Определение № 624 от 02.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 566/2010 г.

Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК по частната жалба вх. № 7820/14.ІХ.2010г. на адвокат В. като процесуален представител на Николай Х. Б. от София срещу определението на ВКС на РБ, състав на ІІІ ГО, от 10.VІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 196/2010г. Ответницата по частната жалба Д. Николова – Б. е заела становище за нейната недопустимост, тъй като съдебният акт не подлежи на обжалване, евентуално за неоснователност. Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното определение ВКС на РБ е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Николай Б. срещу определението от 26.VІІІ.2009г. на С. апелативен съд по ч.гр.д. № 1942/2009г., с което е отменено определение от 22.ІV.2009г. по гр.д. № 1972/2009г. на СГС и е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение по чл.389 от ГПК, и касационното производство е прекратено. Определението е правилно. То е съобразено с ТР № 1/21.VІІ.2010г. по тълк.д. № 1/2010г. на ОСГТК, според което не подлежат на касационно обжалване определенията, с които въззивните съдилища се произнасят по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК. По силата на чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт. Ето защо атакуваното определение следва да бъде потвърдено, без да бъдат подлагани на преценка оплакванията в частната жалба, изразяващи се в твърдения за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, които са предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК, каквото настоящото не е. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,