Определение № 326 от 09.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2646/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от молителя в производство по чл. 303 и сл. от ГПК – „Григо-Х“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], срещу определение № 50241 от 30. 09. 2022 г., постановено от Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по т.д. № 1914 по описа на съда за 2022 г., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател вх. № 289817/06. 06. 2022 г., за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на влязло в сила решение № 1634 от 02. 07. 2019 г. по в.гр.д. № 2237 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Осми състав, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Обстоятелствата по делото са следните: На 02. 07. 2019 г. е постановено влязлото в сила въззивно решение № 1634 по гр.д. № 2237/2018 г. на Софийски апелативен съд, отмяната на което е поискана с молбата на частния жалбоподател по чл. 303 и сл. От ГПК, оставена без разглеждане с обжалваното определение. В диспозитива на решението е посочено, че е окончателно. Върху същото е извършено и отбелязване, че е влязло в сила на 02. 07. 2019 г. На 12. 07. 2019 г. е подадена молба с вх. № 91244/12. 07. 2019 г. от „Григо-Х“ ЕООД за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивно решение № 1634/02. 07. 2019 г., по която молба е постановено решение № 2188/26. 09. 2019 г. по гр.д. № 2237/2018 г. на Софийски апелативен съд, по реда на чл. 247 ГПК / като в дизпозитива отново е указано, че решението е окончателно, по арг. от чл. 247, ал. 4 ГПК/. На 23. 07. 2019 г. е подадена касационна жалба с вх. № 14487/23. 07. 2019 г. от „Григо-Х“ ЕООД срещу решение № 1634/02. 07. 2019 г. по гр.д. № 2237/2018 г. на Софийски апелативен съд, която касационна жалба е върната с разпореждане от 30. 07. 2019 г., поради приета от администриращия съд необжалваемост по касационен ред на решенето, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. На 19. 09. 2019 г. е подадена частна жалба с вх. № 17043/19. 09. 2019 г. от „Григо-Х“ ЕООД срещу разпореждане от 30. 07. 2019 г. по гр.д. № 2237/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което касационната жалба на „Григо-Х“ ЕООД срещу постановеното по делото решение, е върната. По подадената частна жалба е образувано ч.т.д. № 2511/2019 г. на ВКС, І т.о., което с определение по делото № 479/07. 11. 2019 г. е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. С определение № 92/07. 03. 2022 г. по ч.т.д.№ 2511/2019 г. на ВКС, І т.о., производството по делото е възобновено. С оглед приетото в ТР № 3/2019 г. от 23. 02. 2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, е постановено определение № 93/07. 03. 2022 г. по ч.т.д. № 2511/2019 г. на ВКС, І т.о., с което разпореждане от 30. 07. 2019 г. за връщане на касационна жалба с вх. № 14487/23. 07. 2019 г., подадена от „Григо-Х“ ЕООД срещу влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, е потвърдено. На 13. 04. 2020 г. е подадена молба за отмяна с вх. № 37203/13. 04. 2020 г. от „Григо-Х“ ЕООД срещу решение № 1634/02. 07. 2019 г. по гр.д. № 2237/2018 г. на Софийски апелативен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По тази молба е образувано т.д. № 978/2020 г. на ВКС, І т.о. С определение № 146/06. 08. 2020 г. по т.д. № 978/2020 г. на ВКС, І т.о., молбата за отмяна е оставена без разглеждане с аргумента, че депозирането й е преждевременно, тъй като не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да подлежи на отмяна /съставът на ВКС се е позовал на спряното производство по ч.т.д. № 2511/2019 г. на ВКС, І т.о., по което към този момент не е имало произнасяне по същество/. В определение № 146/06. 08. 2020 г. по т.д. № 978/2020 г. на ВКС, І т.о. е посочено, че: „Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК не бива да бъде разглеждан извън контекста на чл. 303, ал. 1 ГПК - влизане на решението в сила. В случай, че новото обстоятелство или новото писмено доказателство е възникнало преди влизане на решението в сила, тримесечният срок тече от втората дата.“ Това определение на ВКС не е обжалвано, въпреки че в края му се съдържа изрично указание, че подлежи на обжалване пред ВКС – Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя. На 06. 06. 2022 г. от „Григо-Х“ ЕООД е подадена втора молба за отмяна на решение № 1634/02. 07. 2019 г. по гр.д. № 2237/2018 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - вх. № 289817/06. 06. 2022 г., по която е образувано т.д. № 1914/2022 г. на ВКС, ІІ т.о. С обжалваното в настоящото производство определение № 50241/30. 09. 2022 г. по т.д. № 1914/2022 г. на ВКС, ІІ т.о., молбата за отмяна е оставена без разглеждане с аргумента, че е просрочена, като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. За да постанови определението си, касационният състав е изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечният срок тече от датата, на която на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство; При всички случаи предпоставка да се иска отмяна е към датата на подаването на молбата решението, чиято отмяна се иска, да е влязло в законна сила; Съгласно разясненията в т. 7 от ТР № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г.на ОСГТК на ВКС, когато въззивното решение е окончателно, то влиза в сила от момента на обявяването му, а подадената срещу него касационна жалба няма суспензивен ефект; В случая въззивното решение, чиято отмяна се иска, е постановено на 02. 07. 2019 г., в същото е посочено, че е окончателно и върху него е поставен печат за влизане в сила на същата дата; По делото няма данни за точна дата, на която е вписано същото в срочната книга на съда, от който момент то се счита за обявено, но с оглед подадената от молителя на 12. 07. 2019 г. молба за поправка на очевидна фактическа грешка, за най-късна възможна такава дата следва да се приеме тази, на която молбата е била депозирана; Поради това следва да се приеме, че към сочените от молителя дати на узнаване на новите обстоятелства и снабдяването му с писмените доказателства е бил налице влязъл в сила съдебен акт, а срокът по чл. 305, ал. 1 ГПК за подаване на молбата за отмяната му по реда на извънинстанционния контрол е започнал да тече на 16. 01. 2020 г. /когато е било узнато твърдяното ново обстоятелство/ и е изтекъл на 16. 04. 2020 г.; Действително, налице са данни, че в рамките на този срок молителят е подал молба за отмяна, която е била оставена без разглеждане от състав на ВКС, но този факт не може да бъде аргумент, че срокът за подаване на молбата, с която е сезиран постановилият обжалваното в настоящото производство определение състав, е спазен. Посочено е, че изложените в определението на ВКС за прекратяване на производството по предходно подадената молба за отмяна мотиви, не се споделят от постановилия обжалваното определение състав, същото е подлежало на контрол, но молителят не се е възползвал от правото си да оспори пред друг състав на ВКС правилността му, с което правото му да иска отново отмяна на влязлото в сила въззивно решение на същото основание е преклудирано. Обжалваното определение е правилно. Съобразно ясните постановки, залегнали в т. 7 от задължителното за съдилищата ТР № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдебният акт е окончателен /не подлежи на обжалване/, той влиза в сила от момента на обявяването му, съответно - дори и да е подадена касационна жалба срещу въззивно решение, което е изключено от касационен контрол, тази жалба не поражда суспензивен ефект – решението влиза в сила. При така изложеното, решаващите изводи на постановилия обжалваното определение касационен състав в насока на това, че решението, отмяната на което се иска е влязло в сила на датата на обявяването му, поради което и към сочените от молителя дати на узнаване на новите обстоятелства, и снабдяването му с писмените доказателства, е бил налице влязъл в сила съдебен акт, а срокът по чл. 305, ал. 1 ГПК за подаване на молбата за отмяната му по реда на извънинстанционния контрол е започнал да тече на 16. 01. 2020 г. /когато е било узнато твърдяното ново обстоятелство/, и е изтекъл на 16. 04. 2020 г., се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. Частният жалбоподател, подал молбата за отмяна на влязлото в сила решение с вх. № 37203/13. 04. 2020 г., оставена без разглеждане, като преждевременно подадена с определение № 146/06. 08. 2020 г. по т.д. № 978/2020 г. на ВКС, І т.о., е имал процесуалната възможност да обжалва същото определение и тази възможност му е изрично указана в самото преграждащо производството по молбата му, определение. Именно обжалването на определението, с което първоначалната му молба за отмяна на влязлото в сила решение, е оставена без разглеждане с мотиви, че решението, отмяната на което се иска не е влязло в сила, е и действителният процесуален ред за защита процесуалните права на молителя в случая, същият му е нарочно указан и молителят – частен жалбоподател не се е възползвал от него. При конкретните обстоятелства по делото и съобразно разясненията, дадени във вече цитираната т. 7 от ТР № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г.на ОСГТК на ВКС и мотивите към нея, в случая датата на влизането в сила на разпореждането за връщането на касационната жалба на молителя срещу въззивното решение, отмяната на което се иска, е ирелевантна за началния момент на срока за подаване на молба за отмяната му по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Поради всичко изложено, подадената след изтичането на преклузивния, законоустановен в процесуалния закон срок, втора молба на частния жалбоподател за отмяна на същото влязло в сила решение, като просрочена се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран по гореизложения начин, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,