Определение № 50018 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1704/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Н. П. чрез нейния пълномощник адв. М.П., срещу въззивно решение № 260000 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 114/2021 г. на Окръжен съд-Добрич, в частта, с която след частична отмяна на решение № 260263 от 19.11.2020 г. по гр.д. № 5284/2018 г. на Районен съд-Добрич е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Л. П. против Г. М. П. установителни искове с правно основание чл. 23, ал.1 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. П. е изключителен собственик на ПИ с площ 234 кв.м, находящ се в [населено място], общ. Б., представляващ УПИ с идентификатор ****, ведно с построената в имота масивна едноетажна търговска сграда с площ 170 кв.м, обособена в два търговски обекта, и на ателие № 1, находящо се в [населено място], [улица], ет.2, със застроена площ 33.03 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е допусната делба на описаните имоти между страните при права по 1/2 ид. част за всеки от тях. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че процесните два имота са придобити изцяло с нейни лични средства, дарени от родителите й. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в тази част на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставените в него въпроси, както и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- поради очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. М. П. изразява чрез своя пълномощник адв. Д. Ч. становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Не е спорно по делото, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод през 2018 г., както и че от 2013 г. същите са във фактическа раздяла. По силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **** г. между РПК „ Черно море”- [населено място] като продавач и Л. П. като купувач през време на брака е придобит недвижимият имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ****по КККР на [населено място], целият с площ 234 кв.м, ведно с построената в него масивна едноетажна търговска сграда с идентификатор ****със застроена площ 170 кв.м. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена на имота е 40 000 лв., от които 8 000 лв. са заплатени в брой, а останалата сума от 32 000 лв.- е заплатена по банков път към момента на сключване на договора. Твърдението на ищцата Л. П. е било, че сумата 40 000 лв. е платена изцяло със средства, дарени от нейните родители, получени от продажбата на имот с идентификатор ****по КККР на [населено място] за сумата 100 000 евро и една нива от 6 дка- имот с идентификатор ****за сумата 33 000 евро, тяхна собственост. След преценка на събраните по делото доказателства - нотариален акт № **** г. и нотариален акт № **** г. въззивният съд е приел за установено, че действително родителите на ищцата Л. П. са продали собствени имоти съответно за сумата 100 000 евро и 33 000 евро, което прави вероятно твърдението й, че са имали достатъчно средства, които да й предоставят за закупуване на имота в [населено място], но е намерил, че това не е достатъчно да обоснове извод, че продажната цена е заплатена именно с парични средства от тези продажби, които са й били дарени. Въз основа на приетата по делото СИЕ е приел, че сумата от 32 000 лв. е заплатена с превод от банковата сметка на ищцата, извършен на 02.11.2010 г., като към тази дата наличната по сметката сума е формирана от сумата 5 013.19 лв. и сумата от 27 335. 16 лв. На 16.02.2009 г. ищцата е внесла по своя сметка сумата 50 000 лв., за която не е установено да е с произход от дарени средства от родителите й. На същата дата - 16. 02.2009 г. изтеглила 25 000 лв., на 16.05.2009 г. превела остатъка от 25 000 лв. по друга своя сметка в същата банка, а на 01.11.2010 г. е прехвърлила сумата в размер на 27 335.16 лв. /включваща натрупани лихви/ по друга своя сметка, от която същата е преведена на продавача РПК „Черно море”. При така установените факти съдът е приел, че дори да се приеме, че представената по делото разписка от 01.11.2010 г. според която на посочената дата Л. П. е получила от своя баща сумата 40 000 лв. за сключване на договора за закупуване на имота в [населено място], има достоверна дата, не може да обоснове извод, че сумата от 40 000 лв. е вложена в закупуване на имота, тъй като плащането е извършено по банков път със сума, набрана по банковите й сметки преди 01.11.2010 г. Като се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в решение № 126 от 31.03.2020 г. по гр.д. № 352/2019 г. на ІІ г.о., въззивният съд е посочил, че съпругът, който твърди осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл. 22 СК, или средствата по него имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана. По отношение на другия имот - ателие в [населено място], съдът е установил, че е придобит през време на брака на страните въз основа на продажба на право на строеж, извършена с нотариален акт № **** г. и на идеални части от дворното място, по който и двамата съпрузи са купувачи, за сумата 23 194 евро без ДДС. Назначената по делото СИЕ експертиза е установила, че тази сума е заплатена от банковата сметка на ответника Г. П. в „Юробанк България” АД. Като е проследило движенето по сметките на ответника в тази банка вещото лице е дало заключение, че на 23.09.2008 г. И. К.- майка на ищцата, е превела по сметка на Г. П. сумата от 43 494 евро. От тази сума на 05.11.2008 г. той е прехвърлил по друга своя сметка в евро сумата 31 000 лв., а на 19.01.2009 г. е прехвърлил по своя сметка в лева сумата 22 470 евро с левова равностойност 43 827.74 г. От тази сметка на същата дата е превел на продавача „Булхоум” ООД сумата 43 801.59 лв. с основание за превода ”капаро по договор от 19.01.2009 г. за покупка на ателие № 1”. Според въззивния съд, обстоятелството, че сумата 43 494 евро е преведена от майката на ищцата по сметка на ответника, а не на нейната дъщеря, сочи, че това е дарение за семейството. В подкрепа на този извод е посочил и показанията на свидетелите Я. Ч. и С. К., близки роднини на ищцата, които са заявили пред съда, че намерението на родителите на ищцата е било да осигурят жилище на своя внук- син на страните по делото. При данните по делото, че по - голямата част от продажната цена на имота в [населено място] е заплатена със средства от банковата сметка на ответника, съдът е приел за недоказано твърдението на ищцата, че стойността на този имот е покрита от средствата в размер на 45 000 лв., дарени от нейния баща с Договор за дарение от 01.12.2008 г. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поставя следните въпроси, за които твърди да са обусловили изхода на делото и да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Плащането на цената на закупен на името на единия от съпрузите имот по време на брака в брой изключва ли наличието на трансформация на лично имущество на този съпруг. Плащането на цена за придобиване на недвижим имот от единия съпруг със средства от паричен влог на негово име представлява ли преобразуване на лично имущество, когато с паричният влог, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. 2. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал.1 СК в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи. 3. Дали дарението от родителите на единия съпруг е само за него или за семейството. От така поставените въпроси настоящият състав намира за релевантен първия въпрос, който преформулиран се свежда до това дали когато през време на брака при действието на СК от 2009 г. е придобит недвижим имот със средства от паричен влог на единия съпруг, е налице трансформация на лично имущество, или и в този случай е необходимо да се доказва на какво основание са придобити паричните средства по влога, за да се счита опровергана презумпцията за съвместен принос. Служебно известно на настоящия състав е, че този въпрос е поставен за тълкуване от ОСГК на ВКС по тълк.д. № 2/2022 г. предвид констатираната противоречива практика при разрешаването му. Това налага спиране на настоящото дело на основание чл. 292 ГПК. Водим от гореизложеното съдът