Определение № 614 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3940/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 116/ 21.06.2022 г. по гр.д. № 137/ 2022 г. в частта, с която Апелативен съд - Бургас, потвърждавайки решение № 317/ 06.10.2021 г. по гр.д. № 2818/ 2020 г. на Окръжен съд - Бургас, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, е осъдил държавата, представена от Прокуратурата на Република България, да заплати на А. Д. Б. сумата от 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от 08.12.2020 г. Решението се обжалва от Прокуратурата с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния въпрос какво включва понятието справедливост в смисъла по чл. 52 ЗЗД. Касаторът счита, че въпросът е включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК), а въззивният съд му е отговорил в противоречие с т.11 от ППВС №4/23.12.1968 г. и други решения по чл. 290 ГПК (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Оплакванията по същество са, че решението е неправилно, защото е необосновано и е нарушен чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касация, А. Д. Б. възразява, че въпросът няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел, че А. Д. Б. е бил незаконно обвинен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК – аргумент от прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, влязло в сила за ищеца на 16.12.2020 г. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от Прокуратурата при обвинение в извършването на престъпление, ако образуваното наказателното производство бъде прекратено поради това, че лицето не е извършило деянието или извършеното деяние не е престъпление. Сходен е и случаят, при който наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, а по предявения иск Прокуратурата на Република България е процесуален субститеунт на държавата (така т. 7 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. ОСГК на ВКС). След това въззивният съд е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които са установени по делото, намират се в причинна връзка с незаконното обвинение и са от значение за определяне на справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение. За да потвърди решението, с което обезщетението е определено в размера от 6000 лв., въззивният съд се е позовал на 1) тежестта на престъплението - на 19.04.2017 г с постановление ДП №431-1343/2015 г. на Първо РУ – Бургас, вх. № 3895/2015 г. по описа на ОП-Бургас, А. Д. Б. е привлечен като обвиняем, за това че на 18.10.2015 г. в съучастие и като съизвършител с още седем лица, е причинил престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК, за което законът предвижда наказанието „лишаване от свобода“ от две до десет години; 2) взетата мярка за неотклонение „подписка“; 3) предприетите наказателно-производствени действия спрямо ищеца: разпит в качеството на обвиняем (протокол от 19.04.2017 г.) и предявяване на разследването (протокол от 01.09.2020 г.) 4) продължителността на наказателното производство по отношение на ищеца (три години и 9 месеца); 5) приключването му в разумен срок за проведеното разследване по подобен вид тежки престъпления срещу личността при съучастие с други шест лица; 6) липсата на рефлекс на проведеното наказателно производство върху професионалната реализация на ищеца (продължил е да работи в склад за строителни материали); 7) липсата на категорични доказателства за влошено здравословно състояние, изразено в главоболие, високо кръвно налягане, коремни болки и повръщане, респ. необходимост от медикаментозно лечение и медицински консултации и 8) липсата на категорични доказателства воденото наказателно производство да е причината за разрива в отношенията на ищеца с интимния му партньор. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият от касатора въпрос е включен в предмета на обжалване. Налице е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Неглежирайки онези обстоятелства, които са установени по делото, а предполагат по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, и онези, които са заявени в обстоятелствената част на исковата молба, но са останали недоказани, въззивният съд го е разрешил в противоречие с т. 11 от ППлВС №4/23.12.1968 г. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът