Определение № 13 от 15.04.2021 г. на ВКС по д. № 51/2017 г.

ВКС15.04.2021 г.докладчик Борислав Белазелков

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска Н. И. Н. срещу Българска народна банка за сумата 8.627,63 лева обезщетение за имуществените вреди от забавяне на изплащането на гарантиран депозит в нарушение на правото на Европейския съюз е Административният съд София-град.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

  1. 4.

Мотиви

Производство по чл. 135, ал. 4 АПК. Софийският районен съд е повдигнал препирня с Административен съд София-град за подсъдност на делото по иска на Н. И. Н. срещу Българска народна банка за сумата 8.627,63 лева обезщетение за имуществените вреди от забавяне на изплащането на гарантиран депозит в нарушение на правото на Европейския съюз. Софийският районен съд приема, че делото не му е подсъдно, тъй като се претендира обезщетение във връзка поведението на Българската народна банка като държавен орган при или по повод упражняването на надзор върху банките. Върховният касационен съд и Върховният административен съд в състав по чл. 135, ал. 4 АПК, като констатира, че образуваното т.д. № 2/2015, ОСГТК, ВКС и Първа и Втора колегии, ВАС по правният въпрос: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?” е прекратено поради създаването на изрична правна уредба, действаща както занапред, така и за заварените процесуални правоотношения, намира, че производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд и Върховният административен съд в състав по чл. 135, ал. 4 АПК намира, че с влизането в сила на § 6, ал. 1 ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е без правно значение,от кой съд и по и по кой процесуален ред е разглеждано делото до 02.12.2019 г. тъй като съгласно това преходно правило този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а съгласно неговата ал. 2 неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Не буди никакво съмнение, че гражданските съдилища разглеждат висящите пред тях дела по реда на ГПК, а административните – по реда на АПК, при субсидиарно приложение на ГПК. В заключение, по повдигнатата препирня за подведомственост, следва да се определи, че компетентен да разгледа спора е първоначално сезираният административен съд, тъй като делото не е прието за разглеждане от гражданския съд и е останало висящо пред административния. Воден от изложеното Върховният касационен съд и Върховният административен съд в състав по чл. 135, ал. 4 АПК

Цитирани разпоредби

2