Определение № 1007 от 09.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/КПКОНПИ/ срещу решение № 99/18.07.2022 г. по в.гр.д. №53/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение №260093/12.05.2021год., на ОС Плевен, постановено по гр.дело №189/2020год., в частта, с която предявените от касатора срещу Д. Д. А. и М. С. Г. искове с правно основание чл.151, вр.142, ал.2,т.1,вр. чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество в посочен размер са отхвърлени. Подадена е касационна жалба и от ответника по исковата молба Д. Д. А., чрез пълномощника му адв. Г.-КАК срещу горепосоченото решение, в частта, в която е уважен предявения иск за отнемане на сумата от 9 080лв. от ответника. Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. В жалбите се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът КПКОНПИ поставя въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е формулиран въпрос, относно това подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ, суми преминали по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните с него лица, но неналични по сметките в края на проверявания период. Сочи, че въззивното решение по този въпрос противоречи на решение №29/12.04.2021год., по гр.дело №1021/2019год., ІІІ г.о. на ВКС и на решение №38/27.07.2016год. по гр.дело №4353/2013год., ІV г.о. на ВКС. Също така поради наличие на противоречива практика на ВКС е образувано тълкувателно дело №4/2021год. по описа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно решение по въпросите:„1.Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. Отговорът на тези въпроси имат значение за повдигнатите в касационната жалба на ищеца и изложението към нея въпроси, поради което, производството по настоящото делото следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд,