Определение № 379 от 03.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2387/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на особения представител на „Салю 2“ ЕООД, търговец-заличен в ТР, срещу решение №1419 от 12.06.2019 г., постановено от САС, ТО по в.т.д. №5145/2018 г.,, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1639 от 03.08.2018 г. по т.д. № 2936/2017 г. на СГС, VІ-2 с-в, с което е уважен искът на „Адрастия 21“ЕООД срещу касатора с правно основание чл.29 ал.1,предл.3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване, че извършеното вписване под.№ 20170725110927 по заявление на ответника заличаване на вписването му като търговец му в ТР представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба не подаден писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен иска, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: По допустимостта на предявения иск съдът е изложил съображения, че вписването на посоченото обстоятелство, а именно заличаването в търговския регистър на ответното дружество, като положителен охранителен акт не подлежи на съдебен контрол по реда на обжалването, а само чрез атакуването му в отделно исково производство при условията на чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от всяко лице, които има правен интерес. В конкретния случай, предвид изразеното в петитума на исковата молба, следва да се приеме, че предмет на предявения иск е установяването по исков ред на несъществуването на вписаните промени в обстоятелства, подлежащи на вписване, предвид правото на заинтересуваното лице - в случая кредитор на заличеното дружество, засегнат от порочното вписване, да иска заличаване на вписването, след успешно проведен исков процес. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай предявеният от ищеца иск за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство, с оглед осигуряване на възможността му да се защити срещу незаконосъобразно вписване, е допустим и подлежи на разглеждане. Влязлото в сила решение, е което по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е признато за нищожно или недопустимо вписването, респ. за несъществуващо вписаното обстоятелство, е предвидено в чл.30 от с.з. като основание за заличаване на извършеното вписване. Съдът се е позовал на ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС на РБ, според което вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В този случай, за да бъде заличено вписването, ищецът по иска с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ следва да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ползващите се от вписването лица. че вписаното обстоятелство не е настъпило поради наличие на правоизключващи факти, препятстващи целените правни последици. От приетите по делото доказателства, а и от отразените в търговския регистър по партидата на ответното дружество „САЛЮ 2“ ЕООД вписвания се установява, че въз основа на решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 4.01.2017 г. за прекратяване на дейността му, обявяването му в ликвидация и избор на ликвидатор, заявено до Агенция по вписванията на 10.01.2017 г., са вписани исканите промени в подлежащи на вписване обстоятелства. Установява се също. че по заявление от 11.01.2017 г. на избрания ликвидатор е обявена покана към кредиторите на дружеството да предявят вземанията си в законоустановения срок. Видно е също, че по заявление на ликвидатора на 25.07.2017 г. в търговския регистър по партидата на „САЛЮ 2” ЕООД е вписано заличаването му като търговско дружество, поради приключване на ликвидацията му. Страните не спорят, че с искова молба Вх.№75417/6.06.2017 г. но описа на Софийски градски съд, „Адрастея 21 „ ЕООД е предявило срещу „САЛЮ 2 ., ЕООД иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 60 000 евро, претендирана неустойка по предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти срещу задължение за построяване на сграда и обезщетение, сключен между праводателя на ищеца - П. Т. и ответника. От представените в препис доказателства се установява, че на ответното дружество е връчен препис от исковата молба, по която е постъпил отговор на 11.07.2017 г. от ликвидатора, чрез надлежно упълномощения от него процесуален представител, в който вземането е оспорено. Като основание за атакуване на посоченото вписване „Адрастея 21 „ ЕООД поддържа твърдения, че със същото е вписано несъществуващо обстоятелство, тъй като при осъществяването му не са били налице предпоставките на чл.273 от ТЗ за прекратяване на производството по ликвидация и за заличаване на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл.273 ал.1 ТЗ в случаите на открито производство по ликвидация, когато са уредени всички задължения на дружеството и остатъкът от имуществото му е разпределен, може да се осъществи заличаването му. Видно от разпоредбата на чл.272 ал.1 т. 3 ТЗ наличието на образувано съдебно производство с предмет спорно вземане на кредитор, следва да бъде съобразено при разпределение имуществото на ликвидиращото се дружество, чрез заделяне на имущество, за обезпечението му, дори и без предявяване на вземането в срока по чл.272 ал.1 ТЗ, ако дружеството в ликвидация, респ. ликвидаторът са били в известност за образуването на производството до извършване разпределение на имуществото. От изложеното, съдът е заключил, че следва да се приеме за безспорно установено, че към датата на подаването на заявлението на ликвидатора за приключване на ликвидацията и за заличаването на дружеството, същият е бил уведомен за наличието на вземането на кредитора- ищец, чрез получаването на препис от исковата молба, на която своевременно е подал отговор чрез упълномощен процесуален представител. Наличието на спорно вземане, за което е бил уведомен ликвидаторът, според закона изисква за удовлетворяване на същото да бъде заделено имущество, до приключване на исковия процес относно спора, каквито действия не са осъществени от ликвидатора. Неспазването на изискването на закона /чл.273 ал.1 ТЗ/ за уреденост на всички задължения и разпределеност на имуществото на дружеството, предпоставя порок на вписаното заличаване на търговеца, а именно -вписване на несъществуващо обстоятелство, т.е, според съда, процесното вписване е извършено при несъществуващи към същия момент предпоставки по смисъла на чл.273 ал.1 ТЗ за приключване на производството по ликвидация. Липсата на изискуемите от закона предпоставки за приключване на ликвидацията, имаща за последица заличаването на търговеца, обуславя извода, че в разглеждания случай вписаното обстоятелство по заличаването му е несъществуващо. Относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ТК на ВКС намира следното: Във връзка с позоваване на чл.280 ал.1,т.3 ГПК е формулиран единствен въпрос, който, уточнен, се свежда до следното: Може ли да се счете, че датата на получаване от ликвидатора на ИМ по иска за неустойка, производството, по който е прекратено като недопустимо,след заличаването на ответника в ТР, може да се счете за надлежно уведомяване, с оглед възникване на задълженията на ликвидатора по чл.273 ал.3 и ал.2 и ал.3 ТЗ като предпоставка за редовно вписване заличаване на търговското дружество в ТР. Така формулираният въпрос е фактически, а не правен, и се отнася до обосноваността на изводите на съда: същият цели преценка на определени релевантни за спора факти, а не изясняване смисъла на съдържанието на правни разпоредби. Като такъв въпросът не попада в обхвата по чл.280 ал.1 ГПК, според която разпоредба се изисква формулировка на правен въпрос,който да се подложи на дискреция по допълнителните критерии в т.т.1-3 на тази разпоредба. Съгласно ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС ,т.1 липсата на наведен от страна на касатора правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, ВКС,състав на Второ т.о.