Определение № 1389 от 03.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4515/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 3312 от 18.05.2015 година по гр.д. № 2178/2015 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от Д. С. Д.от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че от месец септември 2011 г. ищцата е заемала длъжността „оператор въвеждане данни касиер” в отдел „Подготовка на данни за регистрация на МПС-София” КАТ Дървеница, Дирекция „Електронна обработка на информацията” при ответното дружество [фирма]. С решение от 18.02.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, упражняващ правата на държавата в дружеството работодател с държавно участие на капитала, е било разпоредено наличните движими вещи, обслужващи техническата дейност по регистрация на пътни транспортни средства, да бъдат предадени на С. дирекция на вътрешните работи, което е било изпълнено на 24.02.2014 г. На работещите при ответника служители е било преустановено възлагането на техническа дейност по въвеждане на данни за регистриране на моторни превозни средства и им е бил предоставен платен годишен отпуск при условията на чл. 173, ал. 7 КТ, като през месец март 2014 г. работодателят е обявил престой поради спиране на работата. В периода 10.02.2014 г. – 12.03.2014 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност. Със заповед № 229 от 15.05.2014 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ поради спиране на работата за повече от петнадесет дни. Прието е, че макар и ищцата да не е въвела довод за липса на основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.4 КТ, то съдът служебно изследва факта на надлежното възникване и упражняване на правото да се прекрати трудовото правоотношение. Формиран е извод, че към момента на процесното уволнение за ответника това право не е възникнало, тъй като времето, в което ищцата е ползвала отпуск поради нетрудоспособност следва да се изключи от периода на спиране на работата – в този период служителката се е намирала в друго правно положение и работната и сила на е била използвана на друго правно основание. Прието е, че посоченото в заповедта за уволнение основание не се е осъществило и поради това, че след периода на спиране на работата не е било възможно възстановяването и, тъй като работата е била трайно преустановена занапред, поради което работодателят не е имал правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ. Искът за отмяна на уволнението е уважен като основателен, а предвид обусловеният му характер и доказателствата за оставане на ищцата без работа в периода след уволнението, като основателен е уважен и обективно съединеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2932,06 лева. Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от [фирма], [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване по въпросите може ли съдът да основе решението си на факти, които опорочават оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба; може ли въззивният съд да определени обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ без по делото да е приета съдебно-икономическа експертиза за размера му и следва ли съдът да се произнесе по всички въведени от ответника възражения, в т.ч. по своевременно заявено възражение за прихващане – въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. 4 г.о. и решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. 4 г.о. ВКС, съгласно които предявеният иск за отмяна на уволнение не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца; решение № 490 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 342/2009 г. 4 г.о. ВКС и решение № 609 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 323/2008 г. 1 т.о. ВКС относно начина на определяне на последното брутно трудово възнаграждение, изплатено на работника преди незаконното уволнение и относно правомощията на Върховния касационен съд при пороци на обжалваното въззивно решение. Ответникът по касационната жалба Д. С. Д. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът може ли съдът да определи обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ без по делото да е приета съдебно-икономическа експертиза за размера му е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Съобразявайки съдебната практика, съгласно която размерът на обезщетението може да бъде определен и само въз основа на представените доказателства за брутното възнаграждение на работника, а при липса на доказателства и при условията на чл. 162 ГПК по преценка на съда, въззивният съд е определил размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ на база писмени доказателства за времето на оставане на уволнената служителка без социално осигурен доход и за размера на дължимото от работодателя брутно трудово възнаграждение. Касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1 ГПК по въпросите може ли съдът да основе решението си на факти, които опорочават оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба и следва ли съдът да се произнесе по всички въведени от ответника възражения, в т.ч. по своевременно заявено възражение за прихващане. Воден от изложеното