено ясната формулировка на изложението му/, че касаторът твърди наличието на същото основание за допускане на касационно обжалване по отношение и на останалите му въпроси, така изложеното важи и за тях.

По отношение на останалите поставени от касатора въпроси /извън първия/, същият нито заявява, нито обосновава наличието на някой от допълнителните критерии за селектиране на жалбата му измежду уредените чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК, нито сочи конкретна практика от вида на уредената в т. 1 и т. 2 от същия законов текст, на която да твърди, че въззивното решение противоречи, което изключва възможността за обоснована преценка за наличието или не на такъв критерий, дори и противно на по-горе изложеното да се приеме, че същите въпроси съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване /за каквото приемане не е налице основание/. По отношение допустимостта на въззивното решение съображения са изложени по-горе.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение