Определение № 590 от 25.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 169/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. Ф., представлявана от адв. П. Родопски, срещу решение № 391 от 19.10.2018г. по в.гр.д. № 514/2018г. на Плевенски окръжен съд, III състав, в частта, с която е потвърдено решение № 427 от 27.03.2018г. по гр.д. № 8345/2017г. на Плевенски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. Ф. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 23000 лева.

Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо и неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и е необосновано. Излага съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди вследствие получени при настъпилото ПТП телесни увреждания, както и за необсъждане на събраните по делото доказателства за търпените болки и страдания. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поради произнасяне на въззивния съд по следните правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?

3. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР на КЗ /отм./ и следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с тях?

Твърди, че по отношение на поставения материалноправен въпрос за приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, е налице постоянна практика на ВКС, от която въззивният съд се е отклонил, като сочи ППВС № 4/25.05.1961г., ППВС № 4/23.12.1968г., решение № 179 от 29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 217 от 22.12.2016г. по т.д. № 3402/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 174 от 27.10.2016г. по т.д. № 2960/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 56 от 04.05.2017г. по т.д. № 3584/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба. Поддържа, че въззивният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и е уважил предявения иск за неимуществени вреди в размер, който напълно репарира претърпените от ищцата вреди.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд в по-голямата им част и е счел за ненужно да ги приповтаря. В мотивите на първоинстанционния съд е прието за безспорно установено, че в резултат на виновно поведение на застрахования при ответника по застраховка „ГО“ водач е настъпило на 07.11.2015г. ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания. Прието е, че определянето на обезщетение по чл.52 ЗЗД изисква цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вид и характер на телесните увреждания, предизвиканите от тях негативни физически, емоционални и психически преживявания, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки, неудобства и социален дискомфорт, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. Първоинстанционният съд е взел предвид, че към момента на инцидента ищцата е била на 71 години, както и че поради счупването на горния десен крайник е претърпяла оперативна интервенция, като престоят й в болница е бил 11 дни, поставен й е бил гипс на дясната ръка, който е махнат след около 2 седмици. Позовал се е на представената епикриза, според която ищцата е била изписана с подобрение, и на заключението на вещото лице, според което към датата на експертизата същата напълно е възстановила движенията на пострадалата ръка и поради навременното и добре извършено хирургично лечение и незасягането на ставни повърхности, характерът на получените увреждания не могат да станат причина за затруднения в движенията на горния десен крайник за продължителен период от време. Обсъдил е и показанията на разпитаните по делото свидетели за продължителността и интензивността на търпените болки и страдания и за появилите се у ищцата силен страх от пътуване с лек автомобил, неспокоен сън и кошмари, свързани с катастрофата. Не е възприел доводите на ищцата, че след катастрофата и претърпяната травма на ръката тя е била в по-неизгодно положение от преди това, била е в невъзможност да води нормален, адекватен на възрастта й и установените й обичайни навици начин на живот.

Въззивният съд е приел, че при съобразяване на негативните преживявания и последици от полученото увреждане на въззивницата е необходимо да се акцентира върху факта на претърпяната хирургична намеса, което във всички случаи представлява сериозна интервенция, наличието на имплант, който няма да бъде премахнат, поставянето на гипс и периода на възстановяване, както и върху възрастта на пострадалата, като се приеме, че при тази възраст безпокойството при здравословни проблеми е засилено и възстановяването протича по-бавно. Поради това е счел, че обезщетението следва да се определи в леко завишен размер от 5000 лева, а изводите на първоинстанционния съд, че претендираният размер от 23 000 лева е силно завишен, са правилни.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните в изложението правни въпроси следва да се уточнят в следния смисъл: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Въпросът е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика - ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК - решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на това е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, с оглед несъответствие на въззивния акт с дадените разрешения.

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение