Определение № 619 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1778/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Милара интернешънъл” ООД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 104 от 24.01.2020 г. по гр.д.№ 2827/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 1444/ 2019 г. и по този начин по предявените от И. М. А. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 409/ 11.12.2018 г. на управителя на дружеството – касатор и ищецът е възстановен на заеманата преди извършването му длъжност „машинен оператор, металообработващи машини”, като ответникът е осъден и да заплати дължимите такси и разноски по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол процесуалноправните въпроси „Задължен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства?”; „Кой е моментът на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове?”; „В какъв срок трябва да бъде упражнено процесуалното право на страната да опори по реда на чл.193 ГПК истинността на представен в съдебно заседание по делото документ, каква е последицата от пропускането на срока по чл.193, ал.1 ГПК и следва ли да се открива производство по чл.193 ГПК при оспорване на съдържанието на частен документ?”; и материалноправния въпрос „Кои са обстоятелствата, които следва да се установят от фактическа страна, за да се направи правният извод, че е налице намаляване на обема на работата като основание за извършено прекратяване на трудовото правоотношение? Установяване на кои обективни факти изисква хипотезата на чл.328 ал.1 т.3 КТ, за да се установи намаляване на обема на работата?”. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Освен това излага твърдения за очевидна неправилност на това решение, произтичаща от превратно третиране на установените от експертизата факти, неправилното им подвеждане към хипотезата на приложимата правна норма, необсъждане на доказателства, подкрепящи възраженията на ответника и ползване на негодни доказателства за установяване на правнорелевантните факти. Ответната страна И. А. оспорва жалбата и излага съображения за правилност на обжалваното решение, без да взема изрично становище по наличието на основания за допускането му до касационен контрол. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 409/ 17.02.2016 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „машинен оператор, металообработващи машини” при ответника. Със заповед № 409/ 11.12.2018 г. на управителя на работодателя това трудово правоотношение било прекратено поради намаляване обема на работа, на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, считано от 12.12.2018 г. Работникът оспорил законността на уволнението с довод, че работата в предприятието на ответника към момента на извършване на уволнителното волеизявление не била намаляла. Въззивният съд посочил, че когато ищецът заявява твърдения, че основанието за уволнение не е възникнало, предмет на установяване е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции. Посочил също, че намаляването на обема на работата следва да се отнася към конкретна дейност, реализирана чрез трудовата функция на уволнения, а не към дейността на предприятието изобщо, както и че работодателят носи тежестта да докаже тези обстоятелства. Съдът приел, че в случая такова доказване не е проведено. Правнорелевантните факти не можело да се приемат за установени от приетото по делото експертно заключение, от което било видно единствено, че през месеците октомври, ноември и декември на 2018 г. в ответното дружество било налице намаление на приходите от продажби. Нямало обаче данни дали по-ниските по размер приходи се дължат на по-малка по обем продукция или на неуспешна реализация на налична такава, нито били ангажирани доказателства за твърдението на ответника за оттегляне на големи по обем поръчки. Поради това съдът намерил за недоказан факта, от който работодателят претендира да е възникнало правото му за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което счел уволнението за незаконно и подлежащо на отмяна. Само за изчерпателност и за да отговори на доводите на ответника за допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, въззивният съд отхвърлил твърденията за събиране в това производство на гласни доказателства, за които е настъпила преклузия. Посочил, че свидетелите на ищеца са допуснати във връзка с оспорване на представени от ответника писмени доказателства, за което първоинстанционният съд изрично дал възможност с нарочно определение. Мотивирал също така извод, че свидетелските показания не разкриват обстоятелства, които да са от правно значение за спора. Също в отговор на доводите във въззивната жалба въззивният съд посочил, че е релевантно за спора обстоятелството, че в периода 02.01.2019 г. - 17.06.2019 г. работодателят последователно публикувал електронни съобщения с покана за наемане на работник със същата квалификация и същото място на работа като тази на уволнения ищец. Изложил съображения, че обявите в сайтове за работа сочат именно нужда от наемане на определен персонал, което съставлява индиция, че не е налице намаляване на обема на работата в цеха, в който е работил ищеца. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият от повдигнатите процесуалноправни въпроси е обуславящ, но е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според тази практика въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). При постановяване на обжалваното решение не е налице отклонение от така установената практика. Останалите поставени от касатора процесуалноправни въпроси не са обусловили решаващите мотиви на инстанцията по същество. Тази инстанция е отхвърлила иска поради това, че работодателят, който носи доказателствената тежест в производството, не е доказал факта, от който твърди възникване на правото на уволнение. По отношение на тези й съображения няма значение питането в кой момент настъпва преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, тъй като той се поставя единствено във връзка със събраните по искане на ищеца гласни доказателства. Въззивният съд обаче изрично е посочил, че от тези доказателства не установява никакви правнорелевантни факти, затова въпросът е без значение за крайните му изводи. По аналогични съображения неотносим е въпросът за срока, в който трябва да бъде упражнено процесуалното право по чл.193 ГПК. Въззивният съд не се е позовал на оспорени документи за своите фактически установявания, нито пък е основал фактическите си констатации на пропускане на срока за оспорване на документи. Материалноправният въпрос е обуславящ, но и той не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Напротив, при разрешаването му е съобразена установената практика, според която при уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.3 КТ наличието на връзка между намаления обем на работа и осъществяваната трудова функция на освободения служител е елемент от фактическия състав, при който за работодателя възниква потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно волеизявление. Намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция (решение № 270/ 02.06.2011 г. по гр.д.№ 1661/ 2010 г., IV г.о.). Въззивният съд изрично е посочил в акта си, че работодателят не е доказал връзка между намалелия обем на продажбите в предприятието на ответника и трудовата функция, която е изпълнявал ищеца, поради което актът му съответства на установената практика, а не и противоречи. Затова по поставените правни въпроси няма основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Такъв не може да бъде допуснат и по доводите за очевидна неправилност на обжалвания акт. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на въззивното решение, той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност изхождайки от самия акт, без да подлага на проверка за законосъобразност съдопроизводствените действия на съда по същество и правилността на извършения от него доказателствен анализ. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си доводи за такива тежки пороци на обжалваното решение, които могат да бъдат изведени от съдържанието на самия акт, без подлагането му на допълнителен контрол. Напротив, той излага доводи за процесуални нарушения и необоснованост, който не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК. Поради това неоснователни са и твърденията му, че са налице предпоставките по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд